Решение № 5910 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2010 г.

Решение № 5910 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Муайа Калауоле, гражданин на Нигерия против Решение № 212/21.09.2010 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е прекратено производството по преписка № 8/2010 г. и е оставена без разглеждане жалбата му вх. № 44-00-57/8.01.2010 г., с основание чл. 59, ал. 4 от ЗЗДискр., вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процедурните правила. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-57/8.01.2010 г. на Муайа Калауоле, гражданин на Нигерия, с оплаквания за дискриминация на основата на признак "раса" от страна на л. с. Александър Костадинов Гичев от гр. София, изразяваща се в това, че като лице от африканската /негроидна/ раса, на 20.01.2007 г., около 21,30 часа е нападнат внезапно от младежи в подлеза на НДК, при което получава множество удари по главата и цялото тяло и пет дълбоки прободни рани с нож. Откаран е във ВМА, където е претърпял две животоспасяващи операции. В проведеното наказателно производство е установено, че прободните рани са нанесени от Александър Костадинов Гичев, осъден на лишаване от свобода. За да постанови решението си КЗД е приела, че нападението над Муайа Калауоле е деяние, което осъществява състав на престъпление, квалифицирано от НК, за което се налага наказателна отговорност по реда на НПК, но същевременно е налице и основателното предположение, че деянието е и административно нарушение, квалифицирано от ЗЗДискр. като дискриминация, за което се носи административно-наказателна отговорност. Отчетено е, че с присъда № 16/31.10.2008 г., постановена по НОХД № 3782/2007 г. по описа на СГС, подсъдимият Александър Костадинов Гичев е признат за виновен в това, че на 20.01.2007 г. пред дискотека "Амор" в гр. София, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви Муайа Калауоле, нанасяйки му пет удара с нож и деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, по хулигански подбуди и е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия обществено- опасни последици, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и т. 11, вр. чл. 18, ал. 1, чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "общ" режим. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 35000,00 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Софийски апелативен съд с решение № 127/2.04.2009 г., постановено по ВНОХД № 21/2009 г. е потвърдил присъдата. С решение № 352/19.11.2009 г., постановено по дело № 392/2009 г. по описа на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 127/2.04.2009 г., постановено по ВНОХД № 21/2009 г. на Софийски апелативен съд. Изложени са мотиви, че не е допустимо едновременно прилагане на наказателна и административна отговорност за едно и също деяние, който принцип произтича от чл. 33 на ЗАНН и е въведен в чл. 59, ал. 4 от ЗЗДискр. и Тълкувателно решение № 51 от 29.XII. 1978 г. по н. д. № 50/78 г., ОСНК. Комисията е счела, че не следва да разглежда жалбата на Муайа Калауоле относно деяние, представляващо престъпление, за което е наложено наказание и гражданска санкция с влязла в сила присъда на наказателен съд. Крайният извод на административния орган е, че наказателната отговорност поглъща административната такава и е недопустимо кумулирането на два вида наказания. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗД, където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за постановяване на оспореното решение КЗД е посочила чл. 59, ал. 4 от ЗЗДискр., вр. чл. 33 от ЗАНН и чл. 375 от НПК. Съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗЗДискр., ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. Когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор - ал. 2 на чл. 33 от ЗАНН. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Неговата цел е създаване на механизъм за ефективна защита срещу дискриминация, който да се прилага както областта на трудовите отношения, държавната администрация, предоставянето на услуги и други области, така и в контекста на междуличностни отношения. Правата, които нормите на ЗЗДискр. защитават и прилагане им от органите на съдебната власт или от специализирани административни органи, трябва да се произтичат от високата обществена значимост на защитаваните обществени отношения. Без да се отклонява от разбирането, че разглежданите права на жалбоподателя заемат особено място в йерархията на основните му права, в конкретния случай законодателно е обоснована защитата на друг, по-висш интерес, поради което поведението на Александър Костадинов Гичев е квалифицирано като престъпление и е санкционирано от държавата като такова. Както правилно е приела Комисията, ангажирането на отговорността на Гичев за извършено престъпление по от НК води до недопустимост на производството пред КЗД, в което засегнатото лице търси защита срещу упражнена спрямо него дискриминация по признак "раса". По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора в полза на КЗД следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,