Решение № 15208 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2018 г.

Решение № 15208 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Регионалната дирекция по горите гр. С., представлявана от юрисконсулт Шехов, срещу решение № 301 от 25.07.2018 г., постановено по адм. дело № 109/2018 г. по описа на Административен съд С., с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу инспекцията иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Т. Кушлев, чрез процесуалния си представител адвокат Томов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд С. е уважил като основателен предявения от Г. Кушлев против Регионална дирекция по горите гр. С. иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание глоба, като незаконосъобразно. Осъдил е ответника да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и сторените от ищеца разноски по делото – адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, ведно с този за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане е валидно, допустимо и правилно.. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, развило се пред Районен съд С.. По това дело е представен договор за правна защита и съдействие с дата 28.04.2014 г., съгласно който договореното възнаграждение в размер на 300 лева е изплатено при сключването му в брой. Следователно искът се явява основателен и доказан. Налице са предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – реално причинена вреда в пряка причинна връзка от отменения акт. С оглед основателността на този иск правилно с обжалваното решение е уважено и искането за присъждане на законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на иска. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън въведените с исковата молба обстоятелства. Предявеният иск се основава на причинени имуществени вреди в производството по обжалване на Наказателно постановление № 133/02.04.2014 г. на директора на РДГ С., което производство е това по приложеното АНД № 355/2014 г. по описа на Районен съд С., също коректно посочено в обстоятелствената част на исковата молба и за нуждите на което производство ищецът е направил разход. В частта му, с която е уважена претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираната на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна – 24.03.2014 г. до датата на предявяване на иска решението е валидно, но недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Предявен е иск, намиращ своето правно основание в чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, като исковата молба в тази и част не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложим съгласно чл. 144 АПК. Производството е исково и ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата на които основава иска си, да посочи и размера на претендираните за изтекли лихви с оглед обстоятелството, че към момента на предявяването му този размер е определен. Обективно кумулативно съединеният иск има цена, като върху претендирания размер се дължи внасяне на държавна такса, за разлика от иска за изтекли лихви, дължими се след постъпването на исковата молба в съда. Ето защо решението в частта му, с която е осъден ответника да заплати законната лихва върху присъдената главница за периода от 24.09.2014 г. до датата на предявяване на иска – 14.05.2018 г. се явява недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск. То следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията и размера на всеки един от предявените искове, съответно ответната страна по него, има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт в тази му част. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Съобразно изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ не се следват разноски и на ответника по касационната жалба. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,