Решение № 9144 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2018 г.

Решение № 9144 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10204/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. Бойчева, срещу решение № 279/14.06.2018 г., постановено по административно дело № 523/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Георгиев срещу решение № 1012-04-32#1/16.06.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № О-4-999-314088/26.04.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Велико Търново; 2) осъден жалбоподателя да заплати на ТП на НОИ – Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Велико Търново, в писмен отговор, подаден от процесуалния му представител юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Предлага атакуваното решение на съда да се остави в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1012-04-32#1/16.06.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев срещу разпореждане № О-04-999-314088/26.04.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) му е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20164346430, издаден от ЛКК (лекарска консултативна комисия). Представен е сключен трудов договор между жалбоподателя Г. Георгиев с "Кар комерс 1" ЕООД от 05.10.2014 г. за длъжност "управител продажби и маркетинг", на пълно работно време, за неопределен срок и с възнаграждение от 2 400 лв., а като работно място е посочено "навсякъде из страната". Собственик на капитала и управител на "Кар комерс 1" ЕООД е К. Петков, който на 04.09.2014 г. е упълномощил жалбоподателя като генерален търговски пълномощник съгласно чл. 26 от Търговски закон (ТЗ). ТП на НОИ – Велико Търново е изискало допълнителна информация от ТД на НАП – Велико Търново относно работодателя. От дадените отговори и справки се е установило, че работодателят надлежно е подал декларации образец 1 и 6 за работниците си, като Г. Георгиев е с осигурителен доход от 2 400 лв. Декларираните осигуровки не са внесени. От подадените годишни данъчни декларации за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. е видно, че липсват отчетени приходи, а са отчетени единствено разходи, което формира загуба. Първоинстанционният съд е стигнал до краен извод, че между страните липсва спор относно фактите за наличие на сключен между работодателя "Кар комерс 1" ЕООД и работника Г. Георгиев трудов договор и надлежното деклариране на дължимите осигурителни вноски. Спорът се отнася до извода на контролния орган за липсата на качеството "осигурено лице" на Г. Георгиев поради обстоятелството, че осигурителният статус на Георгиев не попада в обхвата на легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съдът е посочил, че начисляването на трудови възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата представлява противоречие със законовите изисквания съгласно чл. 40 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Административният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за временна неработоспособност имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването — денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Тоест лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение и обуславящото го такова, за да придобие право на парично обезщетение. От извършените проверки на осигурителя "Кар комерс 1" ЕООД гр. Свищов органите на НОИ са установили, че за периода 2014 г. и 2015 г. търговското дружество е декларирало единствено и само разходи, като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност. На 27.09.2016 г. е изготвен едностранен констативен протокол от контролен орган на ТП на НОИ – Велико Търново, извършил проверката на осигурителя "Кар комерс 1" ЕООД гр. Свищов, в който са обективирани резултатите. Проверката е свързана с доказване на трудова дейност на назначените лица във фирмата, която е основание за осигуряване на тези лица през 2014 г. – 2016 г., тъй като е констатирано, че в Търговския регистър няма обявени актове (публични годишни отчети и др.) за 2014 г. и 2015 г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-04-00157935 от 18.07.2016 г. на цитирания осигурител от контролен орган на ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно–ревизионната дейност за представяне на оригинали и заверени копия за периода от 18.08.2014 г. до 18.07.2016 г., като документи в указания срок не са представени от дружеството–осигурител. Начисляването на трудови възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално осъществявана трудова дейност от лицата правилно са мотивирали административния съд да направи законосъобразния извод за отсъствие на изискуемия фактически състав по чл. 40 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. Представеният от жалбоподателя трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче той не може да обуслови възникването на осигурително правоотношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Не са установени трудовите функции на работника. Законосъобразно е изведено, че съгласно чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения между тях трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което не е било извършено. Обосновано е изведен от първоинстанционния съд фактът, че Георгиев е не просто наето по трудов договор лице в дружеството, а е негов генерален търговски пълномощник съгласно чл. 26 от ТЗ, видно от представено пълномощно. В качеството си на генерален търговски пълномощник Георгиев притежава представителна власт спрямо "Кар комерс 1" ЕООД и следва да разполага с всички документи – и за провежданите търговски преговори, проучвания, сключени договори, изпълнение на договорите, разходи за дейността, приходи от дейността и т. н. Неоснователно с касационната жалба се излагат възражения относно разпределението на доказателствената тежест по отношение обстоятелствата относно фактическо упражняване на трудова дейност от страна на касатора Георгиев. Съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК, осъществяването на визирания по-горе факт следва да бъде доказано от страна на касатора, тъй като последният основава своите искания върху му и би черпил права от наличието му като доказан. Неотносими към предмета на спора са представените от жалбоподателя в първоинстанционното производство служебна бележка от кмета на Кметство Караманово от 16.03.2018 г. и удостоверение от "Сортови семена" АД гр. Велико Търново от 15.03.2018 г. Същите като новосъздадени не следва да бъдат обсъждани и ценени, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представените от Г. Георгиев доказателства (договори за наем, позволително за превозване на дърва за огрев – 6 обр., разписка за получена пратка от спедиторска фирма "Спиди", протокол за доброволно предаване на документи на фирма "Кар Комерс 1" ЕООД, молба до Районна прокуратура - гр. Свищов, постановление на Районна прокуратура – гр. Свищов, пълномощно, задължителни предписания) не представляват първични счетоводни документи, които да доказват наличието на валидно възникнало осигурително правоотношение. В същия смисъл са и решение № 2439/19.02.2019 г. по административно дело № 4887/2018 г., решение № 1792/11.02.2019 г. по административно дело № 3312/2018 г., и решение № 1003/24.01.2019 г. по административно дело № 3306/2018 г., всички по описа на Върховния административен съд, постановени от тричленни съдебни състави от шесто отделение на ВАС по спорове между същите страни относно отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за различни периоди. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство, а своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ – Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал кратко писмено становище със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,