Решение № 245 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6065/2014 г.

Решение № 245 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6065/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1027991 от 2.07.2014 г. на Д. Д. П. и Д. К. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК - С., за отмяна на влязлото в сила решение от 3.04.2014 г. по гр. д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 108 ЗС на Н. С. С. от [населено място] против Д. Д. П. и Д. К. П., представлявани от назначените им особени представители адв. Г. и адв. А., двамата наследници на починалата ответница Е. В. К., че Н. С. е собственик на недвижим имот - УПИ-ХХХIV-110, кв. 9 по плана на в. з. "Малинова долина - II Б част - разширението - "Дупките", СО, с площ 780 кв. м., при описани съседи, като Д. Д. П. и Д. К. П., в качеството си на законни наследници на Е. В. К., починала на 8.03.2012 г., са осъдени да му предадат владението на имота. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като поддържат, че то противоречи на постановеното преди него решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което в производство по чл. 290 ГПК Н. С. С. и К. Т. С. са осъдени да отстъпят и предадат владението върху урегулиран парцел ХХХIV-110, кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., в. з. "Малинова долина - II Б част - разширение - "Дупките" на Е. В. К., отменен е н. а. № 121, т. ХI от 6.11.1991 г. д. № 1993/1991 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариуса при СРС и е отхвърлен искът предявен от Н. С. С. да се признае за установено, че Е. В. К. не е собственик на процесния недвижим имот. Представя описани в молбата писмени доказателства. Молят за отмяна на влязлото в сила решение от 3.04.2014 г. по гр. д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като неправилно. Ответникът по молбата за отмяна Н. С. С. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът му адв. В. от АК - С. оспорва молбата за отмяна на заявеното основание и моли като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебните актове с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, се явява основателна. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. В това производство следва да се определи кое е правилното решение, постановено по спора и да се отмени неправилното - чл. 307, ал. 4 ГПК. Няма спор, че е налице тъждественост на предмета на спора и страните, респ. с техните правоприемници. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, след проверка на влезлите в сила съдебни решения, намира за правилно решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК. С него е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот от 790 кв. м. - урегулиран парцел ХХХIV-110 от кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., м. "Малинова долина II-Б част", разширение "Дупките", като по иска на наследодателката на молителите Е. В. К. срещу ответниците Н. С. С. и К. Т. С. е прието, че Е. В. К. се легитимира като собственик на този имот, поради което е осъдил Н. С. С. и К. Т. С. да отстъпят собствеността и предадат владението му на Е. К., отменил е н. а. № 121, т. ХI от 6.11.1991 г. по д. № 1933/1991 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариус при Софийски районен съд, както и е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск от Н. С., да се признае за установено, че Е. К. не е собственик на процесния недвижим имот. Приел е, че наследодателят на ищцата Е. К. - В. К. К., починал на 6.05.1993 г., е заявил за възстановяване пред ПК имота, който получава при замяната по З., тъй като процедурата по замяната е довършена с надлежен титул на собственост. Нормата на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е неприложима към казуса, тъй като е приета с изменението на ППЗСПЗЗ, публикувано ДВ бр. 48/26.05.1995 г., в сила от същата дата, а ПК се е произнесла и е възстановила правото на собственост с влязло в сила решение № 5050 от 1.08.1994 г. върху имот от 1790 кв. м., съставляващи имоти 109 и 110 по кадастралния план, изготвен 1991 г. Това решение е издадено при първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, която не съдържа изискване за прилагането на скица към него, а имотите са напълно индивидуализирани с изготвения кадастрален план от 1991 г. Съдът е приел, че наследодателят на ищцата К. е декларирал по З. 1/3 ид. ч. от апартамент, вилна сграда и процесния имот като нива като по делото не е установено той да се е занимавал със селскостопанска дейност, поради което на основание чл. 12, ал. 2 от З. /отм./ декларирания земеделски имот - нива, е станал държавна собственост по силата на закона, съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ППВС № 8/1979 г. Приел е, че в случая е без значение обстоятелството, че за имота не е протекла процедура по одържавяване и съставяне на акт за държавна собственост, тъй като той би имал само констатиращо действие относно възникналото за държавата право на собственост по силата на закона, а на основание чл. 86 от ЗС в редакциите в сила до изменението на нормата ДВ, бр. 33 от 1.06.1996 г. имотът не е могъл да се придобива по давност като държавен имот. Отмяната на глава I и II от З. (О. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) няма обратно действие, т.е. течението на придобивната давност е било спряно при действието на З. от 30.03.1973 г. до 13.03.1990 г. Приел е, че ответницата К. С. е купила с неформална сделка през 1969 г. процесното дворно място. Към този момент е действал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г. /З./. С нормата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от З. се забранява придобиване по давност на имоти, за които се е прилагал З., ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Съгласно чл. 7, ал. 1 от З., той се прилага за населените места и присъединените към тях територии. Със Закона за одобряване и прилагане на общия градоустройствен план на С. /отм./ ДВ бр. 89/7.11.1961 г. [населено място], в което се намира процесното място става квартал на С., а околоградският район, който е част от общия градоустройствен план на С. включва и курортните и вилните зони и селскостопанските райони - чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 от същия закон. Така за територията на общия градоустройствен план на [населено място], където се е прилагал З., съгласно чл. 7 от З. /нов, Изв. бр. 29/11.04.1969 г./ не е могло да се придобива по давност недвижими имоти от влизане в сила на този закон, освен между лицата по чл. 15 от З. /отм./ до отмяната на З. - 16.03.1990 г. /ДВ бр. 21/1990 г./, а страните по делото не са от този кръг лица. От отмяната на З. до предявяване на иска - 11.03.1998 г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 от ЗС десетгодишен срок за придобиване по давност. Кратката придобивна давност също не може да се приложи тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила - 23.11.1997 г. Процедурата по възстановяване правото на собственост на ищцата К. по силата на наследствено правоприемство по ЗСПЗЗ е приключила с влизане в сила на решение № 5050 от 1.08.1994 г. на ПК. От датата на постановяване на това решение до предявяване на иска - 27.02.1998 г. не е изтекъл изискуемият се по чл. 70 от ЗС пет годишен срок, поради което ответниците не могат да се легитимират като собственици на оригинерно основание. Поради това установеното от тях владение - факт, приет за безспорен от съдилищата по същество, е без правно основание и те дължат ревандикиране на имота на ищцата Е. К., поради което е уважил предявения от нея ревандикационен иск относно процесния недвижим имот и е отменил н. а. № 121, т. ХI от 6.11.1991 г. по д. № 1933/1991 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариус при Софийски районен съд. Неправилно е постановеното решение от 3.04.2014 г. по гр. д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, влязло в сила на 22.05.2014 г., с което е признато за установено по иска на Н. С. С. от [населено място] против Д. Д. П. и Д. К. П., двамата наследници на починалата ответница Е. В. К., че Н. С. е собственик на недвижим имот - УПИ-ХХХIV-110, кв. 9 по плана на в. з. "Малинова долина - II Б част - разширението - "Дупките", СО, с площ 780 кв. м., при описани съседи, като Д. Д. П. и Д. К. П. са осъдени да му предадат владението на имота. Прието е, че ищецът Н. С. се легитимира като собственик на процесния имот, придобит по силата на правна сделка - договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 62, дело № 10222/1992 г., с който майката на ищеца К. С. му е продала процесния имот, като при сделката тя се е легитимирала като собственица по силата на нотариален акт № 121/1991 г. по обстоятелствена проверка като придобит по давност, както и основно, че постановеното решение № 5050 от 1.08.1994 г. на ПК В., с което процесният имот е възстановен на В. К. К., наследодател на ответницата Е. К., е нищожно, тъй като към момента на постановяването му, действащата редакция на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 34/1992 г./, е предвиждала подписване на решението от председател, секретар и нечетен брой членове, а процесното решение е подписано от председател, секретар и четен брой членове. Незаконосъобразен и несъответстващ на възприетото в трайно установената практика на ВКС е изводът за нищожност на решението на ПК поради това, че е подписано от председател, секретар и четен брой членове, което е нарушение на нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в действащата редакция ДВ бр. 34/1992 г., която е предвиждала подписване на решението от председател, секретар и нечетен брой членове, както и изводът, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, по силата на покупко-продажба с нотариален акт № 62, дело № 10222/1992 г., тъй като продавачката по сделката и майка на ищеца, се е легитимирала като собственик на процесния имот с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 121/1991 г., който е бил отменен преди завеждане на иска с решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. Съдебната практика по въпроса за валидността на решенията на ПК, респ. на ОСЗ е, че решението на ПК/ОСЗ е административен акт, поради което е валиден, ако отговаря на изискванията за това, установени с общите разпоредби на Закона за административното производство (отм.) и по-конкретно - чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2, съгласно който за валидността на административния акт е достатъчно той да бъде оформен с подписите на председател и на секретар. Действащата разпоредба на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина, по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административния акт, каквото тълкуване е направил първоинстанционният съд. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не е предвидено при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен състав. Доколкото в закона не посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство. Логично е в решението на поземлената комисия да бъдат вписани имената на лицата, участвали при постановяването му, а не имената на всички нейни членове. Поради това само защото в титулната част на решението е посочено, че е постановено от състав на комисията, включващ четен брой членове, не може да се приеме, че то е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Постановеното решение на ПК е било валидно, поради което е породило реституционните си последици. Ето защо на основание чл. 307, ал. 4 ГПК следва да бъде отменено решение от 3.04.2014 г. по гр. д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, като неправилно. При този изход на делото ответникът по молбата следва да бъде осъден да заплати на молителите сумата от 85 лв. разноски за внесена държавна такса и по 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,