Решение № 9418 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2015 г.

Решение № 9418 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С. от гр. С., против решение № 1782 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 4430/2014 г. от Административен съд С. - град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата и срещу заповед № ЧР - 01 - 70/4.04.2014 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) за прекратяване на служебното правоотношение на С. от длъжността "главен секретар" на ДКХ на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на ДКХ. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменен изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Ответникът - председателят на ДКХ оспорва като неоснователна касационната жалба чрез процесуалния си представител- юрк. Д.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразна. Обосновава извод, че същата е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма с посочване на фактически и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочва, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното правоотношение на С., служителката не отговаря на нормативно определените специфични изисквания за заемане на длъжността. Предвид представените по делото доказателства във връзка с професионалния опит на касационната жалбоподателка и изискванията, заложени в длъжностната характеристика за длъжността "главен секретар" - съдът установява липсата на изискуемия минимален ранг и минимален професионален опит от 7 години за заемане на длъжността. След обсъждане на релевантните за спора факти първоинстанционния съд стига до извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи, направени в резултат на блестящ, задълбочен правен анализ на относимите към съдебно административния спор разпоредби от Закона за държавния служител, Закона за хазарта, Закона за администрацията и Класификатора на длъжностите в администрацията са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон поради приетата от съда законосъобразност на административния акт. Правилни и съответни на законовите изисквания за форма и процедура за издаване на заповед № № ЧР - 01 - 70/4.04.2014 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) са изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Оспорената заповед е основана на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, която дава правомощие на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение с държавния служител без предизвестие, когато той е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и нарушението съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл въвежда редица положителни и отрицателни предпоставки за да бъде назначено лицето на държавна служба. Обоснован е изводът на съда за мотивираност на оспорения административен акт с посочване на правното и фактическо основание за издаването му. От доказателствата по делото безспорно е установено, че служебното правоотношение на С. е прекратено поради това, че не отговаря на изискването за минимум 7 години професионален опит. Неоснователно е в тази връзка касационното оплакване, че изводите на решаващия съд са базирани на собствени изчисления и пресмятания в тази насока, дописвайки мотивите на заповедта на председателя на ДКХ. Приетото от административния съд за съставомерно по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл неспазване на изискването по чл. 14, ал. 1 ЗА за наличие на задължителен професионален опит от минимум 7 години за заемането на длъжността "главен секретар" от ръководно ниво ЗА по т. 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с чл. 1 от ПМС № 129/12 г. е в резултат на анализ на легалните дефиниции на понятията "професионален опит" и "минимален професионален опит", дадени в Закона за признаване на професионални квалификации и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, на изискванията, функциите и задълженията на изпълняваните през процесния период длъжности от касаторката, периодите на заемането им, съобразно официалните отразявания в трудовата и служебна книжка на С.. Доводите на жалбоподателката, че при определяне на изискуемия професионален опит следва да се вземе предвид факта на работата и в администрацията на ДКХ за години наред, повече от изискуемите седем за длъжността "главен секретар", са правилно преценени от Административен съд С. - град като неоснователни и мотивите му в тази насока се споделят напълно от настоящия съдебен състав. И независимо от обстоятелството, че нарушение на специфичното нормативно изискване за заемане на длъжността по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл - минимален ранг по чл. 75, ал. 3 ЗДСл при прекратяването на служебното й правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл не е налице, предвид влязлата в сила заповед № ЧР-01-320/17.10.2013 г. на председателя на ДКХ, правилно и в съответствие с всички доказателства по делото и приложимите материални правни норми съдът законосъобразно приема, че несъответствието с изискването за професионален опит е съществено до степен да компрометира целта на ЗДСл и изискванията за повишаване в йерархията на държавната служба (чл. 36 ЗДСл). Затова правилен и обоснован е крайния извод, че към момента на назначаването и към момента на прекратяване на служебното правоотношение на С., тя не е притежавала необходимия за изпълнението на длъжността професионален опит. Фактическият състав на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е налице и са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника - Държавна комисия по хазарта направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, Пето отделение