Решение № 3058 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2017 г.

Решение № 3058 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Х. Рахнев – Ч. Иванов", [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Кавалджиев, срещу Решение № 1464/08.08.2017 г., постановено по адм. д № 264/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен предявения от него иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на служители на Общинска служба "Земеделие" гр. Сунгурларе за приемане на подадено от него заявление. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Областна дирекция "Земеделие", гр. Бургас, в писмен отговор чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Даалова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на ЕТ "Х. Рахнев – Ч. Иванов" против Областна дирекция "Земеделие", гр. Бургас, с която е предявил иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до изплащането и. Искът се основава на твърдяно незаконосъобразно бездействие на служители на Общинска служба "Земеделие" гр. Сунгурларе да приемат подадено от ищеца заявление за получаване на държавна помощ по Глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Пропуснатите ползи определя в размера на сумата която би получил, като възстановена стойност на акциз, заплатен при закупуване на гориво, използвано при осъществяване на дейността му като земеделски стопанин, при изпълнено задължение от служители на ответника. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице фактическо бездействие от служителите на Общинска служба "Земеделие" гр. Сунгурларе по приемане на заявлението на ищеца за предоставяне на държавна помощ, но по делото не е доказано да са причинени търсените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от установеното бездействие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, съответно установено от съда, пред който е предявен искът за обезщетението незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка от тях. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, от които да произтича сочената в случая отговорност. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че не се установява по делото твърдяната вреда да произтича като пряка и непосредствена последица от неприемане на подадено от ищеца заявление за предоставяне на държавна помощ. Претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредата следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е така. Съгласно разпоредбата на чл. 47а, ал. 1 ЗПЗП администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство е министърът на земеделието, храните и горите. Именно той, според чл. 47б, ал. 5 от с. з. издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, съдържащо идентификационните данни за земеделския стопанин и индивидуалния размер на разрешената държавната помощ. Заявлението за получаване на държавна помощ по чл. 47в, ал. 3 ЗПЗП се подава в общинската служба по земеделие към областната дирекция "Земеделие" по постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или по адрес на управление на юридическите лица в срок, определен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите и с него започва производството по издаване на административен акт от компетентния орган. Ако и по силата на чл. 32, ал. 4 от ЗПЗП общинските служби по земеделие да са длъжни да въведат информацията от представените им заявления съгласно изискванията на системата по чл. 31, ал. 1 ЗПЗП, да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата да го подадат в съответната териториална структура на Разплащателната агенция, то от неизпълнението на това задължение не може да произтече твърдяната за причинена вреда, като пряка и непосредствена последица, при опосредяването и от дължим се административен акт, с който търсените права да бъдат обективирани. По делото не се твърди, не се и доказва ищецът да е оспорил отказ за издаване на дължимия се административен акт, нито да е оспорен издаден такъв. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че от факта на приемане на подаденото от ищеца заявление задължително се следва издаване на заповед с посоченото в исковата молба съдържание. Установяване на материалноправните основания за отпускане на исканата държавна помощ е дължимо в предвиденото от закона административно производство и не може да бъде сторено в настоящето съдебно производство. Нещо повече, установено е по делото, че началникът на Общинска служба "Земеделие" гр. Сунгурларе, без предоставени от закона правомощия, в писмо от 17.01.2017 г., в отговор на подадена от ищеца жалба е обективирал както отказ за приемане на заявлението за отпускане на държавна помощ по Глава четвърта "a" ЗПЗП, така и за неговата неоснователност. В писмото изрично е посочено, че ищецът не отговаря на утвърдените изисквания, прилагани за участие по държавната помощ за 2016 г. Това писмо, отричащо заявени от ищеца права също не е оспорено по установения от закона ред, като вместо това, непосредствено след получаването му е предявена искова претенция по реда на чл. 203, ал. 1 АПК. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение