Решение № 12073 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15751/2011 г.

Решение № 12073 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15751/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Недялка Тенева Господинова, от гр. Бургас, против Решение № 1355/31.10.2011 г. по адм. дело № 1131/2011 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С касационната жалба е направено самостоятелно искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ относно чл. 90 от ДЕО /сегашен чл. 110 от ДФЕС/ да се тълкува в смисъл, че 1/ употребяван автомобил и нов автомобил със същите характеристики са "подобни стоки" и 2/ допустима ли е националноправна уредба, съгласно която дължимия акциз в държава членка при внос на употребяван автомобил се определя в размер, равен на дължимия акциз при внос в същата държава на нов автомобил, със същата мощност на двигателя, бе за де отчита действителната амортизация на употребявания автомобил. Ответникът - началника на Митница - Бургас не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на Недялка Тенева Господинова, против Решение № 2605-53/2.02.2011 г. на началника на Митница - Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на Агенция "Митници", с което е уважено искането й за възстановяване на надвнесен акциз, за разликата над възстановения акциз от 5150 лева до претендирания такъв от 9801,20 лева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорения акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон. Въз основа на установените по делото факти, по които не се спори, съдът е приел, че размера на надвнесения от жалбоподателката акциз за извършения от нея внос на употребяван лек автомобил през 2008 г. е определен правилно, въз основа на приложимия материален закон - чл. 3, т. 1 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили /ЗВНАУА/ - ДВ, бр. 98/14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗАДС /отм., ДВ, бр. 44/2009 г./, а не въз основа на сочения от нея чл. 55, ал. 2 от ЗКПО. Според съда ЗКПО и сочената от него разпоредба са неприложими за случая, тъй като е налице специален закон - ЗВНАУА, регламентиращ начина и методиката на изчисляване на надвнесения акциз, в които амортизацията на автомобила не участва. Съдът е отговорил и на възражението за противоречие на цитираните норми от ЗВНАУА, респ. на оспорения акт, с Решение на СЕС от 3.06.2009 г. по дело С-2/2009 г., като е приел, че такова противоречие няма. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Както правилно е констатирано и от първоинстанционния съд, от Стенограмата от обсъжданията на проекта на ЗВНАУА, от 41-то НС, от 18.11.2010 г., е видно, че законопроекта е изготвен в изпълнение на Решение С-2/09 г. от 3.06.2010 г на СЕС по преюдициално запитване на ВАС на РБ, относно облагането с акциз на употребявани автомобили. С нето се урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на РБ употребявани автомобили, за п-да от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г., в който период попада и процесният случай. Законът е приет, съгласно предложения законопроект, с незначителни корекции, като с него са съобразени т. 2 и т. 3 от даденото от СЕС тълкуване на чл. 110, първа алинея от ДФЕС, а именно: 1) за "подобност на стоките", внесени като употребявани превозни средства в РБ, с регистрираните на нейна територия употребявани превозни средства, които са внесени в РБ като нови, независимо от произхода им; и 2) за недопускане на диференциран режим на акциза, прилаган от РБ към автомобилите, щом като същия обременява по различен начин употребяваните превозни средства, внесени от други държави-членки и употребяваните превозни средства, вече регистрирани на територията на РБългария, внесени като нови превозни средства. Поради това оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон, разбирано като нарушение на приложения от органа и съда ЗВНАУА и разпоредби от него, с чл. 90 от ДЕО /сегашен чл. 110 от ДФЕС/ и с Решение от 3.06.2010 г. по дело № С-2/09 г. на СЕС, е неоснователно. За периода, за който се претендира възстановяването на надвнесен акциз от внесен на територията на страната употребяван лек автомобил - м. "Ауди", модел А6, с мощност на двигателя - 165 кw, а именно - 19.11.2008 г., е приложим ЗВНАУА - чл. 1, ал. 1 от с. закон. По делото не е било спорно, че касаторът е лице, което има право на възстановяване, че се касае за употребяван автомобил и че са спазени процедурните правила за издаване на оспореното решение. Спорен е останал въпросът за размера на признатия от органа надвнесен акциз, съгласно правилото на чл. 3, т. 1 от този закон. Тълкуването на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗВНАУА налага извода, че с нея е прието, че се касае за подобни стоки, поради което и в съответствие с цитираното Решение на СЕС по дело С-2/09 г., не следва да се допуска диференцирам режим на акциза за тези стоки /употребявани превозни средства, внесени от други държави членки и употребяваните превозни средства, вече регистрирани в РБ, но внесени като нови/, поради което и "надвнесеният акциз", по смисъла на тази разпоредба, представлява разликата между внесения акциз за употребявани автомобил и размера на акциза за нов автомобил, със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 /отм., ДВ,. бр. 44/2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ от ЗАДС. По този начин законодателят е игнорирал разликата в акцизите, установени за тези стоки, в полза на употребяваните превозни средства. Поради това, като е приел, че чл. 3, т. 1 от ЗВНАУА, е приложен правилно, съдът не е нарушил материалния закон и решението му се явява законосъобразно. Съответно на това определения размер надвнесен акциз по отношение на касатора е определен правилно. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. По искането за преюдициално запитване: Искането е неоснователно. По въпросите, по които е поискано тълкуване на общностна норма, а именно чл. 90 от ДЕО, съответстващ на сегашен чл. 110 от ДФЕС, такова е дадено с Решение на СЕС от 3.06.2010 г. по дело С-2/2009 г., поради което, липсват основанията на чл. 628 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за уважаването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,