Решение № 7669 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2016 г.

Решение № 7669 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Р., подадена чрез адв. А., срещу Решение № 4252/20.06.2016 г. по адм. д. № 3985/2016 г. по описа на Административен съд С. - град - 53-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са обсъдени всички представени по делото доказателства, както и че е налице вътрешно противоречие на мотивите на постановения съдебен акт. Моли, да се отмени решението на АССГ и да се постанови решение по съществото на спора, като се допусне корекция на вписаните данни в ЕСГРАОН. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, чрез процесуалния се представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноските по делото. Ответникът - кмета на район "Триадица" - СО, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Ц. В. Р., срещу писмо изх. № 0821-4/7 от 16.03.2016 г. на кмета на Район "Триадица" - СО, с което му е отказано извършването на корекция на данни в ЕСГРАОН и конкретно на данни в Регистъра на населението за бащата и майката на лицето Л. И. Р.. Съдът е установил, че административния орган е бил сезиран с искане от страна на Ц. Р., на основание чл. 108 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, да бъдат променени данните в Регистъра на населението, по отношение на починалата Л. И. К., като вместо родителите И. Р. Т. и В. П. Т., да се впишат като такива В. Р. Т. и Т. Г. /В./ Т., които са и негови родители. По този начин, жалбоподателя се опитва да докаже, че Л. К., е негова сестра, което обуславяло правния му интерес, да иска издаване на удостоверение за наследници на починалото лице. Позова се на акт за раждане на кмета на Кумаричка община на Софийска околия, съгласно който на 29.10.1928 г. от родители В. Р. и Т. В. се е родило дете - Л.. Съдът е приел, че административният орган е обсъдил всички относими факти относно произхода на лицето Л. И. К., както и че не са налице основания за промяна на вписванията. Посочил е, че макар и да не са налице доказателства, вероятно в периода 1935 г. - 1947 г. е имало процедура по осиновяване, което е довело до сега съществуващото вписване и е отхвърлил подадената жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база така представените доказателства, не може да се уважи искането на Ц. Р. за промяна на данните в Регистъра на населението. По делото е представен акт за раждане на кмета на Кумаричка община на Софийска околия, съгласно който на 29.10.1928 г. от родители В. Р. и Т. В. /родители на жалбоподателя/ се е родило дете - Л., но това не доказва по безспорен начин, че съществуващата връзка се е запазила в течение на времето. Видно е, че Л. И. Р., е вписана именно с тези имена в Регистъра на населението, а не като Л. В. Р., както би трябвало, ако баща й е В. Р.. Видно от представените документи, В. Р. и И. Р. са братя, но това не доказва тезата на жалбоподателя, че Л. е само дадена за отглеждане, като очевидно е било налице осиновяване. Действително, по делото няма представени доказателства за това осиновяване и съдебното решение се базира на предположение, но касационната инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, тъй като същите се основават на единствения възможен житейски и правен резултат, при наличието на вписани обстоятелства по партидите на няколко лица. Този резултат не се опровергава и от представеното по делото удостоверение от Софийски градски съд, че не е постъпвало искане за образуване на дело за осиновяване от И. Р. Т. и В. П. Т. за лицето Л.. Доколкото жалбоподателят се стреми да докаже, че същия се явява наследник на починалата Л. В. Р., по мъж - Колева, същия може да представя само едностранно документи, които го ползват, а в същото време, няма как да се съберат данни от починалото лице. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 45 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването (обн., ДВ, бр. 267 от 26.11.1940 г., отм., бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от 9.09.1949 г. ), препис от определението, което допуска осиновяването се праща от съда на длъжностното лице по гражданското състояние по месторождение на осиновения за отбелязване отстрани на акта за раждане. Видно е, че в конкретния случай, е представено само копие от първоначалния акт за раждане, като това копие очевидно не е представено в цялото си съдържание, доколкото се вижда наличието и на други думи, останали обаче извън пресниманото поле на представеното фотокопие. В същото време, исканата промяна на вписаните данни от страна на Ц. Р., фактически ще засегне не само данните за родителите на Л., а и други вписани данни, което ще се отрази на неопределен кръг лица /евентуални други наследници/, без възможност за защита от тяхна страна в това административно производство. При това положение правилно от страна на АССГ е обосновано решението на базата на останалите документи, които макар и косвено доказват единствения възможен резултат, за наличието на осиновяване. Видно от Личния регистрационен картон на Л. И. К., в него са записани като родители И. Р. Т. и В. П. Т.. В същия картон, в графата, касаеща братя и сестри, липсва вписване. По същия начин в Личния регистрационен картон на Ц. Р., липсва вписване по отношение на братя и сестри. Видно и от Личния регистрационен картон на В. Р. Т., за който жалбоподателя твърди, че е баща на Л., в графата за деца е вписан единствено Цветан, като тези данни се потвърждават и от представената извадка от Национална база данни "Население", като пълните данни за бащата В. Р. Т., сочат единствено син - Ц. В. Р.. Сочените от жалбоподателя доказателства биха имали отношение към производство по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 542, ал. 1 от ГПК - охранително производство за установяване на субективно право или правоотношение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗГР сочи, че данните за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на носител на субективни права като семейно положение и родство са правно значими. В това им качество те подлежат на вписване и обобщаване в съответни регистри. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗГР не съдържа нормирани правила за попълване на регистър. Такова правило е предвидено в разпоредбата на чл. 542, ал. 2 от ГПК, съгласно която при унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър. Видно е, че този текст засяга само регистъра за гражданско състояние, обобщаващ информация за събитията: раждане, брак и смърт / Г. III от ЗГР/, но не и регистъра на населението /Г. II, раздел III/, който съдържа изискуемата се информация за родствени и семейни връзки, респ. за определяне на наследниците по закон. Също така, този текст не гарантира правото на иск на заинтересуваното лице, а касае правната легитимация на кмета на съответната община да задвижи охранително производство за съставяне само един от двата вида регистри - регистъра за гражданско състояние. Следователно, този норматив не касае пряко правната сфера на заинтересованото лице, защото то не е легитимирано да инициира съответното производство. При липсата на специален ред за установяване на факта на всички наследници по закон, открит остава реда по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 542, ал. 1 от ГПК за установяване на правнозначимите данни по чл. 1, ал. 3 от ЗГР - родство и семейно положение, които имат значение за определяне на всички наследници по закон на починало лице. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, ще следва жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, каквото искане, е своевременно направено. Размерът на това възнаграждение е 100 лв. и е определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,