Решение № 12834 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2018 г.

Решение № 12834 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните(ОДБХ) - София - град, подадена чрез процесуалния си представител адв. Беев срещу решение № 1459 от 7.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13791/2017 г. по описа на АС – София-град, с което е уважен предявеният от С. Василев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. ведно със законната лихва считано от 14.12.2017 г., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Присъдени са и разноски в размер на 310 лв. направени в производството по ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е прието в мотивите наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице безспорни доказателства за причинената вреда както и не са обсъдени подробно всички възражения направени във връзка с приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. Счита, че с ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС се урежда единствено правото на засегнатите лица да търсят репариране на нанесените им от действията на администрацията вреди за платени от тях разходи за изплатени адвокатски възнаграждения. Съдът не е отчел, че в крайна сметка се касае до исково производство в което могат да се навеждат и събират всички доказателства в подкрепа на възраженията. От друга страна неправилно е прието, че се касае до имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови решение по същество. Ответникът – С. Василев, чрез процесуалния си представител адв. Костакиев, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни нарушения, тъй като правилно първоинстанционния съд не е допуснал събирането на доказателства свързани с административнонаказателната преписка. Конкретното производство е по ЗОДОВ и се търсят вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт. Решението като правилно следва да се потвърди. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Приема за обосновани изводите на съда, че НП е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, която по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – София-град е уважил иска на С. Василев срещу Областна дирекция за безопасност на храните за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, както и разноски размер от 310 лв. Претенцията на Василев е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено изцяло НП № [номер]/15. юни 2015 г. с решение по адм. д. № [номер]/2016 г. по описа на Районен съд - София. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София-град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото НП за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел, за доказан и основателен предявения иск и го е уважил. Установил е, че в производството по обжалване на НП на л. 15 от делото е приложено пълномощно с договор за правна помощ. В конкретния случай е установено и плащане по банков път. Процесуалното представителство предполага извършване на пълен обем процесуални действия - от изготвяне на жалбата, през активно участие в цялото производство(видно от съдебния протокол ), поради което съдът е уважил предявения иск. Обжалваното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай не е спорно между страните, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв., за осъществено процесуално представителство по НАХД № [номер]/2016 г. по описа на Софийския районен съд, както и разноски в размер на 310 лв. Няма спор по делото, че с влязло в сила на решение № [номер]/18.10.2017 г. е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № [номер]/15.06.2015 г. на директора на ОДБХ-София-град. По делото са представени доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилен е изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Освен това, съдът се е съобразил и със становището изразено в тълкувателното решение, че се касае до исково производство и са допустими и могат да са разглеждат, възражения относно размера и основателността на предявения иск поради което и в съответствие със събраните доказателства е уважил предявения иск. В тази връзка правилно първоинстанционния съд не е допускал и събирал доказателства свързани с административнонаказателната преписка, тъй като това би довело до ревизия на постановеното съдебно решение с което е отменено наказателното постановление и което е недопустимо. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд във връзка с приложимостта на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ относно съпричиняването на вредата. Правилно е прието, че не би могло да се приеме, че ищецът безпричинно е платил хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. Следва да се подчертае, че основанието за отмяна на НП, като акт на държавна репресия, било по същество или като процедурно нарушение е без значение за основателността на иска по ЗОДОВ за конкретната хипотеза, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Основателно обаче се явява възражението на процесуалния представител на касатора относно прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че при прекомерност на възнаграждението за адвокат с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка ще следва да се присъдят разноски за касационното производство до размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,