Решение № 3036 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2010 г.

Решение № 3036 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73/17.09.2010 г.). Костадин Иванов Георгиев, от гр. София, е подал касационна жалба срещу решение № 77/19.12.2009 г. по адм. дело № 3290/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 278/16.04.2009 г. на началника на 3-то Районно управление (РУ) - СДВР, с която е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно оръжие. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - началник на 3-то РУ - СДВР не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Костадин Иванов Георгиев срещу заповед рег. № 278/16.04.2009 г. на началника на 3-то РУ - СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще придобие е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът Георгиев е подал искане образец 10 с вх. № К-2211/3.12.2008 г. по чл. 41 ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за закупуване на 1 брой късо нарезно оръжие. Към искането са приложени изискуемите се от чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи. В самото искане е посочено, че оръжието е необходимо за "охранителна дейност - постъпване на работа като охранител". С допълнителна молба вх. № 10502/6.04.2009 г. заявителят е посочил, че е съкратен от работа и желае да работи като охранител, а тази дейност е свързана с охрана на имущество и придружаване на значителни парични суми при ежеседмичните плащания. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1, 2 и 3 ЗКВВООБ огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели то се предоставя на физически лица и на търговци за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността (т. е. за упражняване по търговски начин на т. нар. охранителна дейност) и за други разрешени дейности. За граждански цели огнестрелно оръжие се предоставя на физически и юридически лица и на търговци за самоотбрана (самоохрана), за ловни, за спортни и за културни нужди. Така изброените от законодателя нужди пораждат и съответната необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие, която съответният административен орган е длъжен да обсъди и прецени като основание за издаване на разрешение за осъществяване на дейност, попадаща под режима на специалния ЗКВВООБ. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКВВООБ урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат, като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването им. Нормата на чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ предписва, че в искането за издаване на разрешение следва да бъде обоснована необходимостта от издаването му. Следователно в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗКВВООБ. На плоскостта на цитираните нормативни предписания, обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд е приел наличието на разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е обосновал необходимост от носене на оръжие за граждански цели, а евентуалната му работа като охранител не съставлява причина да му се разреши носенето на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗКВВООБ. В този аспект правилно е приел, че нито изтъкнатите причини не обосновават съгласно предписанието на чл. 41, ал. 2, изр. 1-во от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възможността за последващо ползване на оръжието за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, поради което подобно обстоятелство би могло да послужи единствено като мотив за провеждане на административно производство по чл. 40 ППЗКВВООБ, вр. с чл. 5, ал. 2 ЗКВВООБ. В този аспект представените писмени доказателства и изложените съображения относно професионалната реализация на касатора са неотносими към спора. При данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Костадин Иванов Георгиев, е законосъобразен. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АССГ касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,