Решение № 1854 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2016 г.

Решение № 1854 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Н. - младши полицейски инспектор при Пето РУП на МВР - гр. Б., в качеството му на полицейски орган по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), против решение № 1575 от 07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1424/2016 г. по описа на Административен съд - Б., Х състав, с което е отменена негова заповед за задържане на лице. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за липса на посочване на фактическите и правни основания в обжалваната заповед. Същите са посочени както в заповедта, така и подробно фактите са изложени в представената като доказателство по делото докладна записка от 21.07.2016 г., която обаче не е обсъдена от съда. Установено е, че полицейските органи са съставили акт за нарушение по Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), като наложената мярка за задържане е за да бъде осигурено явяването на лицето, за което се твърди че е нарушител, пред районния съдия. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и делото да бъде решено по същество като се потвърди заповедта за задържане. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - И. В. Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по подадена жалба от И. Д., против заповед за задържане на лице № 3388-333 от 30.06.2016 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, във вр. с чл. 2 от УБДХ жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в Пето РУ на МВР Б.. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма на акта, но в нарушение на материалноправните норми. Това е така, тъй като в заповедта е посочено като правно основание за издаването й нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, във връзка с чл. 2 от УБДХ, а като фактическо основание е посочено извършването на непристойни действия, изразяващи се в държане на плакат с изображение на свит юмрук и изправен среден пръст, провокиращ последващо сбиване. Административният орган не е посочил конкретна разпоредба от "другия закон", която да установява материалноправни предпоставки за издаване на заповедта. Разпоредбата на чл. 2 от УБДХ, която е посочена като основание, не предвижда възможност за задържане на лице от полицейските органи. Същата разписва основанията за съставяне на актовете по УБДХ, както и компетентните органи затова, но не и предпоставки за задържане. Съдът е посочил, че наличие на материалноправно основание не се съдържа и в данните от преписката. В представена докладна записка, изготвена от издателя на акта е посочено, че нормата на чл. 2 от УБДХ е изписана в резултат на техническа грешка, вместо нормата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, но и тази норма не е приложима, тъй като дава легално определение на понятието "дребно хулиганство". В УБДХ е предвидена възможност за задържане на лице при условията на чл. 3, ал. 1, б. "а" и ал. 2, а именно при съставен акт за нарушение, с оглед внасяне на преписката пред районния съдия, но в случая тези основания не са налице. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства за проведена процедура по чл. 3, ал. 1, б. "а" от УБДХ, както и че не е установено наличие на данни, които да обосновават налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Непристойните действия, посочени като фактическо основание по принцип могат да послужат за основание за налагане на ПАМ, но конкретния вид мярка следва да се посочи в закон. Освен посоченото съдът е приел, че УБДХ няма характеристиките на закон, поради което не е налице основанието по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. По тези съображения е отменил оспорената заповед за задържане. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Принципните разсъждения на първоинстанционният съд относно необходимостта от посочване на правно основание, визирано в "другия закон", в случаите на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР са правилни, но изводите му не са съобразени с конкретните данни по делото, което е довело до тяхната необоснованост. Съдът не е обсъдил представената по делото докладна записка № 3388р-8835 от 21.07.2016 г., в която се съдържат данни, че жалбоподателят Д. и други лица са участвали в действия, нарушаващи обществения ред, ескалирали до сбиване на публично място, като на Д. и още три лица са съставени актове за проява по УБДХ, събрани са сведения - писмени свидетелски показания от очевидци на случилото се и актовете са внесени за разглеждане в Районен съд - Б. по реда на УБДХ. При разглеждане на делото в съдебно заседание производството е прекратено, в това число и по отношение Д., като е прието, че деянието не е с ниска степен на обществена опасност, притежава признаци на престъпление и преписката е изпратена на Районната прокуратура (РП) - Б. за извършване на действия по разследване. Посочено е също така, че въз основа на внесените материали, с постановление на РП - Б. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 325 от НК, като производството е висящо. Посочената докладна записка не е оспорена от жалбоподателя, чрез пълномощника му, в това число и в с. з. на 20.09.2016 г., поради което, независимо че е съставена от издателя на акта, неправилно данните в същата не са обсъдени и взета предвид от съда. Ако съдът е считал, че цитираната докладна записка не е достатъчна като доказателство, същият е следвало да укаже на издателя на акта, че за посочените обстоятелства, които са от значение за делото, не представя годни доказателства. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е длъжен да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът не е изпълнил това си задължение, с което е нарушил принципа на служебното начало и необсъждайки тези релевантни данни е постановил необосновано решение. Данните от докладната записка опровергават извода на съда, че в случая не е проведена процедура по чл. 3, ал. 1, б. "а" от УБДХ, както и че не са налице доказателства за такава. В настоящото касационно производство, касаторът представя копие от постановление изх. № 6844/от 30.06.2016 г. на прокурор от РП - Б. за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 325 от ПК, както и копие от протокол по НАХД № 3626/2016 г. по описа на Бургаския районен съд, от 30.06.2016 г., за разглеждане на актове по УБДХ срещу четиримата участници в сбиването, в това число и жалбоподателя Д.. Видно от протокола производството по делото е прекратено и е изпратено на Районна прокуратура за образуване на досъдебно производство. С тези доказателства, се потвърждават вече установените с цитираната докладна записка данни, които не са взети предвид от първоинстанционният съд. При това положение, както от посоченото в оспорената заповед, така и от данните в преписката е установено фактическото основание за задържане на Д., а именно необходимостта да се осигури провеждането на процедурата по чл. 3, ал. 1, б. "а" от УБДХ - разглеждане от съда на съставените по УБДХ актове. Съгласно чл. 5, ал. 1 от УБДХ преписката се разглежда от съда в присъствие на нарушителя, т. е. за да се осигури същото, да се препятства неявяването му е предвидена възможност за задържане на лицето. Аналогична е и разпоредбата на чл. 8 от Правилника за приложение на УБДХ, предвиждаща възможност за задържане на лицето, с оглед внасяне на преписката за решаване от районния съдия, като реда е посочен в ал. 2 на същия текст. Налице са предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, наличие на основание в друг закон за постановяване на задържането като ПАМ. Вярно е, че в заповедта за задържане не е посочена нормата на чл. 3, ал. 1, б. "а" от УБДХ, а е цитиран чл. 2 от УБДХ, но от данните в преписката се установява наличие на правното основание по чл. 3, ал. 1, б."а" от УБДХ. Препращането в заповедта е именно към УБДХ. Не може да бъде споделен и изводът на съда, че УБДХ не е закон, поради което не е налице основанието по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. УБДХ е издаден от Президиума на Народното събрание през 1963 г., при действието на Конституцията на Н. Р. Б., ДВ, бр. 284 от 1947 г., отм. ДВ, бр. 39/1971 г. (Конституцията). Съгласно чл. 19 от Конституцията (отм), Народното събрание се свиква на сесии от Президиума на Народното събрание. Актовете, приети от Президиума между сесиите на Народното събрание, в изпълнение на правомощията му по чл. 35, т. 5 от Конституцията, са утвърждавани със Закон, приеман от Народното събрание. УБДХ е утвърден със Закона за утвърждаване на указите, издадени от Президиума на Народното събрание за времето от 13.12.1963 г. до 09.06.1964 г., ДВ, бр. 47/1964 г., стр. 5, като е придобил силата на закон. Това му място в йерархията на нормативните актове по смисъла на Закона за нормативните актове се потвърждава и от обстоятелството, че измененията на УБДХ са извършвани със Закон за изменение и допълнение на указа. За приложението на същия е издаден и Правилник за прилагане на УБДХ. По изложение съображения, настоящият състав приема, че оспореното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваната заповед за задържане не страда от пороците, чието наличие е приел съда и неправилно е отменена. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, като се отхвърли първоначалната жалба против заповедта за задържане. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски, предявена своевременно от касатора, като ответника по касация следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева, по 100 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,