Решение № 4283 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 275/2014 г.

Решение № 4283 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 275/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгени Йорданов Йорданов, от гр. Берковица против решение № 30/21.11.2013 г. по адм. дело № 541/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Берковица изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът обосновано е приел, че не са установени нормативните основания за отпускане на еднократна социална помощ на жалбоподателя на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 30/21.11.2013 г. по адм. дело № 541/2013 г. Административен съд - гр. Враца е отхвърлил жалбата на Евгени Йорданов Йорданов, от гр. Берковица срещу заповед № Б 360 от 4.03.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Берковица, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна социална помощ при условията на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Посочил е, че по делото не са установени обстоятелства, установяващи наличието на инцидентно възникнала потребност, обуславяща основание за социално подпомагане. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № Б - 360/25.02.2013 г. жалбоподателят е поискал от органите по социално подпомагане отпускане на месечна социална помощ за издръжка по чл. 9 ППЗСП. Приложил е два броя декларации като е декларирал, че страда от хиперплазия и ерозни язви. Не е представил медицински документ, удостоверяващ верността на заявените обстоятелства. При извършената социална анкета не са установени инцидентно възникнали потребности. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗСП право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Помощта по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗСП предполага задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата и се отпуска веднъж годишно. Инцидентната потребност има извънреден характер и възниква непредвидимо. Тя не е свързана с обичайните здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, а има непредвидим характер, което обстоятелство е една от основните материалноправни предпоставки за удовлетворяването й. По делото не е доказано възникването на подобна жизнена потребност с инцидентен характер, поради което правилно административният съд е отхвърлил оспорването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение