Решение № 168 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г.

Решение № 168 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. М. от София против решение от 26.03.2012 г. по гр. д. № 4005/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 25.02.2011 г. по гр. д. № 4549/2007 г. на СГС, с което по иск по чл. 254 ГПК - отм., предявен от И. Й. В. и Ц. Ив. В. от С. срещу Б. Б. М. от София, се установява, че ищците не дължат на касатора присъдената по изп. лист по гр. д. № 4066/2003 г. на СРС сума от 10 360 евро. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. Когато документа е наименован запис на заповед, а в текста е употребен израза "на настоящата заповед", запазен ли е менителничния ефект?, 2. Когато в ЗЗ е посочена дата на падежа, а предявяването е станало в деня на издаване на ЗЗ, това обуславя ли извода, че са посочени две дати на падеж?, 3. Допустим ли е искът по чл. 254 ГПК - отм. след като по изп. д. са изплатени изцяло задълженията на длъжниците-ищци?, 4. В производството по чл. 254 ГПК-отм. съдът установява несъществуването на самото изпълняемо право или се ограничава само до несъществуването на изп. основание, поради пороци в процесната ЗЗ?, 5. Задължен ли и въззивният съд да изготви собствени мотиви? По всички въпроси съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. С определение № 464/27.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието следното: 1. Изразът запис на заповед е изписан само в заглавната част на документа, но в самия текст липсва, което опорочава валидността на документа., 2.Определени са два падежа-на предявяване и на определена дата, което води до нищожност на ЗЗ на основание чл. 486, ал. 2 във вр. с чл. 537 ТЗ. Поради нищожността на ЗЗ той не е породил действие и не представлява източник на права и задължения, както за лицата от чието име изхожда, така и за правните субекти ползуващи се от него. 3. С постановление от 16.11.2005 г. по изп. д. 4066/2003 на ДСИ при РС-Силистра, влязло в сила на 27.12.2005 г., на основание чл. 384, ал. 1 ГПК - отм., изп. производство е приключило с възлагане на взискателя на недвижим имот, /в С./, собственост на длъжниците. Касационната жалба е основателна. По първият въпрос и първият решаващ мотив на въззивният съд, налице е твърдяното противоречие с т. 1 ТР 1/2005 г. ОСТК. С представеното Р 330/10.04.2009 по гр. д. 1037/2008 на IV г. о. е прието, че когато документът е наименован запис на заповед и в текста е употребен израз, равнозначен смислово и терминологично, какъвто е "на настоящата заповед" в логическа връзка с текста, сочеща за воля да се придаде на документа качеството на ЗЗ, то документа е редовен-менителничния ефект не е изгубен и документът е годен да служи като извънсъдебно изп. основание. По вторият въпрос всъщност става дума за чл. 486, ал. 2 ТЗ и записът на заповед е нищожен, защото падежът е отразен по два начина-на предявяване по чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и на определен ден по чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. В процесния ЗЗ е записано "без протест, платим на предявяване, не на заповед" и посочена дата на падеж. Следователно, налице е ректа клауза. Книгата не е заповедна и не може да се джиросва. Третият въпрос, за който се твърди противоречиво решаване, всъщност обуславя допустимостта на решението. С представеното опр. 152/3.05.2007 по ч. гр. д. 464/2007 на III г. о. е прието, че няма правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК-отм., тъй като е погасен дългът за който е издаден изп. лист. В случая, искът е предявен на 14.06.2005 г., т. е. преди влизане в сила на 27.12.2005 г. на постановление от 16.11.2005 г. по изп. д. 665/2003 на ДСИ при РС-Силистра, на основание чл. 384, ал. 1 ГПК-отм., за възлагане на взискателя на недвижим имот собственост на длъжниците. По конкретното дело интересът се създава от оспорването на предявеният иск от ответника в цялото първоинстанционно производство без да се прави възражение за недопустимост. Отделно от това, въпросът за допустимостта на иска е решен с влязло в сила определение от 30.06.2010 г. по приложеното ч. гр. д. № 914/2010 г. на САС. По четвъртият въпрос са представени решения на ВКС по т. д. 575/209 на II т. о. и по гр. д. 744/2010 на III г. о., с които е прието, че предмет на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК-отм. е несъществуването на самото изпълняемо право, а не само несъществуването на изп. основание, че от значение за успешното провеждане на иска е установяване на материалноправните възражения на длъжника за липса на валидно и изискуемо вземане, а не на формалните пороци на несъдебното изп. основание, което може да е обективирано в абстрактна сделка или договор. Отнесено към конкретния случай, изложеното налага извод, че по предявеният иск по чл. 254 ГПК-отм. е следвало да бъдат разгледани не само релевираните от длъжниците възражения срещу дължимостта на сумата, приети за основателни поради доказаната нищожност на процесния ЗЗ, но и доводите на кредитора за съществуване на това вземане поради наличието на каузални отношения между страните във връзка със сключен договор за паричен заем. В исковата молба се признава отпускане на заем и издаване на запис на заповед, но се твърди погасяване чрез плащане и едновременно с това неполучаване на суми по ръкописния /процесния/ запис на заповед. Затова, следва да се изследват и каузалните отношения между страните по делото във връзка с договора за заем. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото САС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС- чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, ВКС-I т. о.