Решение № 7772 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14346/2018 г.

Решение № 7772 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14346/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Велико Търново и от "Вивамед" ЕООД, гр. Плевен, чрез процесуален представител адв. Хр. Костадинов против решение № 399/2.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04001516001728-091-001/20.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в частта с Решение № 356/15.12.2016 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, относно определени задължения по ЗКПО – корпоративен данък за внасяне в размер на 121 027, 43 лв. и лихви в размер на 55 368, 45 лв. Касаторът счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът грешно е тълкувал разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО относно подлежащи на принудително изпълнение задължения. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - Велико Търново в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - "Вивамед" ЕООД, гр. Плевен, в писмен отговор оспорва жалбата. "Вивамед" ЕООД, гр. Плевен, чрез процесуален представител адв. Хр. Костадинов, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-04001516001728-091-001/20.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в частта с Решение № 356/15.12.2016 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че ревизионният акт е нищожен. Иска същият да бъде обявен за такъв, алтернативно моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Дирекция на "ОДОП" гр. Велико Търново в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. Велико Търново и неоснователност на жалбата на "Вивамед" ЕООД, гр. Плевен. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Двете касационни жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а по съществото им настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, съобрази следното: Производството е за втори път пред касационна инстанция, след като с решение № 818 от 26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6113/2015 състав на ВАС е отменил решение № 162 от 20.04.2015 г., постановено по адм. дело № 32/2015 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и е обявил първоначално издаденият РА № 151401661/18.09.2014 г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 487/22.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново за нищожен. С обжалваното в настоящето производство решение Административен съд – Велико Търново е отменил РА № Р-04001516001728-091-001/20.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 356/15.12.2016 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта относно определените задължения по ЗКПО – корпоративен данък за внасяне в размер на 121 027, 43 лв. и лихви в размер на 55 368, 45 лв. и е отхвърлил жалбата срещу РА в останалата част. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: "Вивамед" ЕООД е регистриран земеделски производител с регистрационна карта 1430/25.03.2011 г. От данните по делото съдът е установил, че с подадена за 2011 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и допълнителна, коригираща декларация дружеството е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 121 027, 43 лв. на основание чл. 189б от ЗКПО. Приел е, че в случая не е установено неизпълнение на предвидените с чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО кумулативно дадени предпоставки, тъй като декларираният преотстъпен данък е инвестиран в нова земеделска техника, а именно дискова брана "MADARA" KDB120, телескоп. манипулатор, култиватор "MADARA" PKSP80, приспособление за прибиране на слънчоглед, БРИ-5. 6. За да откажат ползваното данъчно облекчение органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице не е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като по данни от информационната система на НАП и счетоводната отчетност на ревизираното дружество последното е имало изискуеми данъчно-осигурителни задължения за внасяне към 31.12.2011 г. общо в размер на 885, 55 лв., внесени на 20.01.2012 г., заедно с начислената лихва за просрочие. Съдът е приел, че разпоредбата на 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО изисква към 31.12. на съответната година данъчнозадълженото лице да няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Приел е, че органът по приходите е смесил понятията "задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл" по чл. 182, ал. 1 от ДОПК с понятието "публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение", посочено в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Приел е, че в случая задълженията не са били ликвидни към 31.12.2011 г., предвид, че липсват издавани РА или актове по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК извън процесния, а също и не са предприети процесуални действия насочени към принудително изпълнение на дължимите публични задължения. Посочил е, че ограниченията за преотстъпване на данъка следва да са относими именно към публични длъжници, по отношение на които има покани за доброволно изпълнение, на които не е отговорено и за които има образувани изпълнителни дела, а не спрямо лице, което не е внесло суми по подадени от него декларация и протокол на същия ден. В заключение съдът е приел, че са налице условията по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО и основание за прилагане на чл. чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Така мотивиран е отменил като незаконосъобразен РА в частта, с която на "Вивамед" ЕООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 121027, 43 лв. и лихва в размер на 55 368, 45 лв. За да отхвърли жалбата в останалата част съдът е споделил констатациите на органите по приходите, че дружеството неправомерно е отнесло приходи от продажба на стоки в размер на 421 572, 00 лв., отчетени по кредита на сметка 702 "Приходи от продажба на стоки", като приходи от селскостопанска дейност, в резултат на което неправилно е преотстъпило корпоративен данък в размер на 605, 79 лв. Доколкото е преотстъпен данък за печалба, която е от друга дейност, различна от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, то за невнесения в срок корпоративен данък съдът е приел за законосъобразна начислената лихва в размер на 213, 92 лв. В частта на определените лихви за дължими и невнесени авансови вноски за корпоративен данък съдът е обсъдил фактите и е приел, че авансови вноски се дължат, размерът им е определен правилно при съобразяване на чл. 86 ЗКПО и при безспорно установеното, че не са внесени в законовия срок, съдът е приел, че лихвите са законосъобразно начислени. Така постановеното решение е частично неправилно по следните съображения: По жалбата на директора на Дирекция на "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Велико Търново: Жалбата е основателна. В случая липсва спор по фактите, спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО при наличието на обстоятелствата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО или не. Настоящият състав на касационната инстанция не намира за съответно на материалния закон приетото от първоинстанционния съд, че в случая са смесени понятията за "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл, е изискуемо задължение, а подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е такова, което е изискуемо и ликвидно. За да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е достатъчно наличието на изпълнително основание, предвидено в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, установяващо задължението по основание и размер, което не е внесено в срок, независимо от това дали на данъчнозадълженото лице е изпратена или не покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК /отм. ДВ, бр. 94 от 2015, в сила от 1.01.2016 г. / Процесната декларация за данъци и задължителни осигурителни вноски е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 ДОПК, като не е било спорно, че декларираните с нея задължения не са били погасени чрез плащане към 31.12.2011 г. Нормата на чл. 167 ЗКПО в нейната ал. 1, т. 1 въвежда ограничение за преотстъпването на корпоративен данък спрямо данъчно задължените лица, които към 31 декември на съответната година имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Безспорно задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. В този смисъл актуалната практика на ВАС - Решение № 37 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2017 г., Решение № 5419 от 10.04.2019 Г. по а. д. № 14961/2018 г., Решение № 8760 от 5.07.2017 г. по а. д. № 4033/2017 Г., на ВАС и др. Предвид всичко изложено, в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че са налице общите условия за преотстъпване на корпоративен данък, поради което решението в отменителната му част и в съответната част за разноските подлежи на отмяна. По жалбата на "Вивамед" ЕООД: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е обсъдил процесуалната законосъобразност на РА и е изложил мотиви по възраженията на дружеството в тази насока. Правилно е приел, че РА е валиден и не е засегнат от пороци, водещи до нищожност. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани правните норми. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 1.01.2019 г. / ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които в тази част не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за нищожност на ревизионния акт. Част от тях са релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и обосновано е изложил защо не се установява незаконосъобразност при приложението на чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК. Неправилно касаторът възприема обявения за нищожен РА като такъв, с който валидно е приключило образуваното първоначално ревизионното производство и позовавайки се на чл. 108, ал. 2 ДОПК счита за недопустимо издаването на обжалвания в настоящето производство РА. Както правилно е посочил Административен съд - Велико Търново, в случая не може да се говори за непрекъснатост на ревизионното производство, доколкото ревизионният акт, с който е завършило предходното ревизионно производство е прогласен за нищожен с решение № 818 по адм. д. № 6113/2015 по описа на ВАС. В хипотезата на обявена нищожност не е налице валидно постановен индивидуален административен акт, с който материалноправният административен въпрос е разрешен по същество. Несъстоятелно касаторът се позовава и на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и на това основание твърди нищожност на РА поради недопустимост за образуване на ревизионно производство за задълженията за лихви за авансови вноски за 2010 г. По делото е установено, че за посочената година ревизираното лице е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с дата 24.03.2011 г. като в същата не са декларирани направени авансови вноски. С подаването на декларацията задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък, в случая размера на корпоративния данък за внасяне. При формирана за предходните години и декларирана от лицето данъчна печалба на основание чл. 83 и чл. 84 ЗКПО дружеството е следвало да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък, срокът за чието плащане се определя от ЗКПО и при неспазването му за невнесените авансови вноски се дължи лихва. По изложените съображения настоящият състав счита, че РА не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност. По материалната му законосъобразност в обжалваната част първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и мотивирано, като съображенията му се споделят от настоящата инстанция. В касационната жалба не се излагат конкретни съображения за неправилност на решението на Административен съд - Велико Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството. При служебната проверка по реда на чл. 218 от АПК настоящият състав намира решението за валидно и допустимо, по същество на спора постановено при правилно приложение на материалния закон и обосновано въз основа на правилни фактически установявания и анализ на доказателствата. По изложените съображения, решението в обжалваната от "Вивамед" ЕООД част следва да бъде оставено в сила. Предвид всичко изложено, решението в отменителната му част и в частта за разноските подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли жалбата против РА в частта относно определените задължения по ЗКПО – корпоративен данък за внасяне в размер на 121 027, 43 лв. и лихви в размер на 55 368, 45 лв. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 4 293, 95 лв. за всяка инстанция, определени по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,