Решение № 2833 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14067/2016 г.

Решение № 2833 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14067/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. М., в качеството му на пълномощник на М. К. Ц. срещу Решение № 1699 от 26.09.2016 г., постановено по адм. дело № 781/2016 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Кметът на Община Родопи, чрез пълномощника си гл. юрк. Б. Т., в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на М. К. Ц. в частта на оспорването за нищожност и е оставил същата без разглеждане в частта на оспорването за законосъобразност на Заповед № 226 от 02.03.2016 г., издадена от кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването на държаното от нея, без правно основание, част от уличното пространство заключено между УПИ [номер], УПИ [номер], УПИ [номер], от кв. 26, находящо се в землището на [населено място], община [община], област Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимия материален закон. От доказателствата по делото съдът е установил, че предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, съставляващ част от улично пространство между [номер], УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] – публична общинска собственост, върху което са подредени дърва за огрев, принадлежащи на М. Ц., за което същата няма съгласието на общината. Административният орган е определил разполагането на дървата като неправомерно ползване на въпросното пространство - владение и държане без правно основание. Съдът се е позовал и на неоспорената от страните и приета от съда съдебно техническа и допълнителна експертиза, която установява, че въпросното пространство се намира между имоти пл. № [номер], [номер] и [номер] и е за общо ползване от собствениците на трите имота. Това пространство е заснето като част от имот [номер] в плана от 1994 г., а по предвижданията на регулацията – е част от УПИ [номер]-Читалище, кв. 26, което се явява публична общинска собственост, съгласно Акт № [номер] от 13.12.1999 г. за общинска собственост (л. 54). В изпълнение на Заповед № 1111 от 20.10.2015 г. на кмета на община Родопи, с която е назначена комисия за извършване на проверка и при направения оглед се е установило, че до сградата на М. Ц. – в имот [номер] са наредени дърва, заемащи 6/1 м и площ 6 кв. м по югоизточната фасада и с размери 5/1 м по североизточната фасада на сградата. По регулация това пространство няма конкретно отреждане, но е включено в пешеходна зона. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е стигнал до извод, че в случая предмет на изземване не е поземлен имот - обект на право на собственост на физическо лице, било самостоятелен или част от такъв, а част от пространство, за което СТЕ е приела, че е за обществено ползване и свързано с пространството, в което са складирани дърва и което е предмет на делото. В хода на съдебното производство пред първостепенния съд е направено оспорване правото на собственост на въпросното пространство, като съдът е приел, че същото не може да бъде разрешено в производството пред него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; да е налице владение или държане от трето лице без законово основание за това. Обосновано съдът е приел, че в случая тези предпоставки са налице. Процесният недвижим имот имот е общинска собственост въз основа на представения АПОбС. Жалбоподателката не е провела производство по оспорване собствеността на общината по общия ред, поради което и въз основа на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗОбС общината е удостоверила правото си на собственост с надлежния официален документ (Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост.), въпреки че съгласно чл. 56, ал. 2 от същия закон: "За временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.". Налице е и вторият от посочените елементи от фактическия състав на нормата – процесната част от имота – публична общинска собственост за обществено ползване, представляващ пешеходна зона и се държи без правно основание. При тази фактическа установеност съдът правилно е приел, че е налице материална компетентност на издателя на оспорвания акт; при постановяването на акта са спазени изискванията за форма по чл. 59 АПК; има законово изискуемото съдържание; постановен е след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което твърдението за неговата нищожност е неоснователно. Доколкото доводите на Ц. са свързани с прилагане на съответните регулационни планове и оттук - оспорване на правото на собственост, то правилно е отбелязано от съда, че този спор е недопустимо да се решава в административното производство. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение