Решение № 2264 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. М. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Лисичкова, против решение 12477 от 20.07.2024 г., постановено по адм. дело 4418/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. М. А., гражданин на Сирия, срещу решение 5204 от 05.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Въз основа на установените по делото факти административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не са нарушени, обжалваният съдебен акт е надлежно мотивиран. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Посочените обстоятелства от чужденеца не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като е налице изключващото основание на чл. 12, ал. 2, т. 2. ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства е направен обоснован извод от административния орган и съда за наличие на законовите предпоставки в случая. На касационния жалбоподател е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година на основание чл. 281, ал., 2 т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Касае се за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съгласно чл. 17, § 1, т. б от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Съответно, съгласно т. 90 от Решение на Съда (първи състав) от 22 септември 2022 година по дело C-159/21 (GM срещу Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság и др.), употребата в тази разпоредба на израза се изключват" означава, че решаващият орган няма свобода на преценка, щом установи, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решаващият орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно приложението на законовата разпоредба в случая. Обсъдено е наличието на влязла в сила присъда за извършено тежко престъпление, като деянието, за което е наложено наказание, е извършено спрямо 21 лица. Следва да се отбележи, че престъплението е извършено в хода на производството по предоставяне на убежище, и то след възобновяването му. Производството, преди възобновяването му, е било прекратено поради поведението на касационния жалбоподател самоволно напускане на общежитието, където е настанен и поставянето му в неизвестност за административния орган. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,