Решение № 2166 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2020 г.

Решение № 2166 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Си Ем Си Форест" ЕООД, гр. Стара Загора, подадена чрез упълномощения представител адвокат Н. Младенов, срещу решение № 319/13.08.2020 г. по адм. дело № 132/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяната на постановеното от първостепенния съд решение и произнасяне на Върховния административен съд по съществото на делото, с което да отмени Заповед № РД-10-56/7.02.2020 г. на директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство Стара Загора" /ТП "ДГС Стара Загора"/ и да задължи административния орган да сключи договор с касационния жалбоподател. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на ТП "ДГС Стара Загора", чрез упълномощения представител адвокат Р. Атанасова, в писмен отговор, като и в проведеното съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, като претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Агресия 99" ЕООД, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд e правилно и подробно мотивирано и следва да бъде оставено в сила поради липса на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на "Си Ем Си Форест" ЕООД против заповед № РД-10-56 от 7.02.2020 г., издадена от директора на ТП "ДГС Стара Загора", с която е изменен раздел II на предходна негова заповед № РД-10-22 от 16.01.2020 г. и е определен за купувач на прогнозно количество стояща дървесина на корен на местни търговци, отговарящи на изискванията на чл. 115 от Закона за горите /ЗГ/ и чл. 38 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /НУРВИДГТДОСПДНГП - Наредбата/, от обект № 205123, класираният на второ място участник – "Агресия 99" ЕООД, гр. Стара Загора. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 2, т. 2 във вр. с чл. 35, ал. 10, във вр. с чл. 74е, ал. 6 от НУРВИДГТДОСПДНГП и приложеното по делото нотариално заверено пълномощно от директора на "Югоизточно държавно предприятие" ДП – Сливен. С последното директорът на "Югоизточно държавно предприятие" ДП – Сливен изрично оправомощава издателя на акта да организира и провежда процедури по реда на НУРВИДГТДОСПДНГП и да издава актове от категорията на атакуваната заповед. Първостепенният съд е приел още, че процесната заповед е издадена в предвидената форма, в съотвествие с приложимите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила, както и при спазване целта на закона. Изложил е мотиви за това, че заповед № РД-10-56 от 7.02.2020 г. е издадена въз основа на събраните по делото доказателства, при законосъобразно проведена тръжна процедура, при която са спазени нормативните условия и административнопроизводствени правила, съдържащи се в Глава трета, Раздели I и III от Наредбата. Административният съд се е аргументирал и в насока, че дружеството-жалбоподател не се е справило с доказателствената тежест да докаже, че като избран за купувач участник в процедурата, отговаря на предварително поставеното изискване през предходната 2018 г. да е преработил в собствен обект по чл. 206 от ЗГ, съгласно дневниците за преработена дървесина, количества дървесина в размер на не по-малко от 50 % от количеството за обекта, за който се участва. При това, съдът е преценил като правилен извода на помощния орган на възложителя – комисията, назначена със Заповед № РД-10-52 от 5.02.2020 г., за неизпълнено от страна на жалбоподателя изискване по чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата от класирания на първо място кандидат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е събирал релевантните за спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, като въз основа на това е достигнал до верни правни изводи. Съдът подробно е анализирал приложимите разпоредби от ЗГ и НУРВИДГТДОСПДНГП, поради което мотивирано е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че търгът проведен на 14.01.2020 г. е започнал през същата година, поради което преценката за съответствие на участника с условията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата следва да бъде направена към 2019 г., която се явява предходна по смисъла на цитираната норма. Видно от приложените към административната преписка документи, процедурата за провеждане на електронен, таен търг с еднократно ценово предложение, е открита със заповед № РД-01-424 от 27.12.2019 г. на директора на ТП "ДГС Стара Загора", издадена на основание чл. 112, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 от ЗГ във връзка с чл. 74, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от НУРВИДГТДОСПДНГП. В т. 7 на заповедта са посочени условията за допускане на участниците до участие в търга, като съгласно подточка 7. 11 всеки от участниците трябва да е преработил през 2018 г. в собствен обект по чл. 206 от ЗГ, съгласно дневниците за преработена дървесина, количества дървесина в размер на не по-малко от 50 % от количеството за обекта, за който се участва. Със сходно съдържание е и изискването на т. 11 от раздел II, регламентиращ условията за провеждане на електронния таен търг. Със заповед № РД-10-16 от 14.01.2020 г. е назначена тръжна комисия, чиято задача е да разгледа, оцени и класира постъпилите заявки за участие в електронния търг № ЕТ00880. При изпълнение на поставените задачи, комисията е извършила проверка на допустимостта на кандидатите, разгледала е ценовите предложения и е извършила съответното класиране. В резултат на дейността й като помощен орган, директорът на ТП "ДГС Стара Загора" се е произнесъл със Заповед № РД-10-22/16.01.2020 г., с която на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, във връзка с чл. 74е, ал. 1, т. 1 от Наредбата и протокола на комисията от 14.01.2020 г., е обявено класирането на участниците в търга, определен е за избран купувач на дървесината "Си Ем Си Форест" ЕООД, като му е указано задължението за представяне на относимите за сключване на договор документи, както и срока в който договорът следва да се сключи. Задължението за представяне на изискуемите преди сключване на договора документи, произтича от условията на самата процедура, с които дружеството – жалбоподател, като участник в нея, е било предварително запознато, доколкото при подаване на заявлението си за участие е декларирало определени факти и обстоятелства. Оспорената в настоящото производство Заповед № РД-10-56/7.02.2020 г. е издадена във връзка с констатациите на комисията, обективирани в протокол 5.02.2020 г., утвърден на 6.02.2020 г., за липса на обобщена, заверена справка от Регионална Дирекция по горите, гр. Стара Загора за количества преработена дървесина през 2018 г., с която да докаже, че е спазил предварително поставеното изискване за посочената година. Представянето на справка за 2019 г. не удовлетворява изискването на чл. 35, ал. 5 във връзка с чл. 38, ал. 2, т. 4 от НУРВИДГТДОСПДНГП, поради което директорът на ТП "ДГС Стара Загора", по предложение на помощната комисия, е издал посочената заповед, на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 74е, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 10 от Наредбата, с която е изменен раздел II от първоначално издадената заповед № РД-10-22 от 16.01.2020 г. Съгласно чл. 35, ал. 10 от НУРВИДГТДОСПДНГП, когато за класирания на първо място и определен за изпълнител участник се установят обстоятелствата по ал. 9, т. 1, възложителят издава заповед, с която определя за изпълнител класирания на второ място, като по отношение на определения класиран се прилагат последователно разпоредбите на чл. 23, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 и 8. Посочената разпоредба регламентира както материалната компетентност на издателя на административния акт, така и неговото задължение като възложител за процедиране в описаната хипотеза. От изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че процедурата за провеждане на електронен, таен търг с еднократно ценово предложение, с предмет: продажба на прогнозно количество стояща дървесина на корен, на местни търговци, отговарящи на изискванията на чл. 115 от ЗГ и чл. 38 от Наредбата, от държавни горски територии – обект № 205123, е открита през 2019 г., като същата е приключила през 2020 г., с издаването на оспорената Заповед № РД-10-56/7.02.2020 г. В този смисъл са изцяло верни изводите на първостепенния съд, че изпълнението на изискванията по чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата касаят 2019 г., която се явява годината, предхождаща тази на обявяване на търга. Ето защо, като неоснователни се преценяват възраженията на касационния жалбоподател за календарната година, за която следва да се представи обобщената справка. Като е представил такава за 2019 г., за установяване на релевантни факти във връзка с процедура открита през същата година, "Си Ем Си Форест" ЕООД е депозирал документ, който не отговаря на условията за провеждане на процедурата. Изискванията на възложителя в тази връзка не допускат разширително тълкуване на въведеното императивно изискване, както в оперативната самостоятелност на помощната комисия също не е предвидена възможност да тълкува разширително това или някое друго изискване. Противно на твърденията в касационната жалбата, мотивите изложени от административния орган са достатъчни да обосноват определянето за купувач класирания на второ място участник в тръжната процедура. Неоснователни се явяват и доводите в касационната жалба, че административният съд недопустимо допълва липсваща правна обосновка в оспорената заповед по тълкувателен път. Позоваването на нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Наредбата няма за цел да допълни правните основания за издаването й, а да обоснове изводите на съда относно момента на откриване на процедурата и преценката за това, коя година се явява предходна, съобразно изискванията на възложителя. Предвид изложеното и като последица от преценката на доказателствата, в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на Административен съд – Стара Загора касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, е основателно искането на ответника по касационна жалба директора на ТП "ДГС Стара Загора" за присъждане на разноски, които са доказани като основание и в размер на 500 лв., и които касационният жалбоподател следва да му заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение