Решение № 592 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. О., [ЕГН], подадена чрез адв. Пенева, срещу Решение 2411/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 2592/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата ѝ против Ревизионен акт (РА) Р-22221119005413-091-001/19.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение 777/12.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, в частта установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. в размер на 4000 лв., ведно със съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда за недоказаност на получени като дарения суми от трети физически лица. Сочи се, че ДОПК не предвижда преклузия по отношение момента на представяне на доказателства, поради което съдът неправилно не е кредитирал представените договори за дарение на парични суми и разписките към тях. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на спорния РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директор на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Згурева, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221119005413-091-001/19.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение 777/12.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта, с която на В. А. О. е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. за сумата над 5 041,61 лв. до установения размер от 9 041,62 лв., ведно със съответните лихви за забава. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение 3675/18.04.2022 г., постановено по адм. дело 7038/2021 г. по описа на ВАС, Решение 871/15.02.2021 г., поправено с Решение 3619/04.06.2021 г., постановено по адм. дело 6043/2020 г. по описа на Административен съд София-град, е обезсилено в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. О. за установените задължения с горепосочения ревизионен акт за сумата 5 041 лв. и съответните лихви. В останалата част решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителната част на решението са дадени указания, съгласно които при новото разглеждане на спора съдът следва да изложи мотиви дали дарените от физически лица суми следва да се вземат под внимание при определяне наличието или липсата на паричен недостиг. Постановено е също да бъде извършен анализ на представените по спора доказателства договори за дарение и разписки, като след това се прецени налице ли са предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред и какъв е размерът на годишната данъчна основа, съответно на дължимия данък. При новото разглеждане на делото, административният съд е приел за установено следното: През ревизирания период О. е получавала доходи единствено от пенсия, чийто месечен размер до м. 06.2016 г. е 165,31 лв., а от м. 07.2016 г. 169,45 лв. Установено е, че лицето е закупило апартамент на стойност 42 050,35 лв. съгласно Нотариален акт 129/03.06.2016 г. Сумата за закупуването му е внесена по банкова сметка на О. на каса, поради което приходните органи са приели, че средствата са били налични в брой у нея. В рамките на ревизията О. не е декларирала разходи за издръжка и живот, като в разходната част на съпоставката между доходите и разходите ѝ са включени разходи за комунални услуги. Констатирано е, че началната разполагаема сума по банкови сметки на лицето към 01.01.2016 г. е 0,00 лв., а към 31.12.2016 г. 50 043,41 лв. Относно разполагаемите средства в брой О. не е посочила такива, като от приходните органи е възприета сума в размер на 5 000 лв. Установен е паричен недостиг в размер на 90 416,20 лв., като приходните органи не са кредитирали обясненията на лицето, че апартаментът е закупен със суми от спестявания и продажба на получавани през годините златни бижута. Като необосновани са възприети и твърденията на О., че е получила сума в размер на 20 000 лв. от своя брат, по отношение на който е установено, че е пенсионер с минимална пенсия и липсват данни да е имал други доходи. Приходните органи не са възприели и обясненията на ревизираното лице, че към ревизирания период е разполагало със средства, останали от продажба на недвижим имот през 1995 г. Прието е, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, обуславящи провеждане на ревизията по особения ред. Пред административния съд, при първоначалното му сезиране с жалба срещу процесния РА, от О. са представени договори за дарения на парични суми от Е. А. и Е. П. и разписки за получаването им. Общата стойност на дарените парични средства възлиза на 40 000 лв. Приложени са и договор за потребителски кредит, сключен от А., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с продавач Е. П.. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Прието е за доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което е формиран извод, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ правилно е определена по особения ред. Съдът не е кредитирал представените договори за дарения, както и разписките към тях, като е изложил мотиви, че същите представляват частни диспозитивни документи и като такива не притежават достоверна дата. Доказателствената им сила е разколебана с оглед момента на представянето им след приключване на оспорването на РА по административен ред, от което следва, че са съставени с оглед защитната теза на жалбоподателя. Житейски необосновано, според АССГ, е лица, извън тесния семеен кръг, да му дарят парични средства в посочените размери. Според АССГ, въпреки предоставените процесуални възможности, ревизираното лице не е съумяло да обори констатациите на приходните органи, поради което същите по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК се считат за верни до доказване на противното при установено наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния закон, които се споделят от настоящия касационен състав. При постановяване на съдебния акт са съобразени и дадените от касационната инстанция указания. При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са направили съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е констатирано значително превишение на разходите над доказаните доходи. Прието е наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК наличие на данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което, както правилно е приел съдът, се установява от доказателствата по делото. Основният спорен между страните въпрос е относно размера на доказаните като разполагаеми парични средства към 01.01.2016 г., както и наличието на годни доказателства за произход на постъпленията през ревизирания данъчен период. Съответстващи на събраните при ревизията доказателства са установените като разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2016 г. до размер от 5 000 лв. В рамките на ревизията е констатирано, че през ревизирания период, на 03.06.2016 г., О. е закупила недвижим имот на стойност 42 050,35 лв., като паричните средства са внесени на каса по банкова сметка на лицето. Дадените пред приходните органи обяснения за произход на средствата, послужили за закупуване на имота, включват продажба на златни бижута, спестени от продажба на имот през 1995 г. суми и получено парично дарение от брата на О.. Едва с подаване на жалбата срещу процесния РА до съда са представени договори за дарение на парични суми, разписки и доказателства за разполагаемост с парични средства на дарителите. Основателно се сочи в касационната жалба, че нито ДОПК, нито АПК предвиждат преклузия за правото на ревизираното лице да сочи и представя доказателства в хода на съдебното производство. Такова твърдение не е изложено от административния съд, който правилно е съобразил, че представените договори за дарение на парични суми и разписки към тях, с които лицето цели доказване на начална разполагаема сума и получавани през 2016 г. средства, се различават съществено от заявените от О. обстоятелства в хода на ревизията. Пред приходните органи задълженото лице е посочило коренно различни данни за произход на средствата, като не са заявени получавани от дарения суми, което, както правилно е приел АССГ, сочи, че тези доказателства са съставени за нуждите на защитната теза, изложена при съдебното оспорване на РА. Същевременно, представянето на посочените доказателства едва в съдебното производство е препятствало извършването на проверка на имущественото състояние на дарителите, както и събирането на доказателства и писмени обяснения от същите в хода на ревизионното производство. Съгласно чл. 225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Следователно, при отсъствие на предвидената в закона форма с нотариално удостоверяване на подписите, както е в настоящия случай, действителността на договора за дарение изисква предаване на надарения на уговореното. В разглеждания случай за установяване на даренията от Е. П. и Е. А., освен договорите за дарения, които не са с нотариално заверени подписи, са представени разписки за получени суми. Същите са подписани единствено от В. О., но не и от съответния дарител, за да удостоверят действителното предаване на сумите, каквото е нормативното изискване за действителност на договорите за дарение. Същевременно, не е доказано по категоричен начин, че дарителите са разполагали с посочените като дарени суми. По делото са представени договори за потребителски кредит, сключен от Е. А. и нотариален акт за продажба на недвижим имот, собственост на Е. П., но същите правилно не са кредитирани от административния съд. От посочените документи е видно, че и двете физически лица би следвало да са дарили пълния размер на сумите, получени въз основа на сключените от тях сделки, което, както правилно е приел АССГ, е неправдоподобно, с оглед липсата на доказателства, че са от близкия родствен кръг на О., както и каква е била необходимостта от предоставянето им. Не е доказано наличието на други доходи на дарителите, които да позволяват предоставянето на процесните суми. При формиране на правните си изводи съдът правилно не е съобразил констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, приета при първото разглеждане на делото. Вещото лице, в отговор на поставените му задачи, единствено е посочило данни за получаване на суми от дарители, но липсват констатации за източниците на средства у тези лица, за действителното предаване на сумите, както и че О. е разполагала със същите през ревизирания период. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 813,89 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,