Решение № 15829 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2016 г.

Решение № 15829 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против Решение № 2146 от 14.11.2016 г. на АС П. по адм. д. № 1410/2015 г., с което по жалба на "Сеферинкин транспорт" ЕООД със седалище в гр. П., е обявена нищожност на Ревизионен акт № П-16001615039404-003-001 от 16.03.2015 г. за поправка на ревизионен акт на органи по приходите при ТД на НАП- П.- ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 406 от 20.05.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 41 188,60 лв. и са определени лихви в размер на 7 585,89 лв., както и допълнително е определен корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г., съответно в размер на 6 504,70 лв. и 13 945,94 лв. и са определени лихви, в общ размер на 2 557.05 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба "Сеферинкин транспорт"ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-основателна, поради следното: За да обяви оспорения пред него РА за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК) с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, поради което същият е издаден от лице без материална компетентност, и последицата е нищожност на ревизионния акт. Решението е постановено в противоречие със задължителното Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ОСК на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г., с което е прието, че "Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен". Постановеното първоинстанционно решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС. П. новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение