Решение № 3164 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2013 г.

Решение № 3164 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10070/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и на Михаил Атанасов Беров с адрес: с. Казачево, обл. Ловеч, ул. "Централна" № 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. Пеев, против решение № 283/28.05.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 698/2012 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново решението се обжалва в частта, му в която е отменен Ревизионен акт № 111103550/06.04.2012 г. Твърди се, че са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на съда, че за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. не са налице укрити приходи, подлежащи на облагане. Неправилно е определено началното салдо. Неправилно са кредитирани свидетелските показания за предоставени заеми. Неправилно е определена от съда основата за облагане за 2010 г. на база приходите и разходите за цялата година, а не чрез засичане на паричните потоци за всеки месец, както е процедирал ревизиращият екип. Претендира се отмяна на решението в тази част и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции, съобразени с материалния интерес, в размер на 1 005 лв. Ответникът по касационната жалба - Михаил Атанасов Беров оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Пеев. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Михаил Атанасов Беров обжалва решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите се свеждат основно до необсъждане на доказателствата, не отделяне на спорното от безспорното, неизлагане на мотиви, съдържащи преценка на доказателствата, необсъждане на наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила при извършването на ревизията. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски в пълния им размер за първоинстанционното производство и за касационното производство. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново-оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 111103550/06.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 334/29.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. Органът по приходите е установил обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, представляваща превишение на разходите над приходите, е определил на ревизираното лице задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. в размер на 1653.40 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер 6 086.38 лв. и лихви за забава - 2106.88 лв. Административният съд е отменил РА в частта му, в която на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви, а за 2010 г. - за разликата на данъка над 3 507.32 лв. и лихвите - над 339.68 лв. За да постанови този резултат, е приел, че при ревизията незаконосъобразно ревизиращият екип не е взел предвид получаваното от лицето трудово възнаграждение през 2004 г., за което се съдържат доказателства в преписката, както и банковите документи, установяващи размера на превежданото по банков път трудово възнаграждение за 2004 г., теглените суми и остатъкът. С РА неправилно са определени разходи за живот за двете деца, родени на 05.07.06 г. през цялата 2005 г. и цялата 2006 г. Неправилно не е признато получаването в заем на суми от бащата на жалбоподателя и неговата съпруга, след като по делото са представени доказателства за теглен заем и изплащани трудови възнаграждения. Съдът е кредитирал първия вариант от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, който не установява превишение на разходи над приходи за годините от 2005 г. до 2009 г. По отношение на 2010 г. е установено такова, съответно - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При определяне основата за облагане съдът отново се е позовал на заключението на вещото лице по ССЕ и върху нея са определени задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви. Така постановеното решение е правилно. Провеждането на ревизия по чл. 122 ДОПК не изключва необходимостта от определянето на начално салдо към 01.01. на първата ревизирана година в хода ревизията при наличие на доказателства, установяващи размер на получавано трудово възнаграждение /трудови договори/, извлечение от сметка, по което същото е превеждано, в конкретния случай за 2004 г. Ако ответникът не е бил съгласен със ССЕ, е следвало да я оспори по съответния ред и да поиска назначаването на нова, в която да се определи начално салдо на базата на всички данни, които той смята, че следва да бъдат взети предвид. Това в случая не е направено. Правилни са изводите на съда по отношение на предоставените в заем суми. По принцип в хода на ревизиите от типа на процесната ревизиращите органи винаги са изисквали доказателства за наличие на парични средства у заемодателите, с което да се обоснове извод, че сумата е могла да бъде предоставена в заем. В случая това обстоятелство е доказано. Вещото лице правилно е определило основата за облагане за 2010 г. като разлика между общите годишни разходи и общите годишни приходи на лицето и разлика, представляваща доход с неустановен произход, подлежаща на облагане като годишен доход. Касационната жалба на Михаил Атанасов Беров също е неоснователна. Претенциите му за невзети предвид доходи в хода на ревизията са уважени от съда. За 2010 г. вещото лице установява подлежащ на облагане доход, представляващ разлика между разходите и приходите. Фактите по делото са точно установени. Неоснователен е доводът на този касатор, че не му е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1, а само искане за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Двата документа са връчени с едно и също препоръчано писмо и на една и съща дата и са описани в известието за доставяне на л. 139 от папка № 1. Не са налице и твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията. Няма пречка ревизията да започне като такава по общия ред, а когато от събраните доказателства се установи обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК да се премине по особения ред и тогава да се връчи уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК. При касационната проверка не се констатираха допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не е налице и необоснованост на същото като касационно основание. Изводите на съда са логически издържани. С оглед на изложеното, решението на АС-Велико Търново като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на втория касатор за касационната производство следва да се присъдят разноски в размер на 609.30 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената жалба на първия касатор. На първия касатор и ответник по втората касационна жалба юрисконсултско възнаграждение за касационното производство не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт в съдебното заседание, а също и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, според която на администрацията вместо възнаграждение за един адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение