Решение № 11090 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 926 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 915/2018 г. на Административен съд – Х.. ОСЪЖДА И. Х. Г. да заплати на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР сумата 100 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Г. против решение № 926 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 915/2018 г. на Административен съд – Х.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Е., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Х. е отхвърлил жалбата на И. Г. против заповед № 4070 з-1267/24.08.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" – Е., с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят И. Г. е дисциплинарно наказан за това, че на 13.02.2018 г. около 20. 19 часа на ГКПП – К. А., при извършена гранична проверка на пристигналия за влизане в страната [държава] гражданин G. Cem, притежаващ [държава] паспорт № [номер], с виза вид "С", валидна от 03.05.2017 г. до 03.05.2018 г., е изчислил невярно краткосрочния престой в страната на по-малко от 90 дни и го е пропуснал да влезе в страната при вече реализиран максимален престой от 90 дни, без да отговоря на условията за влизане, посочени в чл. 6, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/. Служителят е проявил небрежност при изпълнение на задълженията си регламентирани в чл. 30, ал. 1, т. 4 от Инструкция рег. № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, в резултат на което е пропуснал [държава] гражданин да влезе в страната без да му състави и връчи "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната", съгласно чл. 31 от Инструкция рег. № 8121 з-813/09.07.2015 г. Действията на служителя са определени от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл. 204, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и ал. 2 от ЗМВР. Съдът, след като е обсъдил доказателствения материал по делото в светлината на релевантните нормативни разпоредби, правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за липса, респ. непълнота на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е наказан служителят. Съдът е проследил хронологично проведената дисциплинарна процедура и е посочил, че същата е започнала по повод информация от директора на дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР, че в края на месец февруари на територията на страната са пропуснати [държава] граждани, изразходвали законоустановения срок за престой. В тази връзка, директорът на ГД "Гранична полиция" е разпоредил да бъде извършена проверка. Проверката е приключила със справка с рег. № 3282 р-17553/11.07.2018 г., в която са описани фактическите обстоятелства, проверените данните за регистрираните в АИС – ГК влизания и излизания на лицето от страната, като въз основа на тях комисията е извършила ръчно изчисление на общия краткосрочен престой на [държава] гражданин, в рамките на 180-дневния период, при явяването му на 13.02.2018 г. на ГКПП – К. А. за влизане в страната. В справката са посочени фактическите състави на нормативните разпоредби, които са нарушени от служителя и е дадена съответната правна квалификация на дисциплинарното нарушение. В обжалваната заповед са инкорпорирани фактическите и правни обстоятелства, изложени в справката и дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на същата. Служителят е запознат с материалите от проверката и е представил писмени обяснения по случая, с които дисциплинарно наказващият орган се е запознал. Поради това съдът правилно е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед. Противно на възраженията в касационната жалба за немотивираност на акта, основани на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, на първо място по форма и съдържание заповедта съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, и на следващо - за мотиви на дисциплинарно наказващият орган следва да се считат и изложените такива в справката, която има характер на документ, изготвен от помощен орган по смисъла на тълкувателното решение. Правилно също съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. В тази връзка, спорни са въпросите относно задълженията на служителя при проверка на втора линия и правилно ли е изчислил дните на пребиваване на турския гражданин. По отношение на задълженията на служителя при извършване на проверка на втора линия, съдът правилно е приел, че възлагането на тази проверка на граничния полицай на първа линия не отменя възможността тя да се извърши и от този на втора линия, който извършва цялостна проверка на чужденците. Аргументите на съда, основани на разпоредбата на чл. 3 от Инструкция рег. № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП и изводът, че разграничението между първа и втора линия е с оглед работните места, на които се правят проверките, а не относно обема на задълженията във връзка с проверяването на съответните лица, са коректни и следва да бъдат подкрепени. Правилно съдът се е позовал в тази връзка на разпоредбата на чл. 9 от Организационни технически правила при граничния контрол, в която също се регламентира идентичност на правилата за проверка на първа и втора линия. Поради това доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и не намират опора в релевантните правила, които определят обема на функционалните задължения на служителя при извършване на гранична проверка. Относно определяне периода на престой на [държава] гражданин, в писмените си обяснения и в хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа, че престоят възлиза на 89 дни и неправилно съдът е възприел позицията на дисциплинарно наказващия орган за престой от 90 дни, като е зачел за 1 ден престоят на лицето на 07.10.2017 г. в 23, 59 часа. Заявява, че е отброил 180 дни назад, а именно от 18.08.2017 г. до 13.02.2018 г., всички дублиращи се дни – когато лицето влиза или излиза повторно в един и същи ден ги е приспаднал от общия престой в Р България, пресметнат от функцията на АИС-ГК-ОДИТ. След ръчно преброяване на престоя на лицето в Р България е изчислил, че лицето е пребивавало по-малко от 90 дни в рамките на 180 дни назад и го е пропуснал да влезе в страната. В тази връзка намира, че обективно не е налице реализиран престой в страната на [държава] гражданин на дата 07.10.2017 г., поради което в разрез с разпоредбата на чл. 7, пар. 2, изр. 2-ро от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. зачитането е непропорционално. Цитираната разпоредба изисква пропорционалност на прилаганите мерките от граничните служители при гранични проверки с оглед зачитане правата и достойнството на гражданите и не съдържа предписание във връзка отчитане на фактите по чл. 6 от същия регламент. На следващо място, възражението аргументирано е прието от решаващия съд за неоснователно, т. к. престоят се брои в дни и независимо от незначителното времетраене е следвало да се отчете от служителя при преценката на това обстоятелство. Обратното означава да се прилага субективен подход при решаване на въпроса за времевия период, в рамките на който престоят на съответна дата не се отчита и съответно да доведе до различен резултат в сходни хипотези. С оглед обективните данни по делото, правилно съдът е приел, че служителят не е преценил коректно дните на престой на [държава] гражданин, което действие правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Служителят е следвало да изчисли максимално допустимия престой на чуждия гражданин в дни и съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Инструкцията да състави "Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в страната". Като не е сторил това, а е пропуснал чуждият гражданин е допуснал същият нерегламентирано да пребивава на територията на Р България. Пропускането в страната е направено поради изчисление на общия краткосрочен престой общо на 89 дни вместо 90 дни, което води до извод за несъответствие с условията по чл. 6 от Регламент 2016/399 относно Кодекса на шенгенските граници /КШГ/ и в нарушение на изискванията не е изготвен отказ за влизане на основание чл. 10, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ. Съдът е изложил подробни и убедителни мотиви относно установените дисциплинарни нарушения, допуснати от жалбоподателя и точната им правната им квалификация. Неизпълнението на издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, съответно неточното изпълнение, по силата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е дисциплинарно нарушение, за което в чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено наказание "писмено предупреждение", каквото е и наложеното с оспорената заповед. Правилно е приел, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган се е съобразил с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател И. Г. следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, на РДГП – Е. сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 926 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 915/2018 г. на Административен съд – Х.. ОСЪЖДА И. Г. да заплати на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР сумата 100 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.