Решение № 11698 от 15.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Георгиев от [населено място], общ. Костинброд, област София, чрез адв. Петров, срещу решение 232 от 04.03.2022 г., постановено по адм. дело 183/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлено оспорването жалбата му срещу заповед РД -05-375/20.10.2020 г. на кмета на Община Костинброд С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Костинброд не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата А. Милева , чрез адв. Станчева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Ответниците Х. Методиев, В. Коркина, Н. Величкова , З. Доинска, В. Маринска и Е. Спасова не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД -05-375/20.10.2020 г. на кмета на община Костинброд, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването от В. Георгиев на незаконни строежи , орисани като стопански постройки с буквено означение от А до Ж /7 броя/ и точни параметри, изградени в ПИ 23296.230.111, ПИ 23296.230.100, ПИ 23296.230.92, ПИ 23296.23.93 и ПИ ПИ23296.230.112 по КК и КР на [населено място], Община Костинброд. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ и разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, административният съд е приел, че категорично се касае за строежи по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от съдебнотехническата експертиза, която определя и периода на изграждане на всяка от стопанските постройки след 2000г. Изложени са мотиви и за непопадане на процесните незаконни строежи в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед периода на изграждането им и обстоятелството,че са в земеделска земя, без промяна на предназначението и строителни книжа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 6/01.07.2020г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконни строежи, изграждани поетапно от 2004г до 2019г. от ползващият ги без правно основание В. Георгиев, с описаните в констативния акт и процесната заповед площ, местонахождение и характеристики , изградени в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Обосновани в тази насока са изводите на административният съд,че строежите не съответстват както на плана,така и на техническите правила и норми по ЗУТ. Твърденията на оспорващият В. Георгиев, че сградите са били изградени в описания в процесната заповед вид още преди 1984г. не са подкрепени с доказателства и са в противоречие със събраните гласни доказателства по делото и заключението на приетата СТЕ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Решението следва да се обезсили по отношение на настоящите ответници А. Милева, Х. Методиев, В. Коркина, Н. Величкова , З. Доинска, В. Маринска и Е. Спасова, конституирани неправилно като заинтересовани страни в първоинстанционното производство. Обстоятелството, че същите са съсобственици на имотите, върху които попадат процесните незаконни строежи не им придава качеството на заинтересовани страни в съдебното производство. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл.225а от ЗУТ , страни са компетентният административен орган /в случая кмета на Община Костинброд / и адресата на административния акт собственика или извършителя на строежа, чието премахване е разпоредено. Трети лица нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, а възникналите облигационни,вещни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред. Предвид изхода на спора разноски не следва да се присъждат на заявилата такава претенция ответница А. Милева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,