Решение № 11655 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2015 г.

Решение № 11655 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7517/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е образувано по молба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- гр. С. с искане за допълване на решение № 11043 от 22.10.2015 г., постановено по адм. д. № 7517/2015 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. Молителят иска касационната инстанция да се произнесе с допълнително решение, с което на основание чл. 173, ал. 2 АПК да укаже изпращане на преписката на компетентния административен орган и да даде задължителни указания относно тълкуването и приложението на закона. Ответникът по молбата - "Ф. И." ООД, представляван от адв. Спасова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски съгласно приложен списък. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на искането. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема следното: Предвид формулираните в молбата искания за допълване на решението, за поправка на явна фактическа грешка и произнасяне по чл. 251 ГПК, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, искането следва да се приеме за допустимо като подадено в срок и от надлежна страна. С решение № 11043 от 22.10.2015 г. по адм. д. № 7517/2015 г. на Върховен административен съд, осмо отделение е отменено Решение № 462 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 7620/2014 г. по описа на Административен съд С. град, I отделение, 14 състав в обжалваната му част и е обявена нищожността на Ревизионен акт № 2141308058 от 05.12.2013 г., издаден от П. Г. Г. на длъжност началник сектор "Ревизи" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. и П. Н. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП С. в частта относно установените на "Ф. И." ООД задължения по ЗДДС за 2007 г. Прието е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /Д. В., бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон /ДОПК/, който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 /когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона/ не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва непълнота, очевидна фактическа грешка или неяснота в постановеното решение № 11043 от 22.10.2015 г. по адм. дело № 7517/2015 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение и депозираното искане следва да се остави без уважение като неоснователно. С оглед изхода на спора и заявеното искане от ответната страна по молбата, молителят следва да бъде осъден да заплати на "Ф. И." ООД разноски в размер на 600 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.11.2015 г. и списък за разноски. Водим от горното и на основание чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,