Решение № 16994 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2019 г.

Решение № 16994 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, против решение № 7873/27.12.2018 г., постановено от Административен съд – София град по адм. д. № 2351/2018 г., с което е отменено по жалба на Д. Мохамед решение № 13611/20.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Със същото решение преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне в тази и част. Отхвърлена е жалбата и, по отношение на искането за предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът в решението си не е обсъдил в цялост установените факти и обстоятелства от представената бежанска история, а направените заключения в решението са необосновани. Неправилно съдът е приел, че административния орган е допуснал нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, правейки недостатъчен анализ на обстановката в Киргизстан с оглед твърденията на чужденката, че не е пребивавала в тази страна. Неправилно съдът приема, че административния орган е следвало да изследва дали в Киргизстан е налице прието вътрешно законодателство, уреждащо приема и правата на бежанците, не отчитайки факта, че Киргизстан е държава страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола от нея 1967 г. Иска се отмяната на решението като касационните възражения са изцяло свързани с приложението на чл. 9 от ЗУБ, респ. правото на предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът в касационното производство - Д. Мохамед не се явява и не се представлява. В писмено становище представено чрез адв. Иванова оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и изцяло съобразено в нормата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, където ясно е посочено, че при произнасяне по молба за статут от страна на административния орган, се преценяват всички относими факти свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с трети страни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на Д. Мохамед е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. Настоящото съдебно решение предмет на касационната проверка е постановено във връзка с Решение № 731 от 9.02.2017 г. постановено по адм. д. № 143/2017 г. по описа на Административен съд София- град, с което отменено решение № 13611 от 20.12.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отказан бежански статут и хуманитарен такъв на Д. Мохамед лично за нея и малолетното и дете Х. Х.. С решение № 2507 от 27.02.2018 г. постановено по адм. д. № 3700/2017 г. Върховния административен съд е отменил решение № 731 от 09.02.2017 г. по адм. д. № 143/2017 г. по описа на АССГ в частта в която е отменено решението на Председателя на ДАБ относно предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. Мохамед и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът с решение № 7873 от 27.12.2018 г. постановено по адм. д. № 2351/2018 г. на Административен съд -София-град е отменил решение № 13611 от 20.12.2016 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта относно предоставянето на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Д. Мохамед в частта относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец. С касационната жалба се обжалва решението в частта относно отменения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Мохамед. За да откаже предоставянето на хуманитарен статут, административният орган е приел, че посочената от чужденеца причина, за напускане на страната му по произход - [държава] поради водените военни действия, които създават несигурност не са установени по отношение на района където е живяла Д. Мохамед. Административният орган е формирал извода, че не са налице основания по отношение на бежанката за да напусне [държава], не е установено да са осъществени спрямо нея репресии. От материалите по делото органът е приел за неустановено спрямо Д. Мохамед и да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване и поради тази причина е отхвърлил искането и за предоставяне на статут на бежанец. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденката. Установено е, че тя не е била принудена да напусне [държава] поради "реална опасност от смъртно наказание или екзекуция", като спрямо нея няма повдигнато обвинение, не е бил арестуван или осъждан. Опасенията и за евентуално преследване не са доказани. Административния орган е приел, че твърдения, относими към хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, чужденката не е направила. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход [държава] въпреки установената динамична обстановка в страната с оглед наличието на вътрешен въоръжен конфликт. Анализирана е и информацията за страната на произход на кандидата, съдържаща се в справка вх. № МД-1068/12.09.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. От информацията, съдържаща се в справката органът е приел, че обстановката в страната е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на въоръжен конфликт, граничещ с гражданска война. Прието е, че за молителката неможе да се установи и в друга част от страната, тъй като цялата територия на [държава] е неспокойна и въпреки вземаните мерки от властите не може да се осигури спокойствие на гражданското население. По тази причина е приел, че с оглед събирането на семейството и факта, че съпругът и е живял дълго време в Киргизстан няма причина за опасения по отношение на нея и детето и, ако също се установят в Киргизстан. С обжалваното решение Административният съд е уважил като основателна жалбата на Д. Мохамед, [гражданство], против решение № 13611/20.12.2016 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата и за предоставяне хуманитарен статут е го е отменил в тази му част. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 75, ал. 2 изр. първо от ЗУБ, където е посочено, че следва да се преценят всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети страни. Прието е още, че това изискване не е изпълнено, не е извършена преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на Д. Мохамед с държавата и по произход, както и с трети страни. Голословно е прието, че Киргизстан е " трета сигурна страна" за Д. Мохамед, като е изложена единствено информация за обстановката в Киргизстан, без изобщо да е отчетен факта, че бежанката и детето и въобще не са пребивавали в тази страна. По тази причина съдът е приел, че решението на административния орган в частта относно постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на молителката е постановен в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При произнасянето му не са допуснати твърдените от касатора нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. С решение в обжалваната част, съдът е отменил по жалба на Д. Мохамед процесното решение председателя на ДАБ при МС, в частта за отказ за предоставяне хуманитарен статут и делото е изпратено като преписка на последния за произнасяне по молбата на Д. Мохамед, в частта относно предоставяне на хуманитарен статут в Република България. Правилен е изводът на съда, че в нарушение на чл. 75, ал. 2, изр. първо във вр. с § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ за Д. Мохамед не са преценени всички относими факти, свързани с третата държава – Киргизстан. Действително в решението си органът е изложил информация за обстановката в тази държава, но липсва обосноваване защо счита, че това е "трета сигурна държава" за чужденката и детето й и че същата ще бъде приета там. Обстоятелството, че нейният съпруг е гражданин на Киргизстан не може да доведе до безрезервен извод, че тази държава е такава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ и за жалбоподателката. Съгласно легалната дефиниция, "Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Условията на посочената норма са дадени кумулативно. Обосновани и правилни са изводите на съда, че няма данни чужденката и малолетното й дете да са живели на територията на Киргизстан и органът не се е мотивирал защо счита, че Киргизстан е такава трета сигурна държава за тях, като не е изследвал въобще предпоставките на дефиницията на закона. Освен липсата на данни за пребиваването на кандидатката в посочената държава, органът не е изследвал и останалите задължителни условия. Безпорно е установено, че в решението на административния орган не е обсъдено дали страната спазва международни актове в областта на предоставянето на закрила на бежанци, както и другите обстоятелства, посочени в съдебното решение, които са от съществено значение да се прецени какви са възможностите на лицето да поиска и да се ползва от закрила като бежанец. Не се споделят доводите на касатора с позоваване на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г. Те по своята същност представляват допълнителни мотиви към изложените мотиви на административния акт, което е недопустимо в етапа на касационната проверка на решението на първоинстанционния съд. По тези съображения касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на Административен съд – София град като обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,