Решение № 103 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2016 г.

Решение № 103 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 247 и 250 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 01.04.2016 г. по гр. д. № 5011/2015 г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ С решение от 08.02.2017 г. по ВКС е отменил решение от 01.04.2016 г. гр. д. № 5011/2015 г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 30 000 /тридесет хиляди/ лева до 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и е отхвърлил предявения от И. А. И. срещу П. на РБ, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 30 000/тридесет хиляди/лева до 50 000/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 08.04.2008 г. до окончателното заплащане на сумата. С молба от 23.02.2017 г. П. на РБ е поискала да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението изразяваща се в погрешно посочване началната дата, от която се дължат лихви за забава - вместо датата 08.04.2010 г. е посочена дата 08.04.2008 г. С молба от 24.02.2017 г. П. на РБ е поискала и допълване на решението, като съдът се произнесе и относно размера на дължимите се разноски. Ответникът по жалба - И. А. И. не взема становище по молбите. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка за основателна. В диспозитива на решението по настоящото дело погрешно е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се дължи "ведно със законната лихва, считано от 08.04.2008 г., вместо точната дата посечена в мотивите на същото - 08.04.2010 г . Тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира и молбата за допълване на решението за основателна Настоящата инстанция с решението си, като е намалила размера на присъденото от въззивният съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не се е произнесъл по искането на жалбоподателя- П. на РБ, за отмяна на въззивното решение и в частта досежно присъдените от въззивния съд допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 799 лева. С оглед разпоредбата на чл. 250 ГПК настоящият състав следва да се произнесе по направеното искане като допълни решението си. В случая съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника не следва да се присъждат допълнително разноски за първоинстанционното производство, поради което обжалваното възивно решение следва да се отмени и в частта му, с която П. на РБ е осъдена да заплати на ответника допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 799 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,