Решение № 13450 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2014 г.

Решение № 13450 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано по две касационни жалби.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 3076/04.12.2013 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 3424 по описа за 2013 г., в частта му, в която по жалба на "Емакс" ООД - гр. Силистра, е отменен ревизионен акт /РА/ № 191301067/06.06.2013 г., на орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 448/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от " И ЕФ Джи Лизинг" ЕАД, "Лукойл България" ЕООД, "Хаас-60" ЕООД и "Хоби кар" ЕООД за данъчни периоди м. м. 09,11 и 12.2011 г., м. м. 02,03,07 и 09.2012 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба -"Емакс" ООД - гр. Силистра, не взема становище по жалбата.

"Емакс" ООД гр. Силистра, чрез процесуалния представител адв. Стоян Николов, обжалва решение № 3076/04.12.2013 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 3424 по описа за 2013 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 191301067/06.06.2013 г., на орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 448/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Николов север 2009" ЕООД, "Пауър трейд" ЕООД, допълнително е начислен ДДС по фактура с получател "Ф и М агенция " ЛТД и във връзка с установени липси на котелно гориво и Mobil, както и в частта, в която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със стойността на данъчната основа по фактурите, издадени от "Николов север 2009" ЕООД, ведно със съответните лихви и разноски. Жалбоподателят развива касационни оплаквания, относими към основанията по чл. 209, т. 3 АПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в същата част, ведно със законните последици.

Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП - не взема становище по нея.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустима, а по съществото им съобрази следното:

1. По жалбата на Директора на Д"ОДОП" Варна.

От фактическа страна в хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит в размер по фактури, издадени от "И Еф Джи Лизинг" ЕАД във връзка със сключен договор за лизинг за покупка на два автомобила марка Фолксваген модел Passat Variant TDI, както и по фактури, издадени от "Лукойл България", "Хаас-60" и "Хоби кар" за покупка на горива, резервни части и консумативи за същите автомобили. Установено е безспорно, че автомобилите притежават свидетелства за регистрация, в които са вписани като "товарни" /4+1 места/ и са хомологирани като N1 съобразно европейски сертификат за съответствие, издаден от производителя, но нямат вградено допълнително техническо оборудване. По силата на договорите за лизинг е предвидено прехвърляне на собствеността върху двата автомобила след изтичане на срока на лизинга, поради което правилно съдът е определил договорите като такива за финансов лизинг и правилно е приел за относимо решение С-118/11 на СЕС, при което сделката се приравнява на придобиване на ДМА. По делото също е установено, че двата автомобила са получени от дружеството и заприходени като ДМА. Като е приел, че процесните автомобили са предназначени като товарни за превоз на товари и са закупени за икономическата дейност на РЛ, съдът е приел, че не е приложимо ограничението за правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС /не са придобити леки автомобили/.

Касаторът оспорва изводите на съда като счита, че съгласно § 1, т. 18 ДЛ ЗДДС придобитите лизингови автомобили са "леки", тъй като не са предназначени за превоз на товари и нямат вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от РЛ дейност. Според касатора не е от значение дали автомобилите се ползват за икономическата дейност на РЛ, тъй като за тях като "леки автомобили" е налице изрично законово ограничение за ползване на данъчен кредит. Оплакването е неоснователно.

Съдът законосъобразно е намерил позоваването на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС от страна на приходната администрация, като основание за отказ от право на данъчен кредит, за неправилно. Съгласно тази разпоредба, ""лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя". Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник nр L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива). На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А"Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. При непосредствено действие на разпоредбите на посочените Регламенти, същите са приложими с предимство пред националното право. Правилно съдът е приел, че процесният автомобил не е лек, налице е първото от предвидените две изключения в разпоредбата-легално определение, а именно - "за превоз на товари".

Липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета.

Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като за целите на икономическата дейност на РЛ са закупени автомобили, които имат характеристиките на "товарни". Решението, с което РА в тези му части е отменен като незаконосъобразен, е правилно и следва да се остави в сила.

2.По жалбата на "Емакс" ООД.

2.1. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта, в която е отказано право на приспадан на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Николов север 2009" ЕООД с предмет - евро дизел и по една фактура, издадена от "Пауър трейд" ЕООД с предмет - котелно гориво, в общ размер от 11 146,24 лв.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за липса на доставки по тези фактури поради неустановено настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 ЗДДС, т. нар липса на реалност. Съдът е приел, че не са представени всички изискани от доставчиците документи и обяснения, не се установява материална обезпеченост като складова база в мястото на натоварване, надлежни документи за транспортиране на стоките и декларации за съответствие на качеството на горивата, установил е различия между декларациите за съответствие от една страна и датите на фактурирани и пътните листа, от друга, както и различия в номерата и датите на акцизните документи от прекия доставчик и от предходния "Лукойл България". По отношение на доставката от "Пауър трейд" съдът също е приел липса на доказателства за материална и техническа обезпеченост за осъществяване на доставката, за складиране, транспорт, вкл. за превоз на опасни товари, както и за предаване.

Касаторът оспорва обосноваността на изводите на съда като счита, че са представени достатъчно доказателства, установяващи осъществяване на доставките и оттам настъпването на данъчни събития по издадените фактури. Позовава се на установени обстоятелства за получаване на стоките от терминали на предходния доставчик "Лукойл България", за извършване на превоза със собствени средства на получателя /РЛ/, поради което не е сключван договор за превоз и съответно не е издавана товарителница, както и на предаване, осъществено по силата на пломбиране на цистерната след зареждането й.

Оплакванията са неоснователни.

Наведените доводи са обсъдени от първоинстанционния съд. Липсата на приемо-предаване на стоките, фактурирани като родово-определени вещи, води до извода, че същите не са отделени и индивидуализирани, т. е. не е прехвърлено право на собственост върху тях. Позоваването на протоколи за пломбиране /само за доставчика "Николов север 2009"/ е недостатъчно да обоснове извода за извършено приемо-предаване, тъй като доказателството се явява недостатъчно да установи ползващия касатора факт на предаване, чието установяване следва да е при условията на пълно доказване съгласно извършеното разпределение на доказателствената тежест в процеса. С оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Установеното от съда и от приходните органи разминаване в декларациите за съответствие в документите придружаващи стоките, както и в акцизните документи, е равнозначно на липса на такива документи, за тези стоки и по процесните фактури. По отношение на доставчика "Пауър трейд" липсват и доказателства за транспортиране на стоката.

Решението на съда не страда от пороци, водещи до отмяна на същото. Събраните доказателствата, относими към издадените фактури и твърденията за извършени доставки по тях, са обсъдени като съдът е достигнал до верния извод за липса на доказани доставки. Решението като правилно в тази си част следва да се остави в сила.

2.2. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството и в частта на РА по ЗКПО, в която е преобразуван в посока увеличение ФР за 2011 г. със стойността на данъчната основа на фактурите, издадени от "Николов север 2009", на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. С оглед изложеното по-горе относно липсата на данъчни събития по тези фактури, правилно е прието, че не е налице документална обоснованост на направените по тези фактури разходи, което е основание за непризнаването им за данъчни цели. Решението като правилно следва да се остави в сила и в тази си част.

2.3. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА и в частта, в която е начислен допълнително ДДС по фактура от 20.12.2010 г., издадена от РЛ, с получател - "Ф и М Агенция " ЛТД и с предмет - услуга - почистване на корабни танкове. Установено е, че по тази фактура дружеството не е начислило ДДС като е приложило нулева ставка, на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС - поради това, че мястото на изпълнение не е на територията на РБ с оглед на това, че услугата е извършвана на танкер, който се счита за територия на държавата, в чийто регистър е зачислено плавателното средство. В този смисъл е наведеното оплакване и в касационната жалба. Оплакването е неоснователно. Не е спорно, че във фактурата не е посочен VIN номер на получателя, не е подадена за м. 12.2010 г. VIES декларация от РЛ. При тези данни правилно приходните органи са приели, че не е приложима разпоредбата на ал. 2, а тази на ал. 1 от чл. 21 ЗДДС. Щом не е установено от РЛ, в чиято доказателствена тежест е това, че получателят е данъчно задължено лице, то тогава същият се счита за данъчно незадължено лице. В този случай за място на изпълнението се счита мястото, където доставчикът /РЛ/ е установило своята независима икономическа дейност /РБ/, а това от своя страна определя задължението за начисляване на ДДС и дължимостта на данъка. Решението следва да се остави в сила и в тази си част.

2.4. В частта на РА, в която допълнително е начислен ДДС поради корекция на приспаднатия данъчен кредит във връзка с установени липси на котелно гориво и Mobil, съдът също е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно и в тази си част и следва да се остави в сила. Съдът е отговорил на оплакванията на жалбоподателя, които оплаквания са идентични и с наведените в касационната жалба. Твърди се, че безспорно установените липси произтичат от котелно гориво, доставено от "Николов север 2009", по които доставки е отказано правото на приспадане на данъчен кредит /т. 2.1. от настоящото решение/. Не е установена обаче пълна идентичност между липсващите стоки и тези, фактурирани с фактурите, по които е отказано право на приспадане. Налице са основанията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за корекция на правото на приспадане.

По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение за правилно в своята цялост, в който смисъл постановява акта си.

В касационното производство не се присъждат разноски, за каквито няма данни да са направени и поискани от страните.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение