Решение № 12233 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12890/2016 г.

Решение № 12233 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12890/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Министерство на здравеопазването срещу решение № 5924 от 19.09.2016 г. постановено по административно дело № 11146 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда подробни доводи за неправилност на решението. Счита, че противно на приетото от първоинстанционния съд не са допуснати твърдяните нарушения по Закона за обществените поръчки (ЗОП), за които му е наложена финансова корекция. Излага подробни съображения по съществото на спора. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, адресат на финансовата корекция, спрямо която решението има сила, имаща право и интерес от оспорването (съгласно определение № 10178 от 1.08.2017 г. постановено по адм. дело № 7017 по описа за 2017 г. на ВАС, петчленен състав) и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Решението е недопустимо. Производството пред АССГ, приключило с оспореното решение, е било образувано по жалба на министъра на здравеопазването против писмо изх. № 99-00-6-1480 от 22.10.2015 г. издадено от и. д. главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" (ГД "ПРР") и заместник ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. (ОП "РР"). В хода на първоинстанционното производство, с разпореждане от 24.11.2015 г., като жалбоподател е конституиран министърът на здравеопазването и същият е бил призоваван в хода на първоинстанционното производство. С решението на АССГ жалбата на министъра на здравеопазването против писмо изх. № 99-00-6-1480 от 22.10.2015 г. на и. д. главен директор на ГД "ПРР" и заместник ръководител на УО на ОП "РР" е била отхвърлена. Съобщението за постановеното по делото решение е връчено на министъра на здравеопазването. С оспореното пред АССГ писмо изх. № 99-00-6-1480 от 22.10.2015 г. на и. д. главен директор на ГД "ПРР" и заместник ръководител на УО на ОП "РР" на Министерство на здравеопазването, в качеството му на страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег. № BG161РО001/5-01/2008/062, е определена финансова корекция в размер на 5% от разходите по договор № BG161РО001/5-01/2008/062-U-32 (РД-17-232). Предвид посоченото именно Министерство на здравеопазването, в качеството му на субект за който административният акт е неблагоприятен, е разполагало с право да го обжалва. Посоченото право в случая не е реализирано. АССГ е бил сезиран с жалба от министъра на здравеопазването, който не е засегнат пряко от оспорения акт и за който не е бил налице правен интерес да го оспори. Сезирането на съда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорване, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Като се е произнесъл по същество, при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, а не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, решението, следва да се обезсили. Жалбата на министъра на здравеопазването следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение