Решение № 6574 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2021 г.

Решение № 6574 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2021 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от С. С. искане за отмяна на влязло в сила Решение № 226 от 19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 371 по описа на Административен съд - Кюстендил (АС – Кюстендил) за 2020 г. С него е оставено в сила Решение № 169 от 21.07.2020 г., постановено по адм. д. № 75 по описа на АС – Кюстендил за 2020 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение в размер на 3000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. в стационара на Медицинския център на затвора поради нарушения по чл. 3 ЗИНЗС – поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в забрана да вземе със себе си сокове, безалкохолни напитки, мляко, кафе, чай и вещи от битова необходимост в нарушение на Списъка с разрешените вещи и предмети на Министерство на правосъдието и забрана да излиза на престой на открито. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърди, че приложеното към искането писмо от Омбудсмана на Република България с № 5522 от 26.07.2019 г. представлява ново доказателство по смисъла на посочената разпоредба. Иска уважаване на предявеното искане за отмяна. В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд молителят се явява лично и поддържа искането. Моли да бъде уважено. Ответникът по искането за отмяна – ГД "ИН" представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, с което го оспорва. В съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. За да се произнесе по него, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В молба на л. 40 от настоящото дело С. твърди, че отговорът на Омбудсмана на Република България № 5522/2019 г., на който основава искането си за отмяна, е представен като "основно доказателство" в производството пред АС – Кюстендил, но не е взет предвид при решаване на спора. Установява се, че действително посоченият документ се съдържа на л. 83 от адм. д. № 75 по описа на АС – Кюстендил за 2020 г. и е приет по делото като доказателство с протоколно определение от 15.07.2020 г. Същият е съобразен от този съд и при изясняване на делото от фактическа страна, като постановеното в това производство съдебно решение е оставено в сила с решението, чиято отмяна се иска. Така констатираното е достатъчно основание за отхвърляне на искането за отмяна, тъй като документът, на който се позовава С. не съставлява "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Последният е включен във фактическия материал по делото, докато то е било висящо още пред първата инстанция. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представеното по делото възражение от процесуалния представител на ответника – ГД "ИН" и в съдебното заседание, се явява основателна. С. следва да бъде осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. По горните съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение