Решение № 400 от 21.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 157/2026 г.

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на адв. Б. – упълномощен защитник на подс. С. Р. С. срещу решение № 3/12.01.2026 г. на Апелативен съд - Варна по ВНОХД № 406/2024 г., с което е потвърдена присъда № 13 от 29.10.2024 г., постановена по НОХД № 466/2023 г. на Окръжен съд - Разград. В жалбата защитникът е въвел касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Оспорва съставомерността на деянието, доколкото според него подс. С. С. е изпълнил задълженията си по допускане на бригадата до работа, съобразно Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи (Правилника) чрез отвеждането на бригадата до В. Р., където е трябвало да работи и където не е настъпил обследваният инцидент. Изложил е съображения, че подзащитният му не е осъществил състава на престъплението, т. к. бригадата самоволно се е отклонила от В. Р., отивайки да работи на електропровод А., който е извън наряда. Акцентира на факта, че в отклонение на издадения наряд В. И. се е насочил към стълб от друг електропровод, който е бил под напрежение, защото е различен от В. Р.. Претендира липса на мотиви на въззивното решение, поради противоречие в същите и липса на доказателствен анализ. Счита, че неправилно подсъдимият е признат за виновен, защото е изпълнил задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи. Затова иска отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. С. С. или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В депозирано чрез повереника – адв. М. до Върховния касационен съд становище на частните обвинители З. Ш. С., Б. З. Ш. и Т. С. К. се отправя молба за оставяне без уважение жалбата на защитника на подс. С.. Наблягат на обстоятелството, че по време на работа и нейното изпълнение на В. Р. се е случил инцидентът, който е резултат от объркване и незнание къде продължава линията, а то е последица от немарливото изпълнение от страна на подс. С. С. на негови преки задължения – да заведе бригадата до работното място, да покаже на членовете на бригадата границите му, да се увери, че тези граници са обозначени – с табели, знаци, маркировка, ограждения по начин, който да не оставя съмнения за начало, продължение и край. Смятат, че ако е имало обозначение на всеки от стълбовете, по които ще се работи, а не да се открива нов наряд при всеки от стълбовете, е нямало да настъпи объркване у бригадата накъде да продължи. Отричат да са допуснати процесуални нарушения от Апелативен съд – Варна, като той е направил обстоен и цялостен анализ на доказателствата, довело до постановяване на законосъобразен съдебен акт. Претендират отхвърляне на касационната жалба и присъждане на деловодни разноски – адвокатски хонорар за всеки от тях. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Той посочва, че подсъдимият е осъществявал правно-регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, тъй като има за предмет работа по електрически уредби и мрежи. В качеството си на допускащ до работа е следвало да заведе бригадата до работното място, да посочи границите му и частите от уредбата, намиращи се под напрежение, поставените заземители, ограждения, табели и други знаци. Държавното обвинение счита, че е установено, че подс. С. е завел бригадата до началото на работното място, но не е посочил границите на същото, което се простирало над километър в пресечен терен и при наличие на друго трасе, по които имало напрежение. Не са били маркирани всички електрически стълбове, по които е трябвало да се работи. Оспорва довода, че подсъдимият не следва да носи отговорност, тъй като бригадата е трябвало да се ориентира по жиците на стълбовете. Намира, че обстоятелството, че пострадалият се е качил на стълб на друга линия, по който е имало напрежение, не изключва отговорността на подсъдимия. Той не би носил отговорност според прокурора, ако бе изпълнил служебните си задължения и бе взел мерки за надлежно обезопасяване на работата. Само в тези случаи неправомерното поведение на пострадалия би изключило неговата отговорност. Неправомерното поведение на подс. С. е в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, поради което няма основание за оправдаването му. Не намира основание и за намаляването му предвид това, че е определено под минимума при условията на чл. 55 НК. Частните обвинители чрез процесуалния си представител също молят за потвърждаване на атакуваното решение. Те посочват, че напускането на работното място не е станало самоволно, а защото границата на работното място и самото работно място не са били обозначени по никакъв начин. Стълбовете, по които е трябвало да се работи е било необходимо да бъдат обозначени с маркировка, номерация, че да няма съмнение у работниците. Защитникът на подс. С. С. намира атакуваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Акцентира на липсата на извършено нарушение на Правилника от подзащитния му, като твърди, че той е завел бригадата на място и е изпълнил всички задължения на допускащ до работа. Смята, че се разширявали задълженията на допускащия с изискването да се води бригадата от стълб на стълб и всеки нов да се предава наново. Набляга на вътрешно противоречие в мотивите по причина, че съдът счел, че задълженията по т. 5 и т. 6 от чл. 58, ал. 2 от Правилника били изпълнени, а не били изпълнени т. 1 и т. 4 от същата норма. Според него, ако работното място било вече предадено, няма как бригадата да не е заведена до там. Затова защитникът пледира за оправдаването на клиента му. Подс. С. С. моли да бъде оправдан или след отмяна на решението на апелативния съд, делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Присъда № 10, постановена на 20.06.2023 г. от Окръжен съд – Разград по НОХД № 335/2022 г., с която подсъдимите В. И. И. и С. Р. С. били признати за виновни и осъдени по обвинение по чл. 123, ал. 1 НК, извършено в условията на независимо съпричиняване, била отменена изцяло от Апелативен съд – Варна с решение № 176/15.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 314/2023 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Разград от стадия на съдебното заседание. Производството пред Апелативния съд било образувано по въззивни жалби на подсъдимите чрез защитниците им и от частните обвинители К., С. и Ш. чрез повереника им. С присъда № 13 от 29.10.2024 г., постановена по НОХД № 466/2023 г. на Разградски окръжен съд подс. В. И. И. е признат за виновен, в това, че като изпълнител на работа по чл. 52, ал. 1, т. 6 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи при условията на независимо съпричиняване с подс. С. Р. С. нарушил чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника, като по този начин е осъществил престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Със същата присъда подс. И. е оправдан да е нарушил разпоредбите на чл. 51, 59, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника. С цитираната присъда подс. С. Р. С. е признат за виновен и осъден за извършено като допускащ до работа в условията на независимо съизвършителство с подс. В. И. И. престъпление по чл. 123, ал. 1 НК за нарушение на чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника, като му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на десет месеца лишаване от свобода, което е отложено за срок от три години. Подсъдимият С. е оправдан да е нарушил нормите на чл. 58, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от Правилника. На подсъдимите са възложени и направените по делото деловодни разноски. Налице е произнасяне и по веществените доказателства. Присъдата на Разградския окръжен съд била атакувана от държавното обвинение и защитниците на двамата подсъдими пред Апелативен съд – Варна, който с решение № 3 от 12.01.2026 г. я потвърдил изцяло. Двамата подсъдими били осъдени да заплатят направените в хода на въззивното производство разноски. Срещу решението на въззивния съд не са подадени касационен протест, жалби от частните обвинители и от подс. И. и неговия защитник. По тази причина на разглеждане от настоящия съдебен състав подлежи единствено жалбата на адв. Б., касаеща подзащитния му С. С.. Жалбата е допустима, но неоснователна. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани приоритетно, с оглед процесуалния ефект, който биха имали при констатиране на допускането им. При внимателния прочит на съдържанието на атакувания съдебен акт се установява, че не е налице твърдяното от защитата противоречие в мотивите към решението на проверявания съд. Запознавайки се със съображенията, изложени в контролирания акт не се открива несъвместимост на изводите в тях, която да доведе до търсения от страната ефект – отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционния съд. Изложението на апелативния съд макар на места да отправя известна критика към съдържанието на мотивите на окръжния съд практически напълно се солидаризира с него и това е видно не само от крайния резултат, с който е приключило делото пред апелативната инстанция, а от приетите от нея факти, доказателствен и правен анализ. Начинът на изписване на решението е индивидуален за всеки съдия-докладчик, като в случая методът на изготвяне на съдебното решение е могъл да бъде по-прецизен, но от обективния прочит на акта не може да се стигне до извод за неясна или противоречива съдебна воля. Макар да трябва да се признае, че не е съвсем лишен от основание доводът на адв. Б. за липса на доказателствен анализ от въззивния съд, следва да се настои, че не е допуснато такова нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна. Видно е от съдържанието на атакуваното решение, че на стр. 7 и 9 от мотивите към него съдът е споделил установената от първия такъв фактическа обстановка, като след това е изброил доказателствените източници, които я подкрепят. Направил е и изричната уговорка, че назначените в хода на въззивното производство експертизи не са довели до промяна на установените по делото факти. Вярно е, че не са обсъдени самостоятелно писмените и гласни доказателствени източници по причина, че те не разкриват противоречия. Фактическата обстановка е била изяснена непротиворечиво от първостепенния съд. Без съмнение освен към нея, но и към извършения доказателствен анализ се е присъединил и апелативният съд, което принципно не е недопустим подход. Той именно е позволил на решаващата инстанция да се концентрира върху спорните моменти и доводите на страните от правна страна. В тази връзка е удачно да се припомни, че въззивният съд е длъжен да изложи свои аргументи, когато не споделя становището на първостепенния такъв. Такъв не е обсъжданият казус. В случая няма никакъв спор нито по фактите, нито по това, че те са били изяснени в хода на двукратно проведените първоинстанционни и въззивни съдебни производства. Затова и липсата на изрично обсъждане на доказателствения материал от въззивния съд не означава липса на съществена част от мотивите към решението. Спорът между страните е в правните изводи на инстанциите по същество, с които защитата не е съгласна, поради което се възползва от правото си да ги атакува пред настоящата инстанция, предлагайки своя трактовка. При това положение не може да бъде споделено оплакването на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на апелативния съд, което да доведе до уважаване на искането на адв. Б. за връщане на делото в предходен процесуален стадий. Не може да бъде удовлетворено и искането за оправдаване на подс. С.. Това е така, защото приетите за достоверни от предходната инстанция факти са престъпни, поради което привлеченото към наказателна отговорност лице не може да бъде оправдано по възведеното му обвинение. За да реализира правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд е необходимо да установи, че въззивната инстанция е приела фактология, която не разкрива признаците на престъпление, каквато хипотеза в случая не е налице, поради което не съществува възможност да бъде уважено желанието на защитата и подсъдимия за оправдаването на последния. Върховният касационен съд не констатира и материалният закон да е бил приложен неправилно. Това е така, защото установените по делото факти, очертаващи поведението на подс. С. правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи допускащият до работа е длъжен да заведе бригадата до работното място и да посочи границите на работното място. Видно е, че нормата задължава допускащия до работа освен да заведе бригадата до работното място и да запознае членовете й с неговите предели. И това не е случайно, защото се касае до високорискова дейност, източник на повишена опасност. Двете задължения са неразривно свързани в настоящия случай, защото характерът на работата е налагал стриктно изпълнение на задълженията по чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника. Изискванията към допускащия до работа за довеждане на бригадата до работното място и очертаване на границите му произтичат от естеството на извършваната работа и това е така, защото то в разглеждания случай се променя постоянно (след приключване на работата по един стълб се отива към следващ), а не е константа. При този вид работа, за която бригадата е била наета, работното място не е неподвижно, а напротив - постоянно се сменя. То е включвало определен брой електрически стълбове, по които е следвало да се работи. Тъкмо затова на допускащия до работа е вменено нормативно да заведе бригадата до работното място и да посочи неговите граници чрез фиксиране, уточняване, означаване на конкретните електрически стълбове, по които ще се работи въпросния ден, като при необходимост може да постави табели, знаци и други подобни върху тях. Това съвсем не означава, както защитата тълкува нормата, че на всеки стълб е следвало да се открива нов наряд и да се извърши ново допускане до работа. Според приетото за установено от инстанциите по фактите подс. С. като допускащ до работа в конкретния ден 24.09.2020 г. не е отбелязал всеки от стълбовете, по които бригадата е трябвало да работи. Имало е поставени обозначителни табели в началото – до подстанция И. и ЖР 1 и в края на работното място - ЖР 35, но са липсвали такива към отклоненията за трафопост Фаянс 3 – ЖР 12 и за трафопост СУК 1. Подс. С. се е ограничил само в показване на началото на трасето, по което бригадата е трябвало да работи без да означи конкретните стълбове и отклоненията. Доказателство за неизпълненото задължение на подс. С. по вменените му текстове по чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника е и фактът, че другото привлечено към наказателна отговорност лице по делото – В. И. е поискало да му бъде указан участъкът за работа през този ден и друг, а не подс. С., го е завел със служебен автомобил до отклонението за трафопост Фаянс 3, а отклонението на РОС 427 до трафопост СУК 1 било показано предишния ден на свид. П. и други лица от фирмата. По причина, че членовете на бригадата не били запознати с границите на работното място, което не било маркирано или отбелязано по начин, че да го разпознаят, след като започнали работа гледали линията (как вървят жиците от стълб до стълб) и така се придвижили до следващия желязо-решетъчен стълб. Объркването станало след като приключили работата по ЖР 12 и трябвало да продължат по отклонението за трафопост СУК 1, намиращо се на около километър разстояние, до което не можели да стигнат по права линия. Придвижвали се с автомобил като следвали визуално стълбовете по линията. Работниците забелязали, че няколко линии са на близко разстояние една от друга, като мислели, че следват линията, по която работят, видели желязо-решетъчен стълб с неподменени изолатори, на който също липсвали обозначения и табели, указващи къде да се работи и започнали да работят по него. Това, че на грешния стълб е имало надпис А., който е можел да бъде видян от бригадата, не изключва отговорността на подс. С., защото съобразно § 3, т. 24 от Допълнителните разпоредби от споменатия правилник „работно място“ е мястото, където се извършва или предвижда извършване на работа, както и мястото, до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа. Върху подс. С. като допускащ до работа съобразно § 3, т. 12 от Допълнителните разпоредби на посочения правилник – лице от оперативния/оперативно-ремонтния персонал, което извършва обезопасяване и допускане до работното място или допуска на обезопасено от друго лице работно място, бригада/бригади до работа е тежало задължението да посочи границите на работното място, защото допускащият до работа носи отговорност за взетите мерки за безопасност при допускане до работното място. Информативното, общо посочване на работното място, без да бъдат обозначени неговите граници – в случая маркирани конкретните стълбове, по които ще се работи, особено при съществуването на две отклонения от основната линия и наличието в непосредствена близост на друго въздушно електропроводно трасе, което не е изключено от напрежение, е причината за настъпване на противоправния резултат. Той е настъпил поради това, че подс. С. не е изпълнил посочените свои задължения, произтичащи от цитирания нормативен акт в качеството му на допускащ до работа. Неговото задължение е включвало вземане на всички мерки за предотвратяване настъпването на объркване, което не е щяло да се случи, ако подсъдимият бе изпълнил вмененото му задължение да очертае границите на работното място и не се бе ограничил в простото довеждане на бригадата до първия стълб, по който ще се работи конкретния ден. Нещо повече, видно от приетото от инстанциите по същество, задължението на подс. С. да очертае рамките на работното място е било частично поето от свид. Д., който е показал на В. И. отклонението за трафопост Фаянс 3. Съдилищата са счели, че подс. С. нехайно се е отнесъл към задълженията си на допускащ до работа, доколкото членовете на бригадата са били заведени от подс. С. единствено до първия стълб от работното място, отредено за деня. Налага се безспорният извод, че подс. С. е имал задължение, свързано с безопасността на труда, което не е изпълнил. От значение за вината и отговорността му е наличието на причинно-следствена връзка с осъщественото от подсъдимия небрежно изпълнение на задължение, вменено му с Правилника. С оглед на това неоснователен е доводът за липса на виновно поведение на подс. С.. Деецът е бил длъжен и могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Обстоятелството, че бригадата е започнала работа по грешна линия, която е била под напрежение и която без съмнение не е била част от наряда, е резултатът от това, че подс. С. не е посочил и обозначил по подходящ начин границите на работното място. Налице е немарливо изпълнение на задължение от страна на подсъдимия, защото бригадата е била заведена до първия стълб от участъка, по който е следвало да работи въпросния ден и не е била наясно с границите на работното място, което е включвало от подстанция И. до ЖР 38 и отклонението за СУК. Налице е престъпно бездействие от страна на подс. С., което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици. Изискванията на Правилника не са били спазени от подс. С.. Необходимо е било поставяне на табели, ограждения или други знаци за означаване на границите на работното място, което без съмнение не е изпълнил подсъдимият, поради което и е налице основание за ангажиране на неговата наказателна отговорност. В тежест на подс. С. е било не само да заведе бригадата до началото на работното място, но и да отбележи по ясен и небудещ съмнение начин стълбовете, по които ще се работи конкретния ден, още повече, че е имало две отклонения от главната линия, която бригадата е трябвало да следва и наличие на друг електропровод. Ако бяха изпълнени чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника от подс. С., общественоопасния резултат нямаше да настъпи. Вместо това, подс. С. С. е бездействал, с което е нарушил разпоредбите на чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника. Затова наказателната отговорност на подс. С. С. следва да бъде ангажирана за неговото лично виновно бездействие, което се явява в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на А. С.. В този смисъл неоснователно е твърдението за несъставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК поради отсъствие на нарушение на Правилника от подсъдимия. Тук следва да се подчертае, че личната наказателна отговорност на подс. С. не може да отпадне поради наличието на надпис върху стълба, при който е станал инцидентът и който надпис е можело да бъде видян от всеки от бригадата. Наличието на надпис на стълба, указващ, че той не е от този електропровод, по който е следвало да се работи, не освобождава подс. С. от отговорност и не се конфронтира с установеното негово немарливо изпълнение на правнорегламентирано задължение, неспазването на което е довело до настъпване на противоправния резултат. Престъпният резултат в разглежданата хипотеза е съпричинен от виновното поведение на няколко лица. Затова няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение за нарушение на чл. 58, ал. 2, т. 4 от Правилника. Съпричинителската дейност на другото привлечено към наказателна отговорност лице – В. И. не изключва вината на подс. С., доколкото всеки от тях на собствено основание е носел отговорност за безопасността на бригадата при работа по трасето. Ето защо изводът, че подс. С. следва да отговаря за лично виновно бездействие не противоречи на закона. В жалбата няма изложена претенция за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. С., поради което не се дължи от настоящия състав обсъждане на незаявен касационен довод. Доколкото обаче се претендира оправдаването на подсъдимия, следва да се посочи, че не е налице явна несправедливост на наказанието, защото не се констатира очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, между смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства и целите на наказанието по чл. 36 НК, в който случай би се наложила съответна намеса на касационната инстанция, още повече, че наказанието, което без съмнение следва да понесе подс. С. е било индивидуализирано при условията на чл. 55 НК предвид съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. Не се налага редукцията на същото и след оправдаването на подсъдимия за нарушение на чл. 58, ал. 2, т. 1 НК. Пред Върховния касационен съд адв. В. М. – повереник на частните обвинители З. С., Б. Ш. и Т. М. претендира присъждане на направените от доверителите й разноски в размер на по 1533,87 евро за всеки от тях, за които са приложени три броя пълномощни от 08.04.2026 г. С оглед изхода на делото, те следва да бъдат присъдени в тежест на подс. С.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение