Решение № 16748 от 14.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2013 г.

Решение № 16748 от 14.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. Видин, подадена чрез пълномощника юрк. Милена Стоянова, против решение № 31 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 306/2012 г. на Административен съд Видин. С него е отменена Заповед № 03-050-РД/237 от 9.11.2012 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Видин, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на Стела Ванчева Димитрова на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Стела Ванчева Димитрова, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник Стела Ванчева Димитрова против Заповед № 03-050-РД/237 от 9.11.2012 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Видин. С нея е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на Стела Ванчева Димитрова на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. /Наредба № 9/. С обжалваното решение № 31 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 306/2012 г. на Административен съд Видин е отменена оспорваната заповед на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Видин. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма. Но в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в административният орган се основал само на декларацията на жалбоподателя в административното производство, без да извърши допълнителна проверка, която да установи причините за намаления брой птици и да се даде възможност на кандидата за подпомагане да проведе заявлението си със законовите изисквания по отношение броя отглеждани птици. Били нарушени чл. 9, ал. 1, чл. 18 от Наредба № 9, чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1698/2005. Като краен извод оспорваната заповед били постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал на 10.09.2012 г. заявление за подпомагане по мярка 112 - Създаване на стопанства на млади фермери, към което е приложил таблица за животните в стопанството, в която са посочени 370 бр. пъдпъдъци за яйца. По реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 от приложимата към мярка 112 Наредба № 9, на 5.10.2012 г. е извършена проверка чрез посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи. При нея са установени 358 броя птици. След проверката на място касационния ответник твърди, че в резултат на неправилно действия на служителите от администрацията при преброяване на птиците, същите започнали да измират. Удостоверено е, че 8.10.2012 г. от касационния ответник са предадени 96 бр. трупове на пъдпъдъци, а на 16.10.2012 г. - още 105 такива. С обяснение от 31.10.2012 г. касационния ответник е декларирал налични във фермата 150 броя пъдпъдъци. С оспорваната пред първоинстанционния съд заповед е отказано подпомагане на касационния ответник поради несъответствие на искането за подпомагане с изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 - общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици - с намаления размер на птиците бил доказан общ размер на земеделското стопанство от 1,66 икономически единици. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 и е мотивирано, че заявлението за подпомагане било в несъответствие с изискванията, определени с наредбата. От събраните по делото доказателства се установяват фактическите и правни основания, посочени в оспорения административен акт. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Наредба № 9 заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на несъответствие с изискванията, определени с наредбата. Едно от тези изисквания е това по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 - общият икономически размер на земеделското стопанството да е не по-малко от 4 икономически единици. В случая се установява, че към момента на издаване на процесната заповед общият икономически размер на земеделското стопанство на касационния ответник е бил 1,66 икономически единици, тъй като към него момент той е отглеждал във фирмата си 150 броя пъдпъдъци, което е удостоверено както с подадената от него декларация за това, тока и от приложените по делото две потвърдителни бележи от 08.10.2012 г. и 16.10.2012 г. за получени животински трупове - съответно 96 бр. на 08.10.2012 г. и 105 бр. на 16.10.2012 г. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган независимо от декларираното от заявителя, следвало да извърши допълнителна проверка за наличния брой пъдпъдъци. Такова изискване няма в законовата процедура, регламентирана с Наредба № 9. Тя не е и необходима, тъй като заявителят е декларирал неблагоприятен за него факт. Съгласно чл. 43 от АПК писмената декларация е годно доказателствено средство. Удостовереното в нея се потвърждава и от двете потвърдителни бележи от за получени животински трупове. А освен всички това, броя на животните е бил и безспорен между страните. Контролна проверка може да бъде извършена само когато законът регламентира такава или същата е необходима. На в случая и двете причини не са били налице, поради което съдът не е следвало да изисква такава от административния орган. Също неправилни са и изводите, че административният орган следвало да изследва причините за намаляването на броя на отглежданите птици. Изискването, съдържащо се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 за общият икономически размер на земеделското стопанството, е обективно. Когато то не е изпълнено, не се дължи подпомагане съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Наредба № 9. То е логично и съответно на целите на подпомагане на земеделските производители, посочени в чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Една от тези цели е развитие на ефективни земеделски стопанства, а друга - развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики. След като липсват птици, то не би могло да се подпомага земеделския производител за тяхното отглеждане. Законът не дава гратисен срок, през който земеделският стопанин да приведи стопанството си в съответствие със законовите изисквания. В този случай съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Наредба № 9 се отказва финансиране. Но той има възможност на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 9 след като приведе стопанството си в съответствие, да кандидатства отново за подпомагане. Не е приложим чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1698/2005 за случая, тъй като тази разпоредба неизпълнение на изисквания за професионалните умения и компетентност на заявителя, а не несъответствие на земеделското стопанство със законови изисквания. Освен това по посочената норма периодът за приспособяване трябва да е залегнал в бизнесплана, което в случая не е направено. Не се споделя от настоящата инстанция изводът на първоинстанционния съд, че след като законът не сочи към кой момент заявителят следва да отговаря на законовите изисквания - към момента на подаване на заявлението или след това, то съответствието с изискването на закона към момента на подаване на заявлението за подпомагане е достатъчно. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Затова след като към момента на издаване на процесната заповед са били налице посочените в нея основания на чл. 20, ал. 1, т. 2, пр. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9, то тя е законосъобразен административен акт. Като я е отменил, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Видин. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение 150 лв. по първоинстанционното производство и по касационното производство също 150 лв. Размера на възнаграждението за юрисконсулт се определя съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Или общо разноските за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 300 лв. Същите са своевременно поискани с касационната жалба, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от касационния ответник. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,