Решение № 10742 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2013 г.

Решение № 10742 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Поля Станкова, в качеството й на процесуален представител на Стойчо Василев, изпълнителен директор на "Топлофикация-Перник" АД, срещу решение № 4101 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 3049 по описа за 2013 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № Т47-0634 от 23.10.2012 г. на началника на митница Столична за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, потвърдено с решение № 57 от 5.02.2013 г. на директора на агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Столична оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Борислав Станков. Същият представя и писмени бележки, като претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу решение № Т47-0634 от 23.10.2012 г. на началника на митница Столична за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, потвърдено с решение № 57 от 5.02.2013 г. на директора на агенция "Митници". В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по делото, а именно, че акционерното дружество е поискало на 4.09.2012 г. (записана дата 28.09.2012 г.) да му се издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като е приложил документи. В искането е посочено като основание използване на енергиен продукт природен газ с код по КН 27 11 21 00, за производство на електрическа енергия от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия по реда на Закона за енергетиката. Административният орган е приел, че не са приложени всички документи, съгласно чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС, поради което е изискана и допълнителна информация. Акционерното дружество е представило необходимата информация, като и писмо от 26.09.2012 г. на ТД на НАП "ГДО"-гр. София, ведно с разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК. Административният орган е анализирал това писмо, според което към момента на искането искателя има налични данъчни задължения, но няма задължения за задължителни осигурителни вноски. На 8.10.2012 г. е извършена проверка в производствени помещения на търговското дружество и на дейностите, за които ще се използват енергийните продукти, за което е съставен протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки под № 1334 от 8.10.2012 г. Според административния орган, за да бъде издадено исканото удостоверение, следва да са изпълнени изискванията, уредени в чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС. Конкретно е преценено, че не е налице изискването по т. 4 от посочената норма, а именно лицето да няма ликвидни и публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Според него е безспорно установено, че дружеството има налични данъчни задължения и не би следвало да му бъде издадено исканото удостоверение. При административното обжалване на този акт, което е по реда на АПК, основен спорен момент, който е повдигнат и при съдебното обжалване, е сведен до липсата на преценка на издаденото писмо от 26.09.2012 г. от НАП, според което дружеството има данъчни задължения, но същото погасява текущите си задължения, като му е наложен запор на банковите сметки и ежемесечно се издава разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания. Според жалбоподателя, което се установява и от разпорежданията, издавани от НАП (последното е от 11.12.2012 г. и е валидно до 14.01.2013 г.), определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на дружеството - длъжник суми в "Общинска банка" АД ще се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания, а ако последното не се осъществява, то води до тежки последици за него. Защитната теза е, че тези задължения не са ликвидни и изискуеми, както е посочено в чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС. Освен това е налице споразумение между търговското дружество и НАП-ГД "ГДО" за реда и начина на погасяване на задълженията на дружеството, като за спазването му е представено доказателство - писмо до митница Столична от 2.08.2012 г. Горестоящият административен орган е обсъдил както приложимата разпоредба на чл. 24а, ал. 3 от ДОПК, така и писмото от 26.09.2012 г. на ТД на НАП "ГДО"-гр. София и разпореждането за временно разрешение, издадено на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК. Според този орган това разпореждане е издадено в рамките на започнало принудително изпълнение по реда на Глава двадесет и пета от ДОПК. Срещу дружеството е образувано изпълнително дело № 235/2010 г., понеже не е заплатило публичните си задължения и на посоченото правно основание публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от сумите на длъжника по неговата сметка да оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Според административния орган този документ не представлява такъв за разсрочване на задълженията. Такъв документ не представлява и второто писмо от 2.08.2012 г. на ТД "ГДО" на НАП, като се позовава и на разпоредбите от Глава двадесет и втора от ДОПК, в които се намират разпоредбите за отсрочване и разсрочване на публични задължения. Съгласно чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК разрешението за отсрочване и разсрочване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000.00 лв. се издава от министъра на финансите, след получаване на писмено съгласие от НС на НОИ. Прието е също, че не е доказано съображението на искателя, че неиздаването на акта ще причини вреди. Първоинстанционният съд, след като е анализирал чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС конкретно е обсъдил изискването по т. 4 от посочената разпоредба и конкретно се е позовал на писмото от 26.09.2012 г. на ТД на НАП "ГДО", според което акционерното дружество има изискуеми публични задължения в общ размер на 2 433 156.25 лв., за което има образувано изпълнително дело. Наложен е запор върху банковите му сметки и ежемесечно се издава разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания. От другото писмо от 2.08.2012 г. на директора на ТД на НАП "ГДО" също се установява, че няма задължения за осигурителни вноски и спазва договорките за погасяване на задълженията си за данъци. Според удостоверението за наличието или липсата на задължения от 11.02.2013 г. на ТД на НАП "ГДО", акционерното дружество има задължения в размер на 1 719 299.89 лв., което според съда води до извод и че към момента на постановяване на съдебното решение дружеството не отговаря на изискванията на закона. Въз основа на преценката на това удостоверение, както и на писмото от 26.09.2012 г. на ТД на НАП "ГДО" според съда е безспорно установено, че не е изпълнено изискването на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, поради което не може да бъде приет аргумента на жалбоподателя, че е налице формално постановен отказ само и единствено въз основа на законовите изисквания. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване, че дружеството има ликвидни и изискуеми публични вземания, той е длъжен и правилно е отказал издаването на исканото удостоверение. Основният касационен довод е насочен към твърдението, че той касаторът няма ликвидни и изискуеми публични задължения, като по отношение на него има образувано изпълнително производство, по което се събират дължимите публични вземания по принудителен ред при наложен запор върху банковите му сметки. Освен това е безспорно установено, че няма такива за осигурителни вноски, а по отношение на останалите е налице съгласуван ред и начин на погасяване, който се изпълнява стриктно. Дружеството е в процедура по изпълнение на оздравителен план, според който плащанията към НАП са незабавни, а по отношение на останалите кредитори, чиито вземания са предявени и приети, и одобрени от синдика и от съда е прието да бъдат погасяване според класа на кредиторите по смисъла на чл. 722 от ТЗ в пет годишен срок. Според този план размерът на задълженията е 20 227 610.00 лв. Освен това отказът да се издаде исканото удостоворение за освободен от акциз краен потребител води до настъпване на значителни вреди, които се изразяват в затрудняване на неговата на дружествата дейност в условията на непрекъсваем производствен процес. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент е бил дали е налице изпълнен състава на чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС, в който са уредени изискванията в условията на кумулативност, за да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител и конкретно на т. 4 от разпоредбата - няма ликвидни и изискуеми публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. От данните по делото по категоричен начин се установява, че това изискване не е изпълнено. Правилно съдът е преценил, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, при което той коректно е преценил, че са налице ликвидни и изискуеми публични задължения и липсва обсъжданата материалноправна предпоставка. В подкрепа на това обстоятелство е и образуваното изпълнително дело, като този факт не може да бъде тълкуван по начина, визиран от касатора, а именно, че тези задължения се изпълняват и нямат качествата на задълженията посочени в т. 4. Неотносим към спора е и фактът, че е налице оздравителен план за дружеството - искател, както и че същото ще претърпи значителни вреди, понеже те не засягат характеристиките на задълженията, и са относими към целесъобразността на издаването на такова удостоверение, което е извън предмета на преценка от административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност както беше посочено. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 150.00 лв., на основание чл. 143 от АПК и чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията приложима към момента на даване ход на делото по същество. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение