Решение № 6611 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2017 г.

Решение № 6611 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. П., срещу решение № 159/19.05.2017 г. постановено по адм. дело № 116/2017 г. на Административен съд-В., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-6500/10858/01.02.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2014 г., с което по заявлението на Т. М. Н. е отказано финансово подпомагане в размер на 2439,66 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на приложимия материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Т. М. Н., чрез процесуалния си представител адв. К. Т., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-В. е образувано по жалбата на Т. Н. срещу уведомително писмо изх. № 02-6500/10858/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП за кампания 2014 г., с което му е отказано подпомагане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" с код АП47 в размер на 2439,66 лв. То е издадено след постановено отменително решение на административния съд, оставено в сила, като краен резултат с решение на Върховния административен съд с конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона. Новият административен акт изцяло повтаря резултатите от отмененото уведомително писмо и отказва изцяло претендираното подпомагане, като по отношение на неспазените базови изисквания са изложени съответните мотиви. Съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на изискванията по чл. 59 АПК, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че за да постанови цялостен отказ от финансово подпомагане административният орган е приел, че земеделският производител не е спазил базовите изисквания на т. 6 и т. 7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., утвърдена със заповед № РД09-508/24.07.2014 г. и изменена със заповед № РД09-746/20.11.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Установено е неспазване на разпоредбата на чл. 132, т. 2 и т. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което съгласно т. 7.8 от Методиката е базово изискване. Съдът е посочил, че размерът на намаленията е записан в т. 8.2 от Методиката, като в таблицата за съответното направление максималната обща стойност на всички предвидени нарушения може да доведе до редукция в максимален размер от 5%, а не както е приел административният орган, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че административният акт не е мотивиран по отношение процента на наложеното намаление на агроекологичното плащане. Правните изводи на решаващия съд са направени след преценка на всички доказателства по делото, включително и на приложените протоколи и контролен доклад от извършената проверка на място. Като е обсъдил тези доказателства, съдът е стигнал до извод относно констатираните несъответствия с базови изисквания по мярката, за която кандидатства бенефициента. Съобразно констатациите от извършената проверка на място налице са нарушения на базови изисквания, предвидени в чл. 132, т. 2 и т. 8 ЗВМД. При този извод, който не се оспорва от касационния жалбоподател, обоснован е правният извод на решаващия съд, че липсват данни, поради каква причина е наложена редукция от 100%. Както правилно е посочил първоинстанционният съд констатираните несъответствия с базови изисквания, съобразно Методиката - т. 8.2.1 - направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", предполагат редукция в значително по-нисък размер. По отношение на неспазване на изискването за хуманно отношение към животните в таблицата е посочено, че води до редукция от 1%, като максималната обща стойност за всички нарушение по това направление е 5%. За наложената редукция от 100% не могат да се изведат фактически и правни основания, както от отразеното в уведомителното писмо, така и доказателствата, приложени по преписката. В цитираните от касатора разпоредби от регламентите също не може да се направи обоснован извод за извършеното намаление на поисканата финансова помощ. Именно поради това и уведомително писмо изх. № 02-060-6500/4073/15.10.2015 г. е било отменено от съда и върнато на ДФЗ със задължителни указания органът да изложи фактически и правни основания за налагане на редукция 100%. При новото произнасяне административният орган е развил мотиви като е посочил конкретните базови изисквания, които не са спазени видно от обясненията за колона 13 от уведомителното писмо на стр. 3, но отново неизяснен остава въпросът, поради каква причина е наложена редукция от 100%, след като Методиката не предвижда такава санкция за тези нарушения. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение. От пълномощника на ответника е направено искане за заплащане на разноски по делото. Приложени са пълномощно за процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, от които е видно, че Т. Н. реално е заплатил 400 лв. в брой, представляващи адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател е направил своевременно възражение за прекомерност, но същото е неоснователно, тъй като заплатената сума е под предвидения за производство по ЗПЗП минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същата съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Т. Н. разноски по делото в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение