Решение № 7964 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2013 г.

Решение № 7964 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Управляващо дружество (УД) "Стандарт Асет Мениджмънт" АД, гр. София против решение № 2003/12.02.2013 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, постановено по адм. дело № 7476/2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Комисията за финансов надзор, гр. София оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - II колегия, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд - седмо отделение приема, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) по искане на притежател на дялове да ги изкупи по цена, основаваща се на нетната стойност на активите в предвидения в чл. 21, ал. 6 от закона 10-дневен срок от писменото предявяване на искането и по цена, основаваща се на цената на обратно изкупуване за най-близкия ден, следващ деня, в който е направено искането. Решението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд - седмо отделение отхвърля жалбата на УД "Стандарт Асет Мениджмънт" АД срещу решение № 173-УД от 6.03.2012 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което дружеството е задължено да предприеме съответни действия, в резултат на които в 14-дневен срок от получаване на решението за изпълни задължението си да изкупи обратно дяловете, емитирани от ДФ "Стандарт Инвестмънт Консервативен Фонд" по подадената на 6.12.2011 г. от "УПФ - Бъдеще" поръчка № 99002594". По делото е установено, че срокът за изпълнение на задължението е изтекъл през месец декември 2011 г., а принудителната административна мярка е наложена на 7.03.2012 г., т. е. 3 месеца след изтичане на законовия срок за изпълнението на задължението на жалбоподателя. Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 1 ЗДКИСДПКИ административният орган може да задължи поднадзорно лице да предприеме определени мерки за отстраняване на нарушенията, на вредните последици или на опасността за интересите на инвеститорите, когато се установи, че поднадзорно лице извършва дейност в нарушение на закона. Правилно решаващият тричленен състав на Върховния административен съд - седмо отделение приема, че не е необходимо да е издадено наказателно постановление или акт за установяване на административно нарушение, за да се приложи принудителна административна мярка за нарушение на чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ в производство по АПК, която има за цел преустановяване на извършено административно нарушение. Твърденията на касатора, че по своята същност принудителната административна мярка е вид административна принуда, каквото е и административното наказание и поради това следва да се приложат институтите на крайната необходимост и оправдания стопански риск (чл. 13 и чл. 13а НК) са неоснователни. Съгласно чл. 23 ЗАНН при налагането на принудителна административна мярка намират приложение разпоредбите на специалния закон, а не тези на ЗАНН относно привличане към административнонаказателна отговорност, респ. разпоредбите от общата част на НК. Гаранциите за преценка на законосъобразността на административния акт, с който се налага принудителната административна мярка и неговото обжалване по административен и съдебен ред са предвидени в производството по глава XIX ЗДКИСДПКИ и АПК, като са обсъдени и установени правно значимите факти и основанията по чл. 146 АПК. Правилно решаващият състав приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че изпълнението на задължението ще причини непредотвратими вреди с оглед обезценяването на дяловете, предвид изискванията за капиталовата адекватност и ликвидност, които имат за цел да гарантират изпълнението на императивните задължения, включително и по чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ЗДКИСДПКИ. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, при който изход разноските са в тежест на касатора и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено особено искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,