Решение № 175 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 286/2015 г.

Решение № 175 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 286/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Р. Иванов Г. за възобновяване на чнд № 1246/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна. В искането се сочи, че с постановеното по делото протоколно определение от 11.12.2014 г. са нарушени правилата за групиране на наложените на осъдения наказания. Искателят отправя молба престъплението, за която му е определена санкция по нохд № 2077/2011 г. на Окръжен съд - Пловдив, да бъде включено в общата съвкупност, създадена с атакувания съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящата инстанция Р. Г. и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането с аргументи за правилно приложение на правилата за групиране на наказанията по чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното: Окръжният съд в гр. Варна с определение от 11.12.2014 г. по чнд № 1246/2014 г., на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК групирал наказанията, наложени на Р. И. Г. с отделни влезли в сила присъди /определения/ по единадесет дела. Съдът групирал престъпленията по десет от тях и наложил на осъдения най-тежкото наказание - три години и четири месеца лишаване от свобода, определено по нохд № 116/2013 г. на Окръжен съд - гр. Русе, което увеличил съгласно чл. 24, ал. 1 от НК с една година и осем месеца. Съдът постановил отделно изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода по нохд№ 2077/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 26.12.2014 г. Искането за неговото изменение по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Претенцията на осъдения за включване на наказанието по нохд№ 2077/2011 г. към санкцията от останалите десет дела, е лишена от законово основание. Присъдата по нохд № 2077/2011 г. е влязла в сила на 15.11.2011 г., а престъпленията по нохд № 66/2012 г. на Окръжен съд - Монтана, нохд № 457/2012 г. на Окръжен съд- Велико Търново, нохд№ 281/2012 г. на Окръжен съд - Враца и нохд № 116/2013 г. на Окръжен съд - Русе, всички включени в обща съвкупност, са извършени след тази дата в посочения за наказанието по нохд № 20177/2011 г. изпитателен петгодишен срок. Не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК за присъединяване на наказанието по нохд № 2077/2011 г. към общото наказание, тъй като групиране на санкции е възможно само при съвкупност от престъпления, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът е конфигурирал наказанията, които осъденият трябва да изтърпи, по най-благоприятен за него начин, неподлежащ на ревизия по реда на глава тридесет и трета от НПК. Водим от горното и след като не установи предпоставки за възобновяване на производството по чнд № 124/2014 г по описа на Окръжен съд -гр. Варна, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,