Решение № 8121 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2017 г.

Решение № 8121 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. П., против решение № 631 от 21.09.2017 г., постановено от Административен съд - Х., по адм. д. № 691/2017 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт М. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решене, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на социален доклад не опорочава постановения административен акт, защото той няма пряко отношение към преценката дали има необходимост от предоставяне на международна закрила или не. Заявява, че правата на чужденката не са били нарушени в хода на производството, като не е нарушена и нормата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - С. С. Р., чрез законния си представител Х. С. Ю., оспорва касационната жалба чрез адв. З. З., която с писмен отговор от 02.11.2017 г. и с писмено становище от 15.05.2018 г. пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като подчертава, че нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на децата е единствената гаранция за добра защита на правата и интересите на децата - бежанци. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор споделя извода на съда за незаконосъобразност на решение № 11047/31.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, защото е допуснато съществено процесуално нарушение с оглед нарушена защита в производството пред административния орган на непълнолетното дете С. С. Р., като не му е разяснено на него и законния му представител Х. С. Ю. правото на правна помощ по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 631 от 21.09.2017 г. е отменено решение № 11047/31.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на С. С. Р., с която същата е поискала предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Х. е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателят на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Р. Б.. Пръвоинстанционният съд е счел, че процесното решение съответства на изискванията за валидност на формата, като е постановено в писмена такава. В мотивите на съдебното решение е отразено, че в хода на производството пред органа при РПЦ - Х. при ДАБ, с чужденката е проведено интервю, обективирано в приложен към административната преписка протокол, който е бил прочетен на интервюираната в присъствието на родител, на представител на дирекция "Социално подпомагане", гр. Х. и на преводач на разбираем за нея език. За да отмени атакуваното решение на председателя на ДАБ, първостепенният съд е счел, че при провеждане на интервюто с жалбоподателката на 11.11.2016 г. е участвал определен от Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Х. социален работник и е спазено изискването на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, но социалният работник не е дал становище относно положението на молителката, като не е приложен и социален доклад, а не се и твърди, че такъв е изискван или изготвен. В оспореното решение също липсва позоваване на такъв документ. От тук е изведено заключение, че участието на социален работник при провеждането на интервюто с детето не изпълнява изискванията на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, тъй като при изслушването на дете съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, участието на социален работник е формално. Освен това, първоинстаницонният съд е счел, че в преписката няма данни, че на молителката е указано, че има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи нейни права или интереси, въпреки, че в хода на провеждане на особеното административно производство същата е била е запозната с общите Указания за правата и задълженията й, като подател на молба за закрила в страната ни, но в тях съдът не е открил изрично посочване /или указание/ относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така както се предвижда в българското законодателство. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Касационният съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на непълнолетното лице С. С. Р.. Относно констатираното от съда непредставяне на писмено становище и доклад от страна на социалния работник - представител на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Х., настоящият съдебен състав счита, че то не съставлява нарушение, изискващо отмяна на оспорения административен акт само на това основание, защото в конкретната хипотеза безспорно е изпълнено императивното законово изискване за участие на социален работник при провеждане на интервюто с молителката на 11.11.2016 г., което условие е регламентирано в текста на чл. 15, ал. 6, изречение първо от Закона за закрила на детето, по силата на която норма задължението на административния орган, който е провел горепосоченото интервю е да уведоми съответната Дирекция за "Социално подпомагане", което в случая е направено и е дало позитивен резултат, тъй като при провеждане на визираното интервю е взел участие присъствалият социален работник. По отношение на непредставянето от него на становище или доклад, настоящият съдебен състав намира, че това изискване е относимо към правомощията на съответната Дирекция "Социално подпомагане", а не към председателя на ДАБ, който е издател на атакувания административен акт. С оглед на това не следва да се ангажира отговорността на ДАБ във връзка с неизпълнение на условие, което е регламентирано от законодателя спрямо друг орган, който не е в структурата на ДАБ и същият в случая е счел, че не е необходимо да представя писмено становище или доклад. В този смисъл е актуалната съдебна практика по този вид дела - постановени съдебни решения от Върховния административен съд по адм. д. № 9280/2018 г., адм. д. № 9731/2017 г., адм. д. № 4524/2018 г., адм. д. № 11369/2017 г. и др. Във връзка с преценката на първостепенния съд за липса на данни, че на непълнолетното лице е указано, че има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси, настоящият съдебен състав, счита, че констатираното нарушение не е съществено, доколкото в случая то не се е отразило на реализирането на правото на защита на първоинстанционната жалбоподателка. По делото няма спор относно факта, че тя е подала жалбата си против процесния административен акт в законния срок, същата е подробно мотивирана и е входирана в ДАБ на дата 14.06.2017 г., като два дни преди това - на 12.06.2017 г. е подала молба за предоставяне на правна помощ. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че в хода на първоинстанционното съдебно производство на С. С. Р. е предоставена претендираната правна помощ и е назначен служебен защитник - адв. З. П. З., която активно е участвала, както в първоинстанционното, така и в касационното производство, ефективно защитавайки правата и интересите на С. С. Р.. Следователно в конкретната хипотеза процесуалната възможност да бъде поискана и предоставена правна помощ е изцяло реализирана, като по направеното искане от първоинстанционната жалбоподателка своевременно е определен служебен защитник, който е осъществил процесуално представителство по отношение на С. С. Р.. При тези данни касационният съдебен състав счита, че атакуваният административен акт не е постановен при съществени нарушения на гореописаните административнопроизводствени правила. Като е достигнал до обратния извод, решаващият състав на Административен съд - Х. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. От страна на първоинстанционния съд не са изложени мотиви по приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, което съставлава съществено нарушение на съдопроизводствените правила и налага връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд, който следва да обсъди приложението на относимите материалноправни разпоредби и съответствието с целта на закона, съобразно изискванията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,