Решение № 5695 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 809/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационни жалби от директора на РЗОК-Габрово и от процесуален представител на МБАЛ Д-р С. Христов ЕООД, двете против Решение 1483/26.11.2024г. на Административен съд -Габрово по адм. дело 274/2024г. съответно в неблагоприятните за страните части. С решението се отменя Писмена покана РД-28-ППЛЗ-79 от 07.06.2024г., издадена от директора на РЗОК-Габрово в частта, с която иска възстановяване на неоснователно получени суми по т. 2 от същата относно пациент с ИЗ 943 по КП 39. Със същото решение се отхвърля жалбата на МБАЛ Д-р С. Христов ЕООД против същата писмена покана в останалата част за възстановяване на суми относно ИЗ1108 по АПр34. В касационната жалба, подадена от директора на РЗОК-Габрово се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. В касационната жалба на дружеството се поддържа, че решението е неправилно без да се обосновават отменителни основания, като от съдържанието на жалбата се извежда отменително основание необоснованост, поради което се иска отмяната му в обжалваната част. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационните жалби с доводите в тях, обжалваното решение в съответните му части, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими и разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба от П. Цеков в качеството му на управител и представляващ МБАЛ Д-р С. Христов ЕООД против Писмена покана РД-28-ППЛЗ-79 от 07.06.2024г. за възстановяване на суми, получени без правно основание от дружеството - лечебно заведение, на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, по съображения, изложени в констативен протокол 220/20.05.2024г. и протокол за неоснователно получени суми 71/20.05.2024г. Описани два недължимо платени клинични случая за лечението на пациент с ИЗ 1108 по АПр 34 и за лечението на пациент с ИЗ 943 по КП 39. По отношение на първия случай е установено, че клиничната пътека не е завършена, индикациите за дехоспитализация не са спазени, поради което дейността на следва да се заплаща на основание чл. 383, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025г. По отношение на втория случай е установено, че престоя на пациента в болничното заведение е отразен по КП 39 с престой в терапевтично отделение 40 мин. Не следва да се заплаща, поради съвпадане с престоя по КПр 3. Прилага разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025г. според която В случай на хоспитализация по определена КП и необходимост от провеждане на КПр в рамките на същия болничен престой, престоят по КПр не следва да се счита като дни за изпълнение на минимален болничен престой по съответната КП. Възраженията на дружеството са за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. По делото е назначена съдебно медицинска експертиза от заключението на която се установява, че по първата ИЗ от Писмената покана лечебно диагностичния алгоритъм не е бил завършен, а по другия клиничен случай пациентката е получила договорената медицинска помощ, налице са били индикации за хоспитализация и диагностично -лечебния алгоритъм е спазен в частния случай, визиран в чл. 383, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025г. Съдът е постановил решението си като е обосновал изводите си от фактическа страна на заключение на експертизата като е приел, че по ИЗ 943 са изпълнени всички процедури, като не е налице дублиране на процедури и съответно двойно заплащане. Пациентката е починала, но въпреки краткия престой са изпълнени диагностичните и терапевтични процедури. Решението е правилно. Съдът е постановил решението си след установяване на фактическите основания за издаване на писмената покана и след обсъждане на приложимите правни норми, поради което не е налице соченото касационно основание за отмяна-нарушение на материалния закон. При разглеждане на делото в първата инстанция са осигурени процесуални гаранции за участието на страните и за защита на правата и интересите им при упражняване на процесуалните им права. При приемане на заключението, представено своевременно, страните не са изразили отношението си към него, присъствалата страна е изложила съображения, различни от констатациите на вещото лице, но не е оспорила заключението, поради което съдът правилно е обосновал изводите си с него. Предвид изложеното не е налице и необоснованост на решението като касационно основания за отмяна. При проверка на съдебния акт не се установява нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските между страните следва да останат така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение