Решение № 4766 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2020 г.

ВАСIV отделение14.04.2021 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5033 от 29.09.2020 г., постановено от Административен съд София - град, Първо отделение, 43-ти състав по адм. д. № 2637/2020 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4766 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12560/2020 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), подадена чрез процесуалния си представител юрк. М., против решение № 5033 от 29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 2637/2020 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 43-ти състав, с което е отменено решение № 604 от 6.02.2020 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която на осн. чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Х. М., гражданка на Република Ирак, по подадена молба за международна закрила лично и със съгласието на майка си К. М.. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Ч. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на обжалваното решение в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател не споделя изводите на съда, за наличие на основание по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут по други причини. Счита за неправилни изводите на първостепенния съд, че административният орган не е установил надлежно личното положение на чужденката и не е съобразил обстоятелството, че същата е непълнолетна. Твърди, че административният орган е обсъдил и висшия интерес на детето, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение с всички законни последици. Ответникът – Х. М., гражданка на Република Ирак, придружена непълнолетна, представлявана от майка си К. М., чрез адв. С. оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна. В съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Дирекция "Социално осигуряване", отдел "Закрила на детето" в Район "Оборище" - Столична община, социален работник Н. С. поддържа представения социален доклад пред административния орган. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решаващият съд не е анализирал всички събрани доказателства, в хода на административното и съдебното производства. Изразява становище, че е неправилен и необоснован извода на съда, довел до отмяна решението на административния орган, в частта с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Х. М.. Според участващия по делото прокурор от доказателствата било видно, че реалната причина за напускане на страната по произход на молителката и нейните родители е не страха от преследване, а желанието за установяване в държава с по-висок статут на живот, поради което съдебното решение следва да бъде отменено в тази част. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № 604/6.02.2020 г. на председателя на ДАБ при МС и е върната административната преписка за ново произнасяне, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Х. М., гражданка на Република Ирак, по подадена от нея лично и със съгласието на майка й К. М. молба за международна закрила. Първоинстанционният съд приел за установено, че жалбоподателката е подала молба за международна закрила с вх. № 729 от 3.08.2017 г. и е била придружавана от своя баща - Д. А.. Със заповед № РНР19 – РД09 – 231/11.11.2019 г. на кмета на район "Кремиковци", на основание чл. 46 от ЗМСМА и заповед № СОА 16 – РД09 – 1242/7.10.2016 г. във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗУБ, и писмо рег. № УП 2821/31.10.2019 г. на ДАБ при МС била определена К. М., гражданка на Република Ирак, в производството по международна закрила да представлява непълнолетната си дъщеря Х. М.. Със заповед № ДП/Д – С – 0/1273 – 001/27.11.2019 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Оборище бил определен социален работник. С решение № 19 – 115 – 1436/01.10.2019 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, е назначена адвокат за предоставяне на правна помощ под формата на консултации в административното производство по предоставяне на международна закрила. На 29.11.2019 г. било проведено интервю с молителката в присъствието на представител, социален работник и адвокат. По време на интервюто молителката посочва, че причината за напускане на страната й на произход били военните действия в страната. В частта, с която е отказано предоставянето статут на бежанец, административният съд е отхвърлил жалбата на непълнолетната придружена иракска гражданка, която част като необжалвана е влязла в сила и не е предмет на касационното производство. В частта от атакуваното решение, с която на Х. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, административният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Счел е, че в Република Ирак няма безогледно насилие, при което цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия да се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, както не са налице основания и за предоставяне на субсидиарна закрила. Също така е преценено, че за жалбоподателката няма реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Въпреки това първостепенният съд е приел, че административният орган не е обсъдил относимите факти и обстоятелства за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут поради други причини от хуманитарен характер съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд обосновал решаващ извод, че фактическата обстановка не е надлежно установена и административният орган не е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на непълнолетното лице. Изложени са съображения, че по отношение на непълнолетната гражданка липсват мотиви за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, както и не било съобразено личното положение на кандидата за закрила, включително с това, че е непълнолетна. От тук е изведено заключение, че при преценка на основанията за предоставяне на такава закрила от първостепенно значение е "висшият интерес на детето", като е акцентирал на обстоятелството, че в административния акт не са преценени потенциалните рискове при връщането на непълнолетното лице в страната по произход. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено при ненадлежно установена фактическа обстановка и не е съобразен "висшия интерес на детето". Наведените в тази връзка касационни оплаквания съдът намира за неоснователни поради следното: Законосъобразен е изводът на съда, че административният орган не е обсъдил относимите факти и обстоятелства, съобразно изискванията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Безспорно ЗУБ съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗД по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Многократно Върховният административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на Закона за закрила на детето води до незаконосъобразност на постановения административен акт, когато са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. С оглед на това са неоснователни твърденията в касационната жалба, че по отношение на непълнолетната чужденка са спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗД. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето и по-конкретно – в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая е назначен социален работник, който е присъствал по време на интервюто, както и на чужденката е предоставена правна помощ. Представен е социален доклад от и. д. директор на дирекция "Социално подпомагане" Оборище в административното производство, както и в съдебното производство, в който е изразено становище, че в интерес на Х. М. е да й се предостави международна закрила, което не е обсъдено от административния орган. В конкретната хипотеза обаче становището на определения социален работник, взел участие в провеждането на интервюто и представените социални доклади с изх. № ДК/Д-С-О-005/3.12.2019 г. (стр. 39 от адм. д. № 2637/20 г.) и изх. № ДК/Д-С-О-78-002/19.05.2020 г. (стр. 105 от адм. д. № 2637/20 г.) не са обсъдени и не са взети предвид от страна на издателя на процесния администартивен акт. Следователно касаторът само формално е подходил към преценката на интереса на непълнолетното момиче. Молителката е заявила пред социалният работник, че се страхува да се завърне в Ирак, където тя и нейните сестри, и братя не са могли да ходят на училище, не са контактували с други деца, били са затворени в къщи поради опасения на техните родители. В Република България се чувствала спокойна и сигурна. Посещавала е редовно училище и е получавала добро образование. По отношение на непълнолетната Х. М., касаторът не е извършил подобна преценка, съоразно изискванията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Следва да се има предвид, че обстоятелството, че е непълнолетно лице, директно я причислява към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ и административният орган е бил длъжен да отчете и това специфично положение, което не е съобразено при обсъждане на молбата за хуманитарна закрила. Правилен е и изводът на съда, че в административният акт липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на непълнолетната чужденка в страната й на произход. Съгласно чл. 10 от Директива 2008/115 – преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Ето защо, решението на председателя на ДАБ противоречи на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. На следващо място е правилен и изводът на съда, че при преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място, благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В случая е безспорно установено, че непълнолетна Х. М. е на възраст, която не позволява полагане на собствени грижи за развитието и физическото си оцеляване, поради което съдът обосновано е взел тези обстоятелства предвид при преценка за наличието на други причини от хуманитарен характер, които да имат отношение към възможността и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на търсещата закрила Х. М.. Според съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е посочено, че "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. Председателят на ДАБ, в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. В този смисъл следва да се вземе предвид и влязлото в сила решение № 3317 от 26.06.2020 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4980/2019 г., с което е отменено решение № 602 от 6.02.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К. М., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Б. М., Х. М. и Х. М. всичките граждани на Република Ирак. В случая следва да се прецени приложението на чл. 22 ЗУБ, както и на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ, като се вземе предвид легалната дефиниция на "членове на семейството", формулирана в т. 3 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1