Решение № 1633 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2021 г.
ВАСV отделение22.02.2022 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3035/11.05.2021 г., постановено по адм. д. № 3536/2020 г. по описа на Административен съд-София град. ОСЪЖДА Н. З., гр. Нови Искър, общ. Столична, обл. София град, [улица] да заплати на Министерство на земеделието, гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55 сумата от 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1633 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2021 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. З. против решение № 3035/11.05.2021 г., постановено по адм. д. № 3536/2020 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ). Касаторката обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, в която изрично са наведени доводи относно събраните по делото доказателства и приемане на заключението на вещото лице, както и липсата на мотиви в съдебното решение относно допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорения административен акт. Не претендира разноски. Ответникът министърът на земеделието, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3035/11.05.2021 г., постановено по адм. д. № 3536/2020 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. З. против Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г. са останали парцели: БЗС № 67221-46-7-2 с площ 10, 45 ха, засаден с орехи и БЗС № 67221-46-8-1 с площ 4, 91 ха, засаден с лешници, находящи се в землището на [населено място], общ. Берковица, обл. Монтана. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при съобразяване с материалния закон. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице, в което са описани подробно всеки от заявените за подпомагане парцели, като е направена съпоставка между декларираните и установени площи, както и описание на площите, изключени от допустимия слой. От всички събрани по делото доказателства, решаващият съд е обосновал извод, че спорните площи не отговарят на изискванията за определянето им като допустими за подпомагане и по отношение, поради което са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АССГ е приел за установено, че земеделският производител Н. З. е заявила за подпомагане за кампания 2019 г. двадесет парцела с обща площ 41. 82 ха трайни насаждения, като обект на настоящият съдебен спор са 2 (два) парцела в землището на [населено място], обл. Монтана: БЗС № 67221-46-7-2, орехово насаждение със заявена площ 10. 45 ха, като останала извън слоя допустима за подпомагане площ е 8. 94 ха и БЗС № 67221-46-8-1 лешниково насаждение със заявена площ 4. 91 ха, като останала извън слоя допустима за подпомагане площ е 4. 86 ха. След обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" е издадена Заповед № РД- 46-485/27.11.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проект на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г. като част от два от заявените от Н. З. парцели не са включени в него. По повод подаденото от земеделския производител възражение е установено, че данните и констатациите от извършената на място проверка не кореспондира с направените снимки от проверката, както и с данните от наличната цифрова ортофотокарта за 2018 г, поради което данните не били приети за отразяване в Системата за идентификация на земеделските парцели. Недопустимостта на площта на спорните парцели била извършена чрез преглед на наличните снимки от 2018 г., обхванати от самолетно заснемане, сравнена с направените по време на теренната проверка снимки, резултатите от които са дешифрирани правилно, според заключението на вещото лице и от тях се установява, че площите на парцели 67221-46-7-2 и 67221-46-8-1, които не са определени като допустими за подпомагане към 07.11.2019 г. са с лошо агротехническо състояние, силно заплевени, без обработка и косене, с висока тревна растителност, множество високи дървета и храсти, наличие на папрат, къпини и друга нежелана растителност. Правилна е преценката на съда, че процесната площ е правилно определена като недопустима за подпомагане като не са спазени изискванията на чл. 2 и чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, като заявената площ е заета от трайно недопустими елементи/нежелана растителност; както и изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/26.03.2018 г. - налични са повече от допустимите дървета/храсти и изискванията на чл. 10, ал. 2, б. "б" и "в" от Наредба № 2/26.03.2018 г. – установената височина на тревостоя е по-голям от допустимата. Правилно е прието, че се касае за земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност. Обосновано първоинстанционния съд е приел за доказано, че спорните площи са недопустими за подпомагане поради състоянието, в което констатирано, че се намират в при заснемането и проверките. Изложените доводи в касационната жалба са подробно обсъдени и аргументирани от първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо тяхното приповтаряне. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материални закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С обжалваното съдебно решение са присъдени разноски в полза на ответника, поради което претенцията за заплащане на разноски и за пред първата инстанция се явява неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 10, ал. 1