Решение № 98 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2017 г.

Решение № 98 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 115/12.02.2018 г. по настоящето дело по жалба на М. Г. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 503 от 06.03.2017 г. по в. гр. д. № 4574/2016 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Н. Н. П. и М. И. П. иск, квалифициран по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, за разликата над уважения от първоинстанционния съд размер 10 217 лв. до пълния предявен размер от 52 000 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос към кой момент следва да се определи размера на обезщетението по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена преди отпадането вещ. По този въпрос настоящият съдебен състав споделя принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о., ВКС, в смисъл, че чл. 57 ЗЗД урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства, които не се съдържат в хипотезата на правната норма, но имат значение за обема на отговорността на обогатилия се поради получаването на нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Различният обем на отговорността на обогатилия се според добросъвестността му има по-детайлна уредба в отменения ЗЗД, а сравнението му с действащата нормативна уредба има значение, защото естеството на отговорността е същото. Според чл. 52 и чл. 53 ЗЗД от 1892 г. (отм.) добросъвестният получател дължи да върне само онова, което безпричинно е влязло в неговия патримониум, а лихви или плодове - от деня, в който е престанал да бъде добросъвестен. Ако полученото е вещ и тя не съществува, той дължи само онова, от което се е възползвал. Н. получател обаче дължи лихвите и плодовете от деня на получаването на доходите, а ако дължи връщане на вещ и тя е погинала - нейната стойност, независимо от това доколко се е възползвал (меродавна е добросъвестността към момента на погиване, изразходване или отчуждаване на вещта). В чл. 57 ЗЗД обемът на правата на обеднилия се при даването на вещ също се определя според добросъвестността при получаването и вещта и според това дали вещта е налице или е погинала, изразходвана или отчуждена. Съпоставката на разпоредбите в двата закона показва, че получилият нещо недължимо дължи връщане на даденото с лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването на иска, защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен. Недобросъвестността не се предполага, но ако бъде доказано наличието й към определен момент, получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този предходен момент. Ако получената без основание вещ е налице у получателя, независимо дали е добросъвестен или не, той дължи връщането й с плодовете от съответния момент. Ако обаче вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, отговорността на получателя зависи от неговата добросъвестност: недобросъвестният получател дължи равностойността на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Когато обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е недобросъвестен, равностойността й се определя към момента на предявяването на иска. Съдът може да приеме за релевантна оценката на вещта и към по-късен момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия, като лихва върху определеното обезщетение се присъжда винаги от момента, към който е определена оценката. Когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, той дължи получената насрещна престация (или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен). Обеднелият може да се съгласи да получи насрещната престация, но тя не може да му бъде натрапена, защото задължението на обогатилия се е за стойност. Ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия момент. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че при дадено нещо на отпаднало основание и възмездното му отчуждаване от получателите, остойностяването на заместващата престация, която е в патримониума им, винаги трябва да бъде извършено към момента на отчуждаването. С оглед отговора на поставения в настоящето производство правен въпрос, този извод е направен в нарушение на материалния закон. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК и то подлежи на отмяна. Налага се извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът не може да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че с нотариален акт от 19.10.1987 г. ищцата М. Б. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си - ответницата Н. П., по време на брака й с ответника М. П. - 1/2 ид. ч. от апартамент № 31, находящ се на девети етаж в сграда на [улица], [населено място], с обща площ 81,24 кв. м., заедно с мазе № 1, таван № 5 и 1,211 % идеални части от общите части на сградата. С нотариален акт от 19.10.1989 г. М. и Н. П. и съсобственикът им прехвърлили същия имот на трето лице, в замяна на което ответниците придобили собствеността върху дворно място от 546 кв. м., съставляващо парцел V-506 в кв. 46 по плана на [населено място]. На 23.06.2010 г. е подадена искова молба за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а с решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 7500/2013 г., в сила от 02.07.2014 г., договорът е развален. Няма данни за действителната стойност на притежавания от ответниците вилен имот към момента на предявяване на иска за разваляне. Правилно въззивният съд е приел, че онова, от което ответниците са се възползвали по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, е придобитият от тях вилен имот в [населено място]. Няма доказателства към момента на отчуждаването на придобитото по разваления договор те да са били недобросъвестни, напротив, в исковата молба изрично е посочено, че се претендира обезщетение при условията на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД - от добросъвестен отчуждител. Неоснователно обаче ищцата поддържа, че онова, от което ответниците са се възползвали, е стойността на имота, получен по разваления договор. При възмездно отчуждаване на неоснователно получената вещ добросъвестният й получател се "възползва" не от нея, а от насрещната престация, освен ако поради неполагане на дължимата грижа от негова страна тази престация е явно неравностойна. Случаят не е такъв, тъй като ответниците, с оглед разпоредбите на действащия към 1989 г. ЗСГ, са били длъжни да прехвърлят придобитото по договора с ищцата на трето лице, без да имат право да придобият срещу това втори жилищен имот. Те не са могли да придобият друг застроен имот, с изключение на вила и при извършената замяна са положили дължимата грижа при избора на такава. Обстоятелството, че към настоящия момент районът, в който се намира вилата, е неатрактивен, не може да бъде отнесено в тяхна вина. Към момента на замяната вилен имот в близост до С. и в сравнително благоустроено и популярно населено място не е явно неравностоен на заменената идеална част от апартамент в С.. С оглед тези обстоятелства онова, от което добросъвестните към момента на отчуждаването ответници са се "възползвали", е вилният имот в [населено място], който те са заменили срещу полученото по разваления договор. Те са предложили на ищцата да й прехвърлят този имот, но тя няма задължение да го приеме и отказът й да го получи е правомерен. В тази хипотеза ответниците трябва да й заплатят стойността на това, от което са се възползвали, към момента на предявяване на исковата молба за разваляне на договора - юни 2010 г, защото към този момент престават да бъдат добросъвестни. За действителната цена на вилния имот към този момент е необходимо да се изслуша заключение на техническа експертиза, която въззивният съд е бил длъжен да назначи и без нарочно искане от страните (ТР № 1/2013 г., ОСГК, ВКС). Това налага след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато на инстанцията по същество за извършване на необходимите процесуални действия. По изложените съображения съдът