Решение № 1363 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15101/2011 г.

Решение № 1363 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15101/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Гасан Хамид Хасан, гражданин на Ирак, против решение № 13338 от 19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 6117/2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 109/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 75, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводът на съда за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут е необоснован и неправилен и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Твърди се, че в бежанските производства, общите правила на доказване важат само доколкото не противоречат на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2, изречение второ от ЗУБ, а именно - че когато твърденията не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако бежанеца е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства с което съдът не се е съобразил. Представителят на ДАБ поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата на Гасан Хамид Хасан, гражданин на Ирак, против посоченото по-горе решение, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 8 и 9 ЗУБ и е прието, че лицето може да бъде върнато в Ирак, която за него е сигурна страна на произход. Съдът е посочил, че изложените причини в бежанската история, свързани с отправените му заплахи във връзка с работата му на него и брат му в американска база, не са достатъчно основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. След като е анализирал подробно бежанската история на жалбоподателя, тричленният състав е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 ЗУБ, тъй като не се установявал наличие на основателен страх или непосредствена опасност за нарушаване на основни права. В тази връзка, съдът е посочил, че правят впечатление развитите противоречиви обстоятелствата, подържани от жалбоподателя пред административния орган което е довело до обоснован извод за липсата на заплаха по отношение на жалбоподателя. По отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, защото данни за подробно описаните посегателства към личността на жалбоподателя към момента на постановяване на административния акт не били налице. Действително е прието наличието на частични въоръжени конфликти, но тенденцията е за успокояване на обстановката в цялата страна и при преценка на личната бежанска история на Хасан първоинстанционния съд е приел липса на реална опасност лично за него. Така постановеното решение е правилно. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, изведени от обясненията на лицето, търсещо закрила, съпоставени с данните от справка вх. номер № 3545 при ДАБ 23.09.2010 г. и писмо - справка вх. № 2/22 от 20.07.2009 г. изпратена от Министерството на външните работи относно обстановката в Ирак, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Това е така, тъй като приложените по делото справки, които са дали възможност на административния орган да мотивира решението си са изготвени от компетентен орган в кръга на компетентността му. Така изготвените справки няма как да не се позовават на хронологически събития в миналото, тъй като е необходимо да се съберат достатъчно данни са развитието на обстановката в страна и доколко е възможно да има опасност за лицето търсещо статут. От обясненията на кандидата е установено, че същият е напуснал легално страната си на произход, в която са останали родителите му и братя и сестри. От фактите по предоставената бежанска история е установено, че лицето е напуснало Ирак, пребивавало е в Сирия и отново се е връщало в страната си по произход. За този период не сочи за заплахи или насилие спрямо него, а първоначалните заплахи, изразени чрез надписи на стената на къщата му и телефонно обаждане до брат му, не установяват конкретни действия, насочени спрямо кандидата за статут. Поради това обосновано е прието, че не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗУБ. Въз основа на преценката на фактите от бежанската история и на фона на цялостната обществено-политическа обстановка в Ирак, правилно съдът е потвърдил извода на административния орган за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец. Самият жалбоподател е твърдял пред административния орган и съда, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Единствените му притеснения са били свързани както се посочи по повод заплахи отправени към него и брат му заради работата им в американска база, които заплахи са отправени дори не лично, а чрез брат му. от С оглед на това правилно е прието от административния орган и първоинстанционния съд, че бежанската история на кандидата не се обхваща от чл. 8 и 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените доводи от кандидата във връзка с исканите видове закрила, не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание за отмяна на решението. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства по казуса, като въз основа на тях е направил обоснован правен извод. От доказателствата не може да се приеме обоснован извод за наличие на ситуация на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Поради това приетото, че чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не може да се приложи, е правилно. Съгласно тази норма хуманитарен статут се предоставя когато в държавата си е бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота и личността като гражданско лице в случай на въоръжен конфликт. При липсата на ситуация на въоръжен конфликт, което е един от елементите на състава, не може да се приеме, че са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Това становище е залегнало ив подробната справка в която е направен анализ на ситуацията в страната и е изведен извод, че цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Затова относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-456/2007 г. на СЕС Люксембург, настоящият петчленен състав намира, че те не са налице. В случая се има предвид наличие на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността. В настоящият казус тези обстоятелства не са налице. Освен това в посоченото решение е дадена възможност да се прецени ситуацията във всеки случай, а не да се прилага без да се обсъдят конкретните факти. Самото пребиваване на територията не може да се приеме като предпоставка да се упражни насилие спрямо лицето или наличие на данни за подобряване на ситуацията и наличие на отделни инциденти, без да бъдат част от въоръжен конфликт. В тази насока правилно е преценено невъзможността да се приложи това решение по отношение на бежанската история на жалбоподателя. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. При произнасяне по молбата са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и държавата му по произход. Това е изпълнено, като конкретната бежанска история и свързаните с нея обстоятелства относно държавата по произход са преценени с оглед чл. 8 и 9 от ЗУБ, т. е. с оглед конкретния случай, а не хипотетично. Представените писма пред съда също са преценени в този аспект и на основата на всички доказателства е прието, че не променят крайния извод. Неоснователен е и доводът, че съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, твърденията се приемат за достоверни, ако молителят е положил усилия да обоснове молбата и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. В случая това не е така, а и специалната норма не променя общия принцип на доказване, а поставя условието за задоволително обяснение на липсата на доказателства, т. е. за достоверност на тези обяснения. Именно този аспект не е установен при преценката на всички релевантни факти. Не е налице следователно нарушение на посочената законова разпоредба. Правилно е приложен материалния закон при постановяване на решението. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,