Решение № 14531 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2018 г.

Решение № 14531 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО. С Решение № 1853 от 20.11.2017 г., постановено по административно дело № 581/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, е отхвърлена жалбата на П. З. от [населено място], [община], против Решение № 1040-01-55 от 26.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ- Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/2146-01-181 от 19.04.2017 г. на ръководителя на "Пенсионен отдел" при ТП на НОИ- Благоевград. С разпореждането, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, са отменени като неправилно постановени разпореждания от 09.12.2015 г., 22.02.2016 г. и 03.04.2017 г., с които е отпусната и изменяна личната пенсия на З., като му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. Съдебното решение е оспорено от З. по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание, при редовно призоваване, касаторът не се явява, но в писмено становище адвокатът му поддържа касационната жалба и излага аргументи в подкрепа на касационните основания. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, съобразно която, със Заповед № 330/03.08.2002 г. на изпълнителния директор на Мина "Пирин" ЕАД, е прекратено трудовото правоотношение на П. З. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Същият е работил като работник рудни ж. п. линии. На 21.10.2015 г. З. подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, придружено с документи, доказващи осигурителния му стаж и доход. С разпореждане от 09.12.2015 г., на основание § 4, ал. 3 от КСО, на жалбоподателя е отпусната исканата пенсия в размер на 263, 51 лева, с начална дата- 31.08.2015 г. С разпореждането е зачетен осигурителен стаж от втора категория-1 г., 3 мес. и 5 дни, от трета категория- 8 г., 1 мес. и 7 дни, по чл. 104, ал. 3 от КСО-11 г, 7 мес. и 14 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в размер на 44 г., 6 мес. и 18 дни. Пенсията е изменяна с последващи разпореждания. Със Заявление № 2182-01-1009 от 20.12.2016 г., Зулямски е поискал да му бъде зачетен осигурителния стаж за времето, през което същият е останал без работа вследствие на признатото като незаконно уволнение като работник в Мина "Пирин" ЕАД. Относимото решение на Окръжен съд- гр. Благоевград е оставено в сила с Решение № 2196/13.12.2006 г., постановено по гр. д. № 852/2004 г. на ВКС. Въз основа на това решение е издадено разпореждането от 19.04.2017 г., впоследствие потвърдено с решението от 26.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ- Благоевград. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Благоевград са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите, с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. В тази връзка не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е постановил своето решение. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган за изменение на пенсията, поради нормативно установеното правило на чл. 98, ал. 1, т. 5 от КСО, а именно, когато тя е неправилно отпусната. На следващо място, правилно е приложен материалният закон и съвсем законосъобразно е преценено от фактите по делото, че правото на пенсиониране при условията на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО възниква само за лицата, работещи при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, чиито трудови договори са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. По-благоприятният режим за пенсиониране в защита на работещите важи за тези, които са освободени от работа поради закриване на предприятието или съкращаване на щата. В случая на Зулямски не е налице втората предпоставка- трудовият му договор да е прекратен на посоченото по- горе основание от Кодекса на труда. Към датата на подаване на заявлението от страна на оспорващия, уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е отменено по съдебен ред. В този смисъл правилен е изводът на административния съд, който не е допуснал съществено процесуално нарушение, отхвърляйки искането на П. З. да допусне съдебна експертиза. Съдът е събрал необходимите писмени доказателства и е оформил точни правни изводи, преценявайки, че последващите обстоятелства, касаещи дейността на предприятието и това дали то е продължило дейност в пълен или намален състав, е правноирелевантно. От гореизложеното може да се направи извод, че тезата, която според касатора сочи на неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,