Решение № 1749 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Елена срещу Решение 91 от 04.08.2022 год. постановено по адм. дело 74/2022 год. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отменено по жалба на А. Димитрова от гр.Елена направление за включване в механизма "Лична помощ" 21020370/27.10.2021 год. издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Елена потвърдено с Решение 04-РД06-0100/07.12.2021 год. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Велико Търново. С оспореното направление на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ на А. Димитрова са определени 99 броя часове месечно за лична помощ с валидност на направлението до 27.10.2026 год. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебния акт. Ответникът А. Димитрова чрез адв.М. Брешкова в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото за двете инстанции, за което прилага списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество Върховният административен съд, шесто отделение взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Велико Търново е Направление за включване в механизма "Лична помощ" 21020370/27.10.2021 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) гр. Елена, с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ въз основа на подадено заявление - декларация с вх. 3ХУ-И0/Д-ВТ-Е/254/30.09.2021 год. и заключенията в Индивидуална оценка на потребностите изготвена на 27.10.2021 год. на А. Димитрова са определени 99 броя часове месечно за лична помощ с валидност на направлението до 27.10.2026 год. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил процесното направление като е приел, че същото е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и с неговата цел. За да изведе подобен извод Административен съд Велико Търново е приел, че при издаване на направлението не е спазена процедурата по чл.16, ал.4 и чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ, съгласно които всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 24 от Закона за хората с увреждания има право да присъства на заседание, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности като съответно уведомяването за заседанието трябва да е не по-късно от три работни дни преди заседанието. По делото не са представени от административния орган както доказателства, че лицето с увреждания е било уведомено за заседанието на специализирания отдел, на което е разгледано заявлението на Димитрова, така и доказателства, че такова заседание се е състояло. Съдът е приел, че след като не са представени доказателства, то същите не са налични, поради което е приел, че фактите и обстоятелствата които е следвало да обективират не са се случили. Нарушението е квалифицирано като съществено такова, което пряко рефлектира върху законосъобразността на цялата процедура включително на правото на лицето пълноценно да участва в нея. Като процесуално нарушение е преценено и неизпълнението от страна на административния орган на задължението си по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че по отношение на Димитрова е издадено направление за включване в механизма Лична помощ 21003895/24.02.2021 год., с което са определени 122 часа месечна лична помощ въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите. Административният орган не е изложил мотиви поради какви причини се намаляват отпуснатите часове за лична помощ с направлението издадено през месец октомври 2021 год. в сравнение с това издадено през месец февруари като не е преценено действителното здравословно състояние на лицето и липсата на данни същото да се е подобрило. Процесното направление е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите изготвена по реда на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания /Методиката/ въз основа на информация за самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях, увреждането/здравословното състояние, вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане, степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане, степента на включване в социалната среда на човека с увреждане, мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома и други обстоятелства. В случая административният орган е дал приоритет на данните от формуляра попълнен от служител водещ случая /и по-точно оценката на този служител относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания/ вместо да вземе предвид задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи. Налице е разминаване в данните попълнени от служителя на Агенция Социално подпомагане, данните от формуляра за самооценка на лицето с увреждания и тези от ЕР на ТЕЛК, касаещи функционалния дефицит на лицето. При съобразяване на всички доказателства по делото, а именно данните от формуляра попълнен от служителя на Агенция Социално подпомагане, данните попълнени от лицето във формуляра за самооценка, приложените медицински документи отразяващи здравословното състояние на лицето, както и от показанията на разпитаните свидетели съдът е извел извод, че определените 80 точки /получени като сбор от точките по т.4.1, т.4.2, т.4.3, т.4.4, т.5.2 и т.5.3/ не отразяват обективното състояние на А. Димитрова и съответно определените часове месечно за лична подкрепа в размер на 99 часа не са съобразени с индивидуалните потребности на лицето, което е в разрез с принципите заложени в ЗХУ. Като е установил всичко гореизложено съдът е отменил обжалвания акт и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по заявлението-декларация на А. Димитрова от 30.09.2021 год. при съобразяване с указанията дадени със съдебния акт. Решението е правилно. Същото е постановено при съобразяване с материалноправните разпоредби на ЗХУ, ППЗХУ и Приложение 2 към чл. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение напълно споделя изводите на Административен съд Велико Търново, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Правилен е изводът на съда относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неуведомяване на лицето с увреждане за заседанието на специализирания отдел, на което е изготвена индивидуалната оценка на неговите потребности. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ всеки човек с увреждане има право да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение. В тежест на административният орган обаче е задължението да осигури възможност за упражняване му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. В случая органът изцяло е пренебрегнал това си задължение като не е уведомил Димитрова за датата на това заседание. Нещо повече-пред първоинстанционния съд не е представен протокол от проведено такова заседание, поради което правилно съдът приема, че то не е проведено, тъй като не е изпълнено още едно задължение вменено на органа съгласно чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ, според който изрично е разписано задължението на специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко заседание. Тези протоколи и индивидуалните оценки на потребностите следва де се съхраняват за срок 10 години в дирекция "Социално подпомагане", поради което същите е следвало да се намират у органа и той е следвало да ги представи ако са налични. Споделя се и изводът на първоинстанционния съд относно допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като при издаване на оспорения акт се установява, че органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. При изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите служителят водещ случая е попълнил формуляра /приложение 2 към чл.3 от методиката/ като отразените точки за всеки едни от показателите явно не съответства на действителното положение на лицето с увреждания, което се установява от приложените медицински документи. Дадените точки и съответно определените брой часове месечно за лична помощ коренно се различават от тези определени от същия орган при изготвяне на предишна оценка на потребностите на същото през месец февруари 2021 год. В досието на лицето с увреждания се съдържат всички документи, които го касаят, включително и издаденото направление през месец февруари 2021 год. и изготвената тогава индивидуална оценка на потребностите, съгласно което лицето е получило 122 часа месечно лична помощ. Административният орган по никакъв начин не е обосновал извода си, че след осем месеца състоянието на лицето с увреждания се е подобрило и то има нужда от по-малко броя часове месечно за лична помощ. Този извод се опровергава от представената и на органа етапна епикриза изготвена от д-р В. Богословов за периода 01.09.2020 год. до 20.09.2021 год. С оглед на гореизложеното правилен се явява крайният извод на Административен съд Велико Търново, че органът неправилно е определил точките при попълване на формуляра /приложение 2 към чл.3 от методиката/ като необосновано ги е намалил вместо да даде точки съответстващи на действителното състояние на лицето с увреждания. Правилно преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с указанията дадени със съдебния акт. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на Върховен административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С отговора по касационната жалба ответникът по касация е поискал присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции "включително платените възнаграждения за двете инстанции на един адвокат. Приложен е и списък на разноските включващ платено адвокатско възнаграждение и ДТ за пълвоинстанционното производство в размер на 510 лева и платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лева. Съдът намира искането за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция за основателно. Следва да се осъди Дирекция Социално подпомагане гр.Елена да заплати на А. Димитрова разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лева представляващи адвокатски хонорар. Искането на ответникът по касация за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно. Видно от обжалваното решение с оглед изхода на спора първоинстанционният съд е присъдил на А. Димитрова разноски за тази инстанция в размер на 510 лева представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение