Решение № 3310 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12619/2017 г.

Решение № 3310 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12619/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. Х., чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 1267 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 340/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-10-ЮЗР-40/06.04.2017 г. на началника на РДНСК – Югозападен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът – РДНСК – Югозападен район, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител юрк. А. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - главният архитект на община Гърмен и Окръжна прокуратура – Благоевград не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на А. М. Х. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-40/06.04.2017 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК е отменен акт за узаконяване № 127/30.12.2008 г. на главния архитект на община Гърмен за строеж: "тераса", находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], община [община], на името на жалбоподателя, по подаден протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград. Административният орган е изложил мотиви за нищожност на акта за узаконяване като лишен изцяло от законово основание за издаването му, при пълна липса на условията на § 183 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и при съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗУТ. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отхвърлил подадената жалба. Изложил е съображения за допустимост на протеста на Окръжна прокуратура – Благоевград. По същество е приел за законосъобразен извода на органа за липса на предпоставките по § 183 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като няма искане за образуване на производство по този ред и времето на извършване на строежа не попада в приложното поле на двете норми. Посочил е, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж и висящото производство по изпълнението й е пречка за издаване впоследствие на акт за узаконяване на този строеж. Според съда същият е в противоречие и с разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, забраняваща изменение на действащия ПУП с цел узаконяване на незаконно изграден строеж. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите. Същите са правилно установени и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за неоснователност на оспорването е законосъобразен и обоснован. Правилно административният орган и съдът са приели за допустим подадения от Окръжна прокуратура - Благоевград протест. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Действително актът за узаконяване е приравнен по последици на разрешението за строеж и също се ползва със стабилитет след изтичане на сроковете за оспорването му. В случая акт за узаконяване № 127/30.12.2008 г. на главния архитект на община Гърмен не е отменен служебно от началника на РДНСК – Югозападен район или по искане за заинтересовано лице по реда на чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Принципът за стабилност на разрешенията за строеж и на акта за узаконяване не изключва общите правила на АПК. В случая в протеста на прокуратурата са изложени доводи за допуснати тежки пороци на законосъобразността на акта, които са несъвместими с изискванията на материалноправните норми. Приемането на тезата на касационния жалбоподател би означавало да се приравнят на съответни на закона строежи, книжата за чието изграждане, съответно узаконяване, са издадени при липса на нормативните изисквания. Правилно съдът е приел, че в правомощието на контролния орган за отмяна на акта, предоставено му съгласно чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 156 ЗУТ, се обхваща и преценката за нищожност на същия при наличие на основанията за това. Заключението, че компетентността на органа не е ограничена със срок на основание чл. 149, ал. 5 АПК в хипотезата на нищожност е правилен и в съответствие с принципа за законност на административния процес, прогласен в чл. 4 АПК. От данните по делото е видно, че за строеж: "пристройка към двуетажна жилищна сграда", има влязла в сила на 09.09.2006 г. заповед № РД-14-1285/15.08.2006 г. за премахването му като незаконен, изпълнен без строителни книжа и попадащ в уличното пространство между о. т. 152 –о. т. 153 – публична общинска собственост, с извършител и собственик А. М. Х.. Заповедта не е изпълнена. След изменение на ПУП – ПУР със заповед № 15/23.01.2008 г. на кмета на община Гърмен, с който улицата, в която попада незаконният строеж, частично се закрива и се придава към УПИ [номер], е издаден акт за узаконяване на строеж: "тераса" на основание § 183 ПЗР ЗУТ. Безспорно е установено, че строежът, предмет на двата акта, е един и същи. Съгласно § 183, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн. ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.) започнатите до влизането в сила на този закон производства по изследване на възможността за узаконяване се довършват по досегашния ред. За започнато производство се смята денят на подаване на писменото искане за узаконяване пред компетентния орган. В случая искане по този ред не е депозирано. Според § 184, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Производството по узаконяване започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон – ал. 2 на цитираната разпоредба. По делото не са представени доказателства за подадено искане за узаконяване от извършителя и собственик на строежа, както и от собственика на имота, в който е изпълнен. Налице е идентичност между постройката, предмет на влязлата в сила заповед за премахването и строежа, предмет на акта за узаконяване. В последния като преписка е посочена тази от 2006 г., по която е протекло производството по премахването му като незаконен. Констатацията на административния орган, че пристройката е изпълнена през март-април 2006 г. не е оборена. Твърдения за извършване на строителството в периода до 25.07.2003 г., когато влиза в сила разпоредбата на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, не са наведени от жалбоподателя. Подаденото от П. Х., негова майка, заявление на 30.12.2003 г. за узаконяване е за строеж с други характеристики и не може да се приеме за такова по отношение на обекта, предмет на отменения акт на главния архитект на община Гърмен. При тези данни е законосъобразен изводът на административния орган и на съда за пълна липса на материалноправните предпоставки за узаконяване на основание § 183 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неподаването на заявление изключва възможността на узаконяване и е основание за премахване по реда на чл. 225 ЗУТ по арг. на § 184, ал. 12 ПЗР ЗИД ЗУТ. В случая към датата на издаване на акта на главния архитект на община Гърмене има влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. При тези данни правилно е заключението, че тежестта на констатирания порок има за последица нищожност на оспорения акт за узаконяване. Налице е особено съществено противоречие с материалния закон, поради което същият не може да породи правните си последици. С оглед изложеното заповедта на началника на РДНСК – Югозападен район, правилно е приета за законосъобразна. Доводите на касационния жалбоподател, че съдът е излязъл извън предмета на спора, доколкото е извършил проверка както на контролния акт, така и на акта за узаконяване, са неоснователни. Предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДНСК гр. София направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение