Решение № 8506 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 243/2025 г.

Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисия за защита на личните данни за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 7126 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело 243/2025 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. В молбата се твърди, че в постановения съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка. Според молителя съдът неправилно е обозначил в диспозитива на решението лицето, на което следва да бъдат заплатени разноските от осъдителната част на решение 7126 от 25.06.2025 г. по адм. дело 243/2025 г. по описа на ВАС, като вместо Комисията за защита от дискриминация да се чете Комисия за защита на личните данни. Насрещните страни не изразяват становище по молбата. При преценка на доводите за поправка в хипотезите на чл. 175 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, намира, че искането е подадено от надлежна страна и доколкото не е ограничено със срок е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С решение 7126 от 25.06.2025 г. по адм. дело 243/2025 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила решение 23865 от 18.11.2024 г. по адм. дело 7651/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба на Ж. К. срещу решение 23865 от 18.11.2024 г. по адм. дело 7651/2024 г. на административен съд София-град. Ответник по делото е била Комисия за защита на личните данни и с оглед изхода на спора в тежест на касационния жалбоподател са възложени разноски за касационната инстанция. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че присъжда поисканите от ответника разноски Комисия за защита на личните данни. Вместо разноските да бъдат присъдени на ответника в производството Комисия за защита на личните данни, в диспозитива на съдебното решение е отразено, че осъжда Ж. К. да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 лева разноски по делото. Посоченото представлява очевидна фактическа грешка. Налице е несъответствие между целеното и документирано изявление, поради което в хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по искане на страната може да отстрани допуснатата неточност. С оглед гореизложеното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение: