Решение № 7325 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2010 г.

Решение № 7325 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд "Земеделие", подадена против решение № 2112 от 25.06.2010 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 26 състав, по адм. д. № 832/2010 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрк. Салкова се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че оспореното уведомително писмо не е административен акт, поради което не подлежи на обжалване и оспорва изводите на съда относно установената незаконосъобразност при издаването му. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Севдалин Богданов Младенов от с. Слана бара, община Видин оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Александрова, която в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото обжалваното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 АПК, тъй като правилно е прието, че допуснатото нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК се явява съществено, защото не е възможно установяване на авторството на процесното писмо, с оглед преценка за компетентността на административния орган. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2112 от 25.06.2010 г. е отменено по жалба на Севдалин Богданов Младенов уведомително писмо за извършено плащане УРН 196172 без изходящ номер, подпис и печат с дата 14.03.2008 г. на Разплащателна дирекция (РА) на Република България - Държавен фонд "Земеделие". За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспорването е процесуално допустимо, тъй като процесното писмо има характер на изричен отказ по общо заявление за единно плащане на площ, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България за кампания 2007 г., с което за получаване е одобрена обща сума 0 лв. и са наложени санкции на жалбоподателя в общ размер 121125,35 лв. Развитото в касационната жалба възражение за процесуална недопустимост на жалбата срещу оспореното писмо, което според касатора не е административен акт, не може да се възприеме. Върховният административен съд счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил характера на процесния отказ, който се определя не от формата на акта и наименованието му "Уведомително писмо", а от неговото съдържание. Неоснователно е релевираното в настоящото производство твърдение да недопустимост на атакуваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, защото оспореното писмо съдържа волеизявление на издателя на акта, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Безспорно е, че изявлението на ответника е неблагоприятно за жалбоподателя, защото в него е вписано, че общият размер на санкциите и редукциите към заявлението е 121125,35 лв., които са наложени за наддекларирани площи. В случая се касае за реално осъществено санкциониране, което към настоящия момент пряко и непосредствено засяга интересите на жалбоподателя. Следва да се има предвид факта, че нормата на чл. 37 от ЗПЗП не регламентира издаване и изпращане на уведомително писмо. Текстът на чл. 38 от ЗПЗП също не визира изпращане на информация на земеделските производители, а на Министерството на земеделието и храните и на Европейската комисия. Ето защо решаващият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза оспореното писмо е издадено и изпратено на жалбоподателя в рамките на процедурата, уредена в глава IV от ЗПЗП, регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ в определени изчерпателно изброени случаи. В настоящия случай е налице точно горепосоченото санкциониране поради наддеклариране на площите, което е осъществено вече от страна на издателя на писмото. По отношение съдържащото се в касационната жалба оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че в конкретната хипотеза съдът е лишен от възможността да извърши проверка дали обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, защото липсва както подпис, така и печат на акта. В случая няма как да се установи кои лице в какво качество е постановило оспорения отказ и от името на кой орган - коя областна разплащателна агенция се е произнесъл издателят на акта. Правилно е преценено, че е налице основание за отмяна на оспорения отказ - противоречие с императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, която изисква във всички случаи подпис на издател и означаване на длъжността му, които реквизити безспорно не се съдържат в обжалвания отказ - уведомително писмо от 14.03.2008 г. Верен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че се касае за съществено нарушение на административно- производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изискващо отмяна на процесния административен акт и връщане преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със задължителни указания за издаване на подписан и подпечатан административен акт, като се съобрази възможността за делегиране на част от правомощията на изпълнителния директор на заместник - изпълнителните директори на ДФ "Земеделие" и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда след предварително решение на Управителния съвет на фонда, съобразно изискванията на чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и чл. 11а, т. 8 от ЗПЗП. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,