Решение № 8980 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2012 г.

Решение № 8980 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Найденов Величков, гр. София, чрез проц. представител адв. Светозара Младенова Ангелова против Решение № 5994/27.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1551/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Кирил Найденов Величков против Отказ за изменение на КК и КР изх. № 94-4141-22-10-278/11.01.2011 г. на Началник СГКК. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Отказът за изменение на КК и КР е съобразен с чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. Безспорно е установено, че актът за непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересувани лица. Решението е законосъобразно, не противоречи на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. С решението по гр. д. № 12003/2008 г. не е разрешен спор за материално право, а е отхвърлен иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС. Липсват касационни основания за отмяна на решението. Съобразно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Разпоредбата не съдържа изискване за "записване, отразяване" в кадастъра, така както се твърди в касационната жалба. Административният орган е длъжен да изясни обстоятелствата от значение за случая, като събере всички относими към правилното му решаване доказателства. Като е конституирал всички заинтересувани лица в производството съдът не е допуснал нарушение на чл. 154 от АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав