Решение № 10058 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна и на П. Д. Д. срещу решение 4350/17.04.2025 г. на Административен съд Варна по адм. д. 1424 по описа за 2024 г.

Първият касатор оспорва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03000321007119-091-001/25.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, за установените за 2016 г. и 2017 г. и потвърдени при оспорването по административен ред задължения за ДОО, УПФ и ЗО със съответно посочените лихви. Доводите му са за неправилност на решението в тази част поради противоречие с материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу решаващите изводи на първостепенния съд за недължимост на определените за отчетните периоди вноски за обществено и за здравно осигуряване за доходите с източник търговска дейност и излага съображения, че тези изводи са базирани на неправилно прилагане на нормите на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО и чл. 127, ал. 1 КСО. Настоява, че изричното включване на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, с изменението на тази разпоредба, обн. в ДВ бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., не изключва задължението на тези лица за осигуряване за осъществяваната от тях трудова дейност като търговци, без регистрация като ЕТ, и за периоди преди 01.01.2019 г. Твърди, че става въпрос за прецизиране на нормата, а не за въвеждане на ново правило за поведение.

Вторият касатор оспорва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Заявява трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебния акт в тази част. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на доказателствата и основаните на нея констатации за осъществяване на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред, за дейността на ревизираното лице и за произхода и размера на подлежащия на облагане презумиран доход. Излага пространни доводи, обвързани с отричането на установените с РА публични задължения, предмет на съдебно оспорване.

Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната от него част от съдебния акт, благоприятно за него разрешение по съществото на спора и присъждане на сторените разноски.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Варна ревизионен акт, /съобр. изменението на РА при оспорването по административен ред относно размера на задълженията за ДДС и за лихви/ при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.т. 1, 2, 4, 5, пр. 1 и т. 7 от ДОПК, са установени в тежест на П. Д. Д. задължения за:

• годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер 8360,50 лева и лихви в размер 3819,08 лева,

• данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер 6987,31 лева и лихви в размер 1840,05 лева,

• данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 04.2017 г. м. 10.2017 г. и м. 01.2018 г. в общ размер 6404,00 лв. и лихви в размер 3177,98 лева,

• задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2016 г. и 2017 г.: вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице 6793,33 лв. и лихви 3268,53 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ 2024,76 лв. и лихви 977,23 лв.; вноски за ЗО 3239,62 лв. и лихви 1563,56 лв.

Според приходната администрация, в ревизираните периоди задълженото лице е осъществявало търговска дейност като фактически търговец по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и е реализирало доходи от продажба на стоки аксесоари за мобилни устройства, плащани с парични преводи и наложени платежи, които не е декларирало. Обосновани са предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, пр. 1 от ДОПК. Определени са приходи в общ размер по години, както следва: за 2015 г. - 89859,56 лв.; за 2016 г. 45400,83 лв.; за 2017 г. 57926,50 лв. и за 2018 г. 9659,80 лв. Като разлика между установените приходи от търговската дейност на ревизираното лице и приетите разходи, са формирани данъчни основи, съотв.: 64361,82 лв., 26275,25 лв., 41059,13 лв., 5524,84 лв. Същите са намалени с дължимите осигурителни вноски и са определени годишни данъчни основи за облагане по чл. 28 ЗДДФЛ и дължим данък от 15% по чл. 48, ал. 2 от закона, за обжалваните в настоящото производство периоди: за 2016 г. - 2786,49 лв. и лихви 1478,51 лв.; за 2017 г. 5032,62 лв. и лихви 2162,80 лв.; за 2018 г. 541,39 и лихви 177,77 лв.

Пак според приходната администрация в ревизираните периоди задълженото лице е реализирало и доходи от други източници. Същите са послужили като основание за начисляване и на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, определен въз основа на констатация за превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените приходи и обоснован с предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Паричният недостиг е квалифициран като доход с неустановен източник. Съгласно установяванията в тази част, дължимите данъци по години са изчислени, като към определените данъчни основи: 9712,02 лв. за 2016 г., 740,00 лв. за 2017 г., 54160,93 лв. за 2019 г. и 5260,09 лв. за 2020 г., е отнесена данъчната ставка от 10% по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, съотв. размерът на данъците е 971,22 лв., 74,00 лв., 5416,09 лв., 526,00 лв., а на начислените лихви 515,33 лв., 31,80 лв., 1227,75 лв., 65,17 лв.

В обхвата на ревизията е и установяването на задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/. Съгласно констатациите на ревизиращите органи в тази част, в резултат на осъществяваната от данъчния субект търговска дейност по чл. 1, ал. 1 ТЗ, на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗДДС същият е придобил качеството на данъчно задължено лице по този закон. Въз основа на анализа на реализираните от лицето обороти органите по приходите са приели, че към 31.08.2015 г. и към 31.03.2017 г. е достигнало облагаемите обороти за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДДС и в сроковете до 14.09.2015 г. и до 14.04.2017 г. е било задължено да подаде заявления за регистрация по ЗДДС. Задълженията му в тази връзка са отпаднали към 01.09.2016 г. и към 01.03.2018 г. За отделни данъчни периоди между посочените дати, на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС му е начислен дължим ДДС, който е предмет на съдебно обжалване до размера, в който е потвърден при обжалването по административен ред 6404,00 лв. главница и 3177,98 лв. лихви.

На основание чл. 124а ДОПК и по реда на чл. 122-124 ДОПК, върху окончателния осигурителен доход, определен по реда на чл. 124 ДОПК, за който РЛ, като самоосигуряващо се лице, дължи авансови вноски по чл. 6, ал. 8 КСО и изравнителни вноски по чл. 6, ал. 9 КСО в размерите, определени за фонд Пенсии и за ДЗПО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, са определени задълженията за ЗОВ за отчетните 2016 г. и 2017 г.

С първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 226 от АПК след връщането му по силата на решение 7752/24.06.2024 г. по адм. дело 1204/2024 г. на ВАС, е отменен РА, /съобр. решение 199/20.10.2022 г. на ДДОДОП Варна/, в частта за установените задължения за ЗОВ за 2016 г. и 2017 г., и за начислените закъснителни лихви, както следва: за лихвите върху ДОО над 0,84 лв. за 2016 г. и над 2,61 лв. за 2017 г.; за лихвите върху УПФ над 0,27 лв. за 2016 г. и над 2,24 лв. за 2017 г.; за лихвите върху ЗО за самоосигуряващи се лица над 0,41 лв. за 2016 г. и над 3,56 лв. за 2017 г., и е отхвърлено оспорването срещу РА в останалата част.

Според първостепенния съд са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.т. 1, 2 и 7 ДОПК. Зачетена е презумпцията за достоверност на констатациите по РА.

Съдът квалифицирал като укрити и недекларирани доходите по наложените платежи и пощенските парични преводи, получени чрез пощенските оператори Еконт експрес АД /до 21.05.2024 г. ООД/ и Спиди АД, съгласно предоставените от тях изявления, на електронен и на хартиен носител, за изпращане на пратки и за приемо-предаване на суми. Като сторил пълно позоваване на заключението по приетата комплексна съдебно-счетоводна и компютърна експертиза и като анализирал спецификите в процеса на предоставяне на куриерски услуги и изплащане на суми по наложени платежи/пощенски парични преводи от посочените дружества, съдът формирал извод, че установяванията на органите по приходите във връзка с реализираните от Д. доходи от търговска дейност и техния размер, респективно във връзка с определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ са съответни на информационните източници. Отказал е да цени заключението по съдебно-графологичната експертиза, при първоначалното разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция, като необосновано и неотносимо за периодите 2016 г. и 2017 г. Коментирал и процесуалното поведение на ревизираното лице в хода на административното и съдебното производства и на база на конкретни негови изявления квалифицирал същото като непоследователно и противоречиво.

За задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, съдът приел, че ревизиращите органи правилно, законосъобразно и в пълнота са изследвали паричните потоци на лицето за ревизирания период, като при спазване на принципа за обективност са отразили всички установени приходи и разходи на ревизираното лице. Придал правно значение на факта, че от страна на Д. не са релевирани конкретни оплаквания по отношение на паричните потоци. Взел предвид, че по делото липсват доказателства във връзка с твърденията му /във възражението срещу РД/ за получаване на парични средства и техния размер от родителите му и от А. В. Х., както и това, че не е доказал основанието за получаването през 2017 г. на суми в размер на 740,00 лв. от П. Г. Д. и от Т. Н. М..

Съдът потвърдил и установяванията във връзка със задълженията за ДДС по ЗДДС с аргументи от чл. 12, ал. 2, чл. 25, ал. 3, т. 4, чл. 67, ал. 2 и чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Подчертал, че в тази насока Д. не е навел конкретни и аргументирани съображения, а косвено е оспорил определените задължения за ДДС, чрез оспорването на генерираните обороти през куриерските дружества.

За да отрече задължения за ЗОВ за презумирания доход на задълженото лице за 2016 г. и 2017 г., съдът се позовал на ТР 2/02.02.2022 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, и предложил тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в редакциите й, преди и след измененията от 01.01.2019 г. Отрекъл обратно действие на тази разпоредба. Обосновал, че същата има действие занапред поради материалноправния ѝ характер и аргументирал недължимост на установените с РА задължения за ЗОВ за 2016 г. и за 2017 г. Постановил отмяна на РА относно определянето на задължения за ЗОВ за тези периоди, и изложил отделни мотиви, по отношение на лихвите, за сумите до/извън размера на тези задължения.

Решението е неправилно в отменителната част и правилно в отхвърлителнат. Касационният съдебен състав споделя изцяло решаващите изводи от първоинстанционното решение и препраща към мотивите му /арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. В допълнение към тях излага следните мотиви.

По жалбата на П. Д. Д.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати при постановяването на оспореното решение нарушения на логическите и опитните правила. Преценката на първоинстанционния съд на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и с правилата на формалната логика. Обсъдени са всички източници на сведения. Посочено е как е оценена доказателствената им стойност и е заявено от съда кои факти приема за установени и доказани и кои не, т.е. извършени са фактически констатации. С отнасянето на тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма, съдът е формирал правни изводи в дължимия обхват относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, условие за процесуалното предимство на приходната администрация на презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Аксиоматично е разбирането, че необходимо и достатъчно за обосноваване на провеждането на ревизията по особения ред, е осъществяването и на едно относимо към установяването на публичните задължения обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, за да се определи основата за облагане с данъци, респ. осигурителният доход, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Декларацията по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, която задължените лица подават за придобитите през годината доходи, облагани с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ /за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец/ е от категорията на декларациите по чл. 105 ЗДДФЛ, доколкото с нея те сами изчисляват основата и дължимия данък. Тези декларации са изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. За ревизираните периоди касаторът не е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи от стопанска дейност като ЕТ.

Значението, което ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ има за огласяване на доходите и за определяне на размера им, определя пропускът на задълженото лице да подаде такава декларация /или неточното деклариране/ като форма на укриване на доходи, което е въведено с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Това основание не е в конкуренция с основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, доколкото сочената там неподадена декларация е такава, въз основа на която се определя задължението, т.е от вида на декларациите по чл. 107, ал. 1 ДОПК.

По предоставената от Еконт експрес АД и от Спиди АД информация Д. е получил пари по наложени платежи и пощенски парични преводи срещу пратки на стоки. С получаването на плащането в брой са придобити доходите /вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ/ без да са декларирани, а това сочи на укриването им.

Сделките на Д. за продажба на аксесоари за мобилни устройства могат да се отнесат към т.нар. абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, чието извършване по занятие определя лицето като търговец /в този смисъл решение по дело С-105/17 СЕС/. Във връзка с тях е възникнала онази съвкупност от права, задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. В проверяваните данъчни периоди Д. е осъществил множество разпоредителни сделки. Дейността му е осъществявана по занятие, тъй като е източник на регулярни доходи /доходи от други източници, които не са декларирани/. Това обуславя извод, че предметът и обемът на предприятието изискват делата му да се водят по търговски начин. В този смисъл са и мотивите на ТР 2/27.12.2001 г. по тълк.д. 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби /на чл. 56, чл. 1, ал. 1 и ал. 3 ТЗ бел. на настоящия състав/ налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ..

Осъществявайки дейност като търговец по ТЗ Д. е формирал предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСч и е субект на задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл. 3 ЗСч. Пропускът да води счетоводство сочи на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4, пр. 1 ДОПК.

Доходите на Д. от продажба на движими вещи са с източник стопанска дейност като търговец по търговския закон. Съобразено с материалния закон е разбирането, че са получени доходи, който по препращането от чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ се облагат по реда на чл. 26, ал. 1-6 ЗДДФЛ. ГДО за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /включително такъв по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 ТЗ/ е преобразувания по правилата на чл. 28 ЗДДФЛ облагаем доход по чл. 26, ал. 1 от закона, а този доход е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. В случая след преобразуването по чл. 28 ЗДДФЛ данъчната основа е определена по години, и въз основа на нея са изчислени спорните задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016, г., 2017 г. и 2018 г.

Във връзка с така установените данъци, приети от съда в хода на съдебното дирене са писмени и електронни документи и изявления, в това число справки, предоставени от куриерските дружества Еконт Експрес АД и Спиди АД. Обстоятелството, че за посочените периоди данъците по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ са определени на база на данните от куриерските дружества е от значение за вида документи, издавани от тези дружества, които могат да послужат за документиране на извършваната стопанска дейност.

В писмо от Еконт Експрес АД, по адм. дело 2592/2022 г. на АС-Варна л. 84, се съдържат обяснения, че през 2018 г. дружеството е въвело поетапно преминаване към пълна електронизация на предоставяните от него куриерски услуги с отпадане на документите на хартиен носител. В този смисъл са и констатациите на вещото лице компютърен специалист. При изслушване на заключението в о.с.з. от 17.03.2025 г. по делото пред административния съд, експертът е заявил, че през 2018 г. Еконт Експрес АД постепенно въвежда изцяло електронна система на работа и това е годината, считано от която дружеството изцяло е електронизирало процесите. Докато преди 2018 г. са съществували хартиени бланки, удостоверяващи изпращане на пратки и получаване на суми, след това се преминава към електронни изявления. Липсват основания за такива установявания по отношение на Спиди АД.

И без да е обсъдил посочените детайли, свързани с дейността на куриерските дружества в ревизираните периоди преди и след 2018 г., първоинстанционния съд е определил правилно доказателствената стойност на информационните източници. Липсата на оригинали на писмени доказателства по делото, не е отчетено като несъвместимо с пълнотата на доказването, са ценени останалите доказателствени източници, надлежно събрани и обсъдени по делото.

Правилно съдът е ценил заключението по комплексната компютърно-счетоводна експертиза.

Правилно се е доверил и на представените от третите за процеса лица /куриерските дружества/ данни. Те са допустим информационен източник според чл. 37, ал. 5 ДОПК и чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК.

Поначало веществените доказателствени средства са годни, допустими /вж. чл. 71 ДОПК, както и чл. 184 ГПК/, относими и необходими. Събирането им в извънсъдебната фаза на производството е осъществено по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са субекти в административния процес. От разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ДОПК не следва дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите носители на информация, а се разширява кръгът на информационните източници с допускането на разпечатки от такива носители като писмени доказателства /така е озаглавен раздел II от гл. VIII на ДОПК/. Представянето на данните на електронен носител не е в противоречие и с правилото на чл. 184 ГПК. Изготвянето на разпечатка е правна възможност.

В случая към данните /има се предвид справките от куриерските дружества/, представляващи електронни изявления, е добавен електронен подпис от името на представилото ги лице /вж. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014/ и авторството на електронното изявление е установено. Фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. Данните от записите от ERP-системите на куриерските дружества, подписани с електронен подпис от надлежно лице за куриера са допустимо доказателство с арг. от чл. 54, ал. 1, т. 4 ДОПК. Убеждаващото им въздействие се определя от констатациите относно начина на попълване на данни, от които се състоят, и с механизма на изготвянето им. Със специалните знания на вещото лице компютърен специалист е потвърдено, че данните от ERP-системите на дружествата не подлежат на манипулиране след финализиране на конкретната пощенска или куриерска услуга. По тези данни не могат да се правят корекции след предаване на пратка/изплащане на паричен превод към краен клиент.

Горното допълва достоверността на предложената от първоинстанционния съд и от органите по приходите конструкция, която се основава на особеностите на осъществяването на разносна търговия чрез куриер при условията на наложен платеж и/или пощенски паричен превод. Правната уредба на тези услуги се съдържа в Закона за пощенските услуги, като освен изискванията към счетоводната отчетност на пощенските оператори и куриерите, въвежда лицензионен режим, вписване в публични регистри и съответно контрол върху дейността им. Детайлната уредба на дейност по извършване на универсални и неуниверсални пощенски услуги и контролът върху тях представляват своеобразна гаранция за достоверност на данните, предоставени от куриерските дружества.

Убедителни са установяванията, че РЛ е бил подател и е получил сумите по наложени платежи и пощенски парични преводи. Верни са изводите на съда за доказаност на юридическите факти, пораждащи установените с РА задължения за данъци по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Техният размер е проверен с помощта на източника на специални знания КСКСЧЕ в счетоводната ѝ част.

При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В случая фактическото твърдение на администрацията е, че разходите на ДЗЛ превишават доходите му в четири от ревизираните периоди. Това обстоятелство е важимо предвид избора на органите по приходите да проведат ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК. Констатираното от тях имуществено несъответствие е относимо към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, чието възприемане и огласяване по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК е условие да се приложи презумпцията на чл. 123, ал. 1, т.т. 1 и 2 ДОПК за наличие на подлежащ на облагане доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него /т. 1/ или при направени разходи от лицето и свързаните с него лица, които явно и съществено надвишават размера на декларираните получени средства /т. 2/.

Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой - не само касовите операции определят имущественото състояние на ДЗЛ. По таблиците в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода /втора колона/ и в края му /пета колона/; постъпленията /трета колона/ и разходите /четвърта колона/. Проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода.

Познавателната дейност на първостепенния съд по преценка на доказателствата е съобразена с процесуалния закон и с логическите правила. Като резултат установяванията на съда съответстват на информационните източници. Липсват доказателства за източник на обложените през ревизираните години 2016 г., 2017 г., 2019 г. и 2020 г. доходи, различен от възприетия от администрацията, което да изключи предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК.

Обект на облагане по ЗДДФЛ е доходът, а обект на облагане с ДДС е доставката. Разрешаването на спора за съществуването и размера на задълженията за подоходен данък, при което в данъчни периоди 2016 г. 2018 г., за определянето на облагаемите доходи са взети предвид постъпилите при ревизираното лице суми по наложените платежи и по изплатените парични преводи има своето отражение и при облагането със спорния ДДС. Изчисляването на данъчната основа и на размера на ДДС за спорните периоди е сторено при съобразяване на източника на специални знания и касационните упреци в тази връзка са неоснователни.

По жалбата на ДДОДОП

Позитивното осигурително право обвързва възникването на осигуряването /обществено и здравно/ със започването на трудова дейност срещу възнаграждение (съобр. чл. 10, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 КСО). Доходът на осигуреното лице в случая е от различи източници.

За доходът, изразен като превишение на разходите над приходите, който не е от трудова дейност, не възниква задължение за осигуряване /така и т. 1 от ТР 2 от 02.02.2022 г. по тълк.д. 8/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС/.

Доходът от продажба на движимо имущество, който е резултат от стопанска дейност на едноличен търговец, представлява доход от трудова дейност и с арг. от чл. 10, ал. 1 КСО е възникнало задължение за получателя на дохода за осигуряване. РЛ е самоосигуряващо се лице по чл. 5, ал. 2 КСО от категорията на тези по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и освен вноски за фондовете на общественото осигуряване дължи и такива по сметка на НЗОК на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Задължението за осигуряване съществува и за спорните периоди преди изменението от 01.01.2019 г., т.е. за 2016 г. и 2017 г. и на Д. правомерно са определени задължения за ЗОВ. До новелата от 01.01.2019 г. основанието за осигуряване е упражняването на трудова дейност като едноличен търговец, което включва и дейността на фактическия търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта му за отмяна на РА относно определените задължения за ЗОВ и за лихви за забава за 2016 г. и 2017 г. В останалата част решението ще бъде оставено в сила.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски в общ размер 14 257.31 лева, от които юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции в размер 4 528 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, 221.56 лева и 142.86 лева платени държавни такси за касационните оспорвания и 1 842.76 лева платено възнаграждение за експертиза. Не се основава на позитивното право извършената от съда компенсация на разноските на страните по делото. Правомощието му е да присъди разноските по правилата на чл. 161 ДОПК. С компенсацията изземва преценката на страната дали да упражни признатото от него вземане и замества изявлението ѝ по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. В резултат на компенсацията на НАП са присъдени разноски в размер 6 061.87 лева, които следва да се упълномерят с разноските в размер 14 257.31 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение