Решение № 1590 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 721/2012 г.

Решение № 1590 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 721/2012 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Политическа партия "Българска нова демокрация", чрез процесуалния представител - адв. Георг Леонидов Спартански и от Найден Маринов Зеленогорски от гр. Плевен, против решение № 734/29.12.2011 г., постановено от Административен съд - Плевен, по адм. д. № 1006/2011 г. и по частна жалба, подадена от Общинска избирателна комисия (ОИК) - Плевен, представлявана от председателя Румен Лилянов Цачев, против определение № 845/22.11.2011 г., постановено от Административен съд - Плевен по същото адм. д. № 1006/2011 г. Касационната и частната жалба са подадени от активнолегитимирани страни, в законния срок и са процесуално допустими. По касационната жалба: С обжалваното решение административният съд е потвърдил решение № 690/31.10.2011 г. на ОИК - Плевен, с което Димитър Живков Стойков, издигнат от ПП "ГЕРБ" е обявен за избран за кмет на Община Плевен на втори тур. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По твърдението за нарушение на процесуалния закон излагат следните доводи: Във връзка с надлежно и депозирано в срок оспорване на всички протоколи на СИК и протокола на ОИК, съдът откри производство по оспорването истинността им на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Въпреки това, административният съд остави без уважение искането за допускане до разпит на всички свидетели, с изключение на свидетелите, дали показания за случилото се в СИК 201,село Бохот/с мотиви, че с посочените свидетели се целяло оборването на съдържанието на протоколите на ОИК, които са официални удостоверителни документи, което пък било недопустимо, пред вид разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Идентични мотиви е изложил съдът и в решението си, но те са неправилни поради следното: Протоколите на СИК се ползват с материална доказателствена сила само и единствено по отношение на обстоятелствата, изрично изброени в чл. 229, ал. 1, т. 1 - 5 от ИК. Фактите и обстоятелствата, за установяването на които са поискани недопуснатите свидетели са различни от тези, посочени в тази разпоредба. С оглед на това свидетелските показания не са насочени към опровергаване съдържанието на протоколите на СИК по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, което от своя страна води до неприложимост в случая на забраната по посочената разпоредба на ГПК. Дори и да се абстрахираме от горното, то исканите от касаторите свидетели е следвало да се считат за допустими в производството по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. 144 от АПК, поради изричната норма на чл. 194, ал. 1 от ГПК, съгласно която "съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Съдът е възприел и неправилният довод, че "застъпниците на кандидата за кмет ... са имали възможност да подадат своевременно сигнали, жалби и възражения в СИК и ОИК за отстраняване на констатираните нарушения.Такива сигнали не са постъпили, поради което след обявяване на изборния резултат е недопустимо да бъдат разпитвани като свидетели за доказване на подобни обстоятелства". Няма спор, че предоставената от ИК на застъпниците правна възможност да подават жалби, сигнали и др. представлява именно право, но не и задължение за тези застъпници, като е недопустимо само въз основа на липсата на реално упражнено право, да се прави извод във вреда на кандидата, чиито застъпници не са подали жалби. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган (ОИК - Плевен) и заинтересованите лица (ответниците), за които административният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът е игнорирал тази разпоредба и само въз основа на наличието на един отрицателен факт - липсата на подадени жалби и сигнали от застъпниците на Найден Зеленогорски е преценил, че изборните резултати са законни, като е освободил ответниците от вмененото им задължение за пълно главно доказване. В крайна сметка, въпреки изричните разпоредби на чл. 194, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК, административният съд не допусна исканите свидетелски показания и по този начин практически е лишил жалбоподателите от възможността да докажат твърденията си, което представлява съществено процесуално нарушение - основание за отмяна на решението. На второ място съдът неправилно е отказал и да извърши повторна проверка (оглед) на действителните, недействителните и неизползваните бюлетини във всички СИК (с изключение на СИК 005 и СИК 069, за които бе допусната такава повторна проверка), което също представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на решението. Вярно е, че съгласно решение № 9 по к. д. № 8/2009 г., Конституционният съд е приел, че "повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. От всички проверени протоколи в изброените общини, в нито един от тях не е поставен под съмнение изборният резултат и нито един чл. на секционна избирателна комисия не е подписал секционен протокол с възражение или особено мнение". Не е спорно, че в представените протоколи на СИК, с изключение на протоколите от СИК № 005 и 069 няма отбелязвания за спорове между членовете на СИК относно действителността на бюлетините и т. н. т., но това, което съдът е следвало да вземе пред вид е, че по делото са налични 6 особени мнения на членове на ОИК (4 липсват), в които е записано, че по време на изборния ден - 30.10.2011 г. са постъпвали множество устни сигнали и то от членове на СИК за допуснати нарушения на разпоредбите на ИК. Предвид правомощията на ОИК по чл. 33 от ИК като по-горестоящ адм. орган, тези особени мнения на членовете на ОИК следваше да бъдат преценени в светлината на мотивите на КС и пред вид малката разлика между двамата кандидати, е следвало да бъде допуснат повторен оглед на бюлетините от всичките 166 броя СИК. Съдът е постановил решението си и при неизяснена фактическа обстановка относно особените мнения на членовете на ОИК - Плевен. В мотивите си съдът е записал: "Решението на ОИК - Плевен е подписано от всичките общо 25 члена на ОИК - Плевен и затова не може да се поставя под съмнение неговата валидност. Десет от членовете са го подписали с особено мнение, но само 6 от тях са го изразили в отделен писмен акт - приложение към протокола на ОИК, каквито са законовите изисквания. Останалите четирима члена са оттеглили особените си мнения с изрично заявление от 31.10.2011 г. -датата на постановяване на решението и такива особени мнения не са налични като приложение към решението". След като такива особени мнения не са налични към решението, тогава какво точно са оттеглили 4-мата члена на ОИК с изрично заявление. Въпреки искането им те да бъдат представени по делото, въпросът има ли ги или ги няма тези особени мнения е останал неизяснен, поради което и изводите на съда, че са налице 10 особени мнения, но всъщност по делото има само 6,поради което тези особени мнения не могат да се считат за глас "против", са абсурдна постановка. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 168 от АПК, а се е произнесъл само по посочените в жалбата основания, което също е съществено процесуално нарушение, тъй като излиза, че производството по делото има контролно-отменителен характер. По нарушението на материалния закон излагат следните доводи: Съгласно чл. 20, ал. 2 от ИК, "избирателните комисии се произнасят с решения, които се приемат с мнозинство 2/3 от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство се смята, че е налице отказ." В конкретния случай ОИК - Плевен се състои от 25 члена, като необходимото мнозинство от 2/3 по чл. 20, ал. 2 от ИК е 17 члена. Процесното решение на ОИК-Плевен обаче е прието с положителния вот само на 15 члена, а останалите 10 са го подписали с особено мнение, с което са изразили несъгласие с изборните резултати. Следователно е налице хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ИК, а именно - постановен отказ за обявяване за избран за кмет на община Плевен на кандидата Димитър Стойков. С оглед на това съдът е следвало да обяви проведения избор за недействителен. Базирайки се на изслушаните свидетелски показания и огледът на записа от камерата в СИК 201, село Бохот, административният съд правилно констатира, че двама от членовете на СИК от квотата на ПП "Герб" в тази СИК подменят вота на 13 избиратели. Правилна е и констатацията на съда, че на базата на събраните доказателства не може да се установи за кой точно вот се отнасят подменените бюлетини, както и че на база съпоставка с установените липсващи бюлетини в тази секция - 9 броя за избор на кмет на Община и 5 броя за избор на кмет на кметство, може да се предположи, че подменените бюлетини се отнасят със сигурност към местния вот. Неправилно обаче съдът е приравнил подмяната на вота на избирателите до проста аритметична операция - събиране и изваждане, която в крайна сметка, дори и да стопява разликата между двамата кандидати, не променя крайния изборен резултат. Касаторите считат, че установената подмяна на вота на избирателите следва да доведе до извод за недействителност на избора на СИК 201 като цяло, което пък от своя страна води до недействителност на проведения на 30.10.2011 г. втори тур на местни избори, поради следното: Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на РБ гарантира на всеки български гражданин, навършил 18 г. правото да избира държавни и местни органи. В конкретния случай това конституционно гарантирано право по престъпен начин е отнето чрез осъществената подмяна на вота от членове на СИК, издигнати от определена политическа партия. Важното в случая е не колко точно гласа са били подменени, а че в 21 век, в България - страна от ЕС, лица с качеството на длъжностни лица съгласно чл. 19, ал. 1 от ИК във връзка с НК, си позволяват да извършват действия по подмяна на вота на гражданите, който по същество следва да обслужват именно като членове на един помощен адм. орган, какъвто е СИК. Съгласно чл. 117, ал. 1 от Конституцията на РБ, съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. А в конкретния случай, същата тази съдебна власт, в лицето на Плевенския административен съд, приравни подмяната на вота на проста аритметична операция по събиране и изваждане, което по същество означава, че тя не защитава правата и интересите на гражданите. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 200 от ИК пред вид установеното предварително откъсване от кочана и разпластяване на бюлетините. Погледнато изолирано, то не води до промяна на изборния резултат, но именно то е предпоставка и подготвително действие към подмяна на вота на избирателите. От извършеното от първата инстанция повторно преброяване на бюлетините в двете СИК № 005 и № 069, резултатът, отразен и в решението, е следният: В СИК 005, резултатът по протокола на СИК е посочен като 159 действителни бюлетини за всеки един от двамата кандидати, докато след повторното преброяване резултатът е: За Найден Зеленогорски - 157 действителни гласа срещу 155 действителни гласа за Димитър Стойков. В СИК № 069 съгласно протокола на СИК резултатът бе: За Найден Зеленогорски - 187 действителни гласа срещу 205 действителни гласа за Димитър Стойков, докато след повторното преброяване резултатът е: за Найден Зеленогорски - 183 действителни гласа срещу 198 действителни гласа за Димитър Стойков. Констатираната разлика в гласовете в тези две секции е самостоятелно основание за допускане на повторното преброяване и в останалите секции. В съдебното заседание на 25.01.2012 г., касационният жалбоподател ПП "Българска нова демокрация", чрез процесуалния си представител - адв. Спартански, пледира следното: Моля, да уважите жалбата и да отмените решението на Административен съд - Плевен, по посочените на девет страници подробни процесуалноправни и материалноправни съображения. Имаме 25-членна комисия, от която 10 члена са подписани с особено мнение, т. е. нямаме необходимия според Изборния кодекс 2/3 кворум за постановяване на решение, след това четирима от членовете, които са подписали решението са използвали така наречената процедура на оттегляне, която не е регламентирана от закона, няма такава процедура на оттегляне на особени мнения. Съдът неправилно е отчел, че щом решението е подписано от 25 члена, това означава, че всички те са съгласни с резултатите. Не са приложени тези четири особени мнения, за които съдът не дава задоволителен отговор, какво се е случило след подписването и на какво основание липсват от материалите по изборната документация тези четири мнения. Това за мен е тежко нарушение и превратно тълкуване на материалния закон и неправилно процедиране по отношение на правните изводи по делото. Съдът дължеше не на нас, като обжалващи решението, а на плевенското гражданство не формалната истина, която се съдържа в протоколите по делото, а фактическата истина, защото става въпрос за крупно престъпление, свързано с подмяна на вота на избирателите от представители на управляващата партия, длъжностни лица. В съвременна България, като страна членка на Европейския съюз това е недопустимо, не е просто изборно нарушение, а е престъпление и трябва на всеки български гражданин да бъде законово гарантирано правото на честни избори и упражняване на свободен глас, без подмяна, фалшификации и престъпления, свързани с отчитането на гласове. По посочените в жалбата и материалноправни и процесуални съображения моля, да отмените решението, да се произнесете по същество. Алтернативно, ако счетете, че твърдените от нас процесуални нарушения са съществени, да отмените същото и да върнете делото за ново разглеждане от Административен съд - Плевен, от нов състав. Касационният жалбоподател Найден Маринов Зеленогорски, чрез пълномощника си - адв. Беслемешки, пледира следното: Моля, да отмените първоинстанционното решение, като неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснати особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и да решите делото по същество, като обявите изборния резултат за недействителен и при условията на евентуалност да отмените първоинстанционното решение и да върнете делото за разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен. Подробни съображения са изложени в жалбата, само на две искам да акцентирам, първата инстанция не допусна поисканите от нас свидетелски показания, с аргумент, че били недопустими, тъй като целели опровергаване съдържанието на официален документ, каквито са протоколите на СИК и на ОИК, от друга страна обаче ние изрично оспорихме истинността на тези протоколи, съдът с нарочно определение откри производство по оспорване на истинността и съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК приложим съгласно чл. 144 АПК, съдът извърши проверка чрез сравняване на други безспорни документи и чрез разпит на свидетели. Считам, че определението на съда е в противоречие с императивна разпоредба на ГПК. Относно установената подмяна на 13 бюлетини в с. Бохот, считам, че доколкото чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България гарантира и защитава правото на всеки един български гражданин да упражнява своето право на вот, не може конституционно гарантираното право на вот да зависи от някакви количествени натрупвания. Видите ли, щом са 13, значи не било нарушение, ако бяха 340 щеше да е нарушение. Ответната страна: ОИК - Плевен, чрез представителя си Румен Цачев, оспорва касационната жалба на двамата жалбоподатели като неоснователна, по следните съображения: Поддържам становището на ОИК - Плевен, изразено в решение № 703/9.01.2012 г. Решението на Административен съд - Плевен е правилно, не са налице сочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, и моля да го оставите в сила, ведно със законовите последици от това. Относно валидността на решението на ОИК, решението е подписано от всички 25 члена на комисията и не може да се поставя под съмнение неговата валидност, вярно е че 10 от членовете на комисията са го подписали с особено мнение, но без да посочват особеното мнение за или против е и в какво се изразява особеното мнение. Вярно е, че на същата дата на приемане на решението - 31.10.2011 г., четирима от членовете са си оттеглили особените мнения, и такива не са приложени към решението, като писмен акт, предвид което решението на ОИК Плевен е взето с необходимото мнозинство 2/3 от членовете на комисията и като такова е валидно и е породило своите правни последици. Заинтересованата страна: Димитър Живков Стойков, с писмен отговор, чрез пълномощника си - адв. Донкова и в съдебното заседание чрез пълномощника си - адв. Абрашев, оспорва касационната жалба като неоснователна, със следните доводи: Жалбоподателите са оспорили протоколите на СИК и са поискали допускането на свидетели, без обаче да конкретизират какви факти и обстоятелства ще се установяват с тях. С молба от 11.11.2011 г. жалбоподателите посочиха, че оспорват протоколите както на СИК, така и на ОИК по съдържание, като уточняват в какво според тях се изразява несъответствието в съдържанието на протоколите. Тъй като с тази молба не бе изпълнено указанието на съда за посочване на фактите и обстоятелствата, за които се сочи всеки един от свидетелите, с молба от 16.11.2011 г. за всеки свидетел бяха посочени факти, всички касаещи оспореното съдържание на протоколите на СИК и ОИК. С определението си от 17.11.2011 г. съдът е приел, че се оспорва съдържанието на протокола на ОИК от 31.10.2011 г. и на протоколите на СИК от 30.10.2011 г. за определяне резултатите да избор на кмет на община Плевен от втори тур. Съдържанието на протоколите на СИК след отварянето на избирателната урна е законово определено в чл. 229, ал. 1 от ИК. След като се твърди, че искането за допускане на свидетелски показания е за обстоятелства, различни от тези по чл. 229 от ИК, то тези показания са неотносими към предмета на оспорване - съдържанието на оспорените протоколи на СИК. Отделно от това, видно от уточняващата молба от 16.11.2011 г., всички поискани за допускане свидетели са имали качеството на застъпници, а видно от доказателствата по делото, никой от тях не е подал сигнал, възражение относно действията на съответните СИК в изборния ден. Правилно съдът е приел, че е недопустим разпитът на свидетели за опровергаване съдържанието на официален удостоверителен документ, отчитайки разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 2 и чл. 165 от ГПК Неоснователно е оплакването, че поради наличието на особени мнения на членовете на ОИК към оспорения акт, е опорочен резултатът от избора. Особеното мнение на членовете на ОИК не кореспондира на протоколите на СИК. Съгласно чл. 211 от ИК, СИК е органът, който установява резултатите от гласуването за съответния избор и го отразява в протокол. С оглед на така възложената компетентност, СИК е органът, който прави преценката за наличието на съществени нарушения при непосредственото провеждане на избора. Аргумент в тази насока е чл. 185, ал. 1 от ИК. Протоколът на ОИК по естеството си представлява обобщаване на данните от протоколите на СИК - чл. 243, ал. 2 от ИК. Затова той не е първоизточник на факти, относими към броя на намерените в урните и отчетени от СИК бюлетини. Правилно е и определението на съда за недопускане на повторно преброяване на бюлетините във всички останали СИК, без двете, за които е допуснато такова. Отчитането и преброяването на изборните гласове не е роля на съда, защото на практика се подменя работата на административния орган, а съдът няма правомощия да провежда трети тур и да постановява определен изборен резултат. Повторно преброяване се допуска само при наличие на спорове за резултатите от преброяването, отразени в протоколите на СИК. Несъстоятелно е оплакването за постановяването на решението при неизяснена фактическа обстановка относно особените мнения. По този въпрос съдът е изложил мотиви. А въпросът дали подмяната на вота е извършена по "престъпен начин", тепърва ще се установява в производството срещу извършителите по реда на НПК. Копието от запис, заснет като веществено доказателство в досъдебното производство, не съставлява доказателство по смисъла на чл. 171 от АПК - не е събрано редовно в производството по АПК, нито е допустимо доказателство по ГПК. Досежно нарушението по чл. 200 от ИК, няма доказателство за допускането му във всички секции и то не е от такова естество, че да повлияе на изборния резултат. Що се отнася до резултатите от допуснатия от съда оглед и преброяване на бюлетините в две от секциите, изводите на съда кореспондират с резултатите от огледа. Изцяло несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че след като в двете проверени секции са констатирани общо 5 недействителни бюлетини, това предполагало наличието на недействителни бюлетини във всички останали секции и съставлявало самостоятелно основание за допускане на повторно преброяване и за останалите секции. Останалите страни не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежните страни, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания за отмяна на решението. При постановяване на решението съдът е направил обоснован извод за липса на допуснати нарушения в хода на провеждане на избори, които да водят до незаконосъобразност на решението от 31.10.2011 г. на ОИК Плевен за обявяване на избрания кандидат за кмет. В хода на производството по реда на чл. 267 от ИК съдът се е произнесъл по законосъобразността на решението съгласно предвиденото в ал. 7, поради което е неоснователно възражението, че не е изпълнено изискването на чл. 168 от АПК за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. С излагането на мотиви по конкретните доводи на оспорващите съдът е изпълнил задължението си за обсъждане на всички доводи. Освен това обсъдените доводи са относими към различни основания по чл. 146 от АПК поради което е неоснователно оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила в тази насока. С обсъждане на правнорелевантните факти съдът е изпълнил процесуалното изискване. Неоснователно е и оплакването за нарушения на процесуалните правила във връзка с производството по оспорване на протоколите на СИК и протокола на ОИК. При провеждането на това производство съдът е спазил изискванията на чл. 193 и 194 от ГПК. Съгласно чл. 194, ал. 1 се предвижда възможността при проверката на истинността на документите да се използват свидетелски показания, което е правна възможност в хода на посоченото производство. Във връзка с оспорването е допуснат оглед и преброяване на бюлетини в две секции, като за останалите това не е направено предвид липсата на оплаквания и жалби във връзка с действията по изборите, каквито застъпниците на съответните кандидати са могли да подадат. При този безспорен факт и при посочването в протоколите, че изборният ден е протекъл без възражения, жалби и при спокойна обстановка, отказът да се допуснат свидетели е правилен. В тази връзка следва да се обсъжда и недопустимост на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на официален документ (чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК). Извършването на проверката на истинността на документа, при което е допустим разпит на свидетели, не е идентично процесуално действие с разпита на свидетели като доказателство в процеса. В последния случай те са недопустими по смисъла на изричната законова забрана поради факта, че искането за свидетели е насочено към опровергаване на съдържанието на протоколите. Поради това не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, като не се касае и за нарушение на чл. 194 от ГПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 170 от АПК във връзка с разпределяне на доказателствената тежест при оспорването. При производството по оспорване доказването не е пълно и жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи несъответствието. Не е налице нарушение във връзка с производството по чл. 267 от ИК, при което се проверяват сочените нарушения и дали те водят до незаконосъобразност на избора, а не се повтаря отново изборния процес. Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон. Решението на ОИК е прието съгласно изискващото се в чл. 20, ал. 2 от ИК мнозинство, поради което не може да се приеме довода, че в действително е налице отказ по смисъла на изр. 2 от посочената норма. При подписването на решението има 6 особени мнения, изготвени с изричен акт. В него се изразява несъгласие с изборния резултат поради съмнения за нарушения, малка разлика между броя на гласовете и голям брой недействителни гласове. Тези особени мнения по същество сочат в какво се изразяват, макар че липсват отбелязвания за гласуване "против" при подписване на протокола. Видно от отбелязванията, спазено е изискването за мнозинство, при което се касае за взето решение в съответствие със законовите правила. Правилно е приложен закона с оглед секция (с. Бохот). От доказателствата е установено, че липси са открити както при бюлетините за кмет на община, така и за кметство, който брой е съпоставим с подменените (установени със свидетелски показания и записа). Дори да се приеме, че се касае за подменени бюлетини във връзка с вота за кмета на община, то не се касае за съществено нарушение предвид факта, че не се променя резултата. При извършения оглед за секция 05 и 69 на действителни и съответно недействителни бюлетини не се променя крайния резултат на съотношението, поради което правилно е прието, че установените резултати не се отразяват върху крайния изборен резултат. Не са налице касационни основания, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. По частната жалба: С оспореното определение № 845/22.11.2011 г. съдът е отказал изменение или отмяна на наложената с определение № 809/9.11.2011 г. глоба в размер на 1200 лв. на Румен Лилянов Цачев - председател на ОИК - Плевен. В частната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното определение, изразяващи се в следното: За да потвърди постановения акт, съдът е приел, че липсват уважителни причини за неизпълнение разпореждането на съда. С определение № 796/7.11.2011 г. съдът е изискал от ОИК - Плевен доказателства, изброени в т. 1 до т. 6. На 8.11.2011 г. ОИК - Плевен е представила изисканите доказателства под опис. Поради обстоятелството, че в ЦИК, ведно с протоколите на ОИК, са представени и 6 броя особени мнения, подписани и предадени в един-единствен екземпляр - оригинал, както и оригинал на протокол на СИК - секция 069, за ОИК - Плевен бе невъзможно да представи тези документи. С разпореждане от 9.11.2011 г. съдът е изискал особените мнения към протокол на ОИК, както и протокол на СИК - секция 069, където е отбелязано, че е съставен протокол № 1 на СИК относно спорове в комисията. На същата дата по делото е депозирана молба изх. № 332/9.11.2011 г., с която съдът е надлежно уведомен от ОИК - Плевен, че непредставените документи се намират в ЦИК и ОИК не е във възможност да ги представи, като доказателствата могат да се изискат от ЦИК за процесуална икономия. От ЦИК са изискани доказателствата, които са представени по делото на 11.11.2011 г. -преди провеждането на първото заседание на 16.11.2011 г. Пред вид изложеното счита, че от страна на ОИК и в частност от негова страна, са предприети необходимите действия с оглед бързото събиране на доказателствата и не е налице нарушение или неизпълнение на разпореждане на съда. По частната жалба е дал заключение представителят на Върховната административна прокуратура, както следва: Частната жалба е подадена в срок и от надлежната страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е и основателна. С определение от 22.11.2011 г. е отказал да отмени наложената за прекратяване на изпълнението на разпореждане на съда глоба, поради липса на основателни причини за неизпълнение. От доказателствата се установява, че разпореждането е свързано с непредоставяне на особени мнения към протокола на СИК. Позоваването на обстоятелството, че те са приложени към изпратените протоколи на ЦИК, направено с писмо до съда е прието като неизпълнение на разпореждането. С писмо по повод на последното, председателят на ОИК е уведомил съда, че съгласно решение на ЦИК и изрично указание, особените мнения са предадени на ЦИК като част от протокола на ОИК. Същевременно те са изискани от ЦИК и предоставени в съдебното заседание от 16.11.2011 г. Следователно лицето, от което са искани документите, е правило активност при изпълнение на разпореждането, като това изпълнение е в зависимост от действията на ЦИК, където са се намирали документите. При тези обстоятелства съдът е следвало да съобрази наличието на уважителни причини за забавеното изпълнение. Определението е неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени и по същество да бъде отменена и наложената глоба на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, отговорил е на доводите на страните, не е допуснал съществени процесуални нарушения и направените от него изводи не противоречат на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, са неоснователни. Правилно съдът е отказал допускането на свидетелски показания за опровергаването на оспорените протоколи на СИК, на основание чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, съгласно която разпоредба "свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за опровергаване съдържанието на официален документ". Документите са истински (автентични и верни) или неистински (неавтентични или неверни). Документите могат да бъдат официални и частни. Съгласно чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколите на СИК са официални документи и оспорването им е недопустимо да се извършва със свидетелски показания, съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 193 от ГПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Тежестта на доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Неоснователно е позоваването от касаторите на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ГПК, съгласно която "съдът извършва проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица", тъй като същата е обща и относима към проверката на документ, който не е задължително да бъде официален. Свидетелски показания по чл. 133 са допустими при проверката на документ, доколкото са допустими съгласно отделните алинеи на тази разпоредба или са налице изключенията от недопустимостта, регламентирани в чл. 165 от ГПК. В този смисъл е неоснователно твърдението на касаторите, че като не е допуснал исканите свидетели съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, с което ги е лишил от възможност да докажат твърденията си. За установяване на твърденията им относно оспорените протоколи на СИК 005 и СИК 069, съдът е допуснал повторно преброяване на бюлетините, което в конкретния случай е допустимо доказателство за установяване оспорването от жалбоподателите на отразените в тях изборни резултати. Допуснал е и свидетелски показания относно установяването на извършените нарушения в секция 201 - с. Бохот, за които има подадени жалби до ОИК и до Районна прокуратура - Плевен. Неоснователен е и доводът в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, изразяващо се в отказа му да извърши повторно преброяване на бюлетините във всичките 166 броя СИК. Съгласно решение № 9/26.11.2009 г. на Конституционния съд, цитирано и в касационната жалба, повторно преброяване на бюлетините би могло да се допусне само ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В конкретния случай съдът е допуснал ново преброяване на гласовете в секциите, където е констатирано наличие на такива спорове и правилно не е допуснал ново преброяване в останалите секции. В съдебното производство по чл. 267 от ИК съдът се произнася по допуснати нарушения при провеждането на изборния процес и обявяването на резултата и е компетентен да потвърди решението на ОИК за определяне на изборния резултат или да обяви избора за недействителен, при което имплицитно се отменява и решението на ОИК, но при установени съществени нарушения на изборния процес, които рефлектират върху крайния резултат. Когато съдът установи резултат, различен от отразения в протокола на ОИК-поради допусната техническа грешка или грешка в пресмятането, отменя решението и връща книжата на съответната общинска избирателна комисия за обявяване на действителните резултати. Съгласно чл. 270, ал. 1 от ИК, когато съдът обяви резултата от изборите за недействителен по отношение на кмет, се провежда нов избор. Изводът е, че съдът не повтаря изборния процес и вместо адм. органи не определя изборния резултат, а упражнява контрол за законосъобразност при провеждането на изборите и определянето на резултата, изразяващо се в правомощие да отменява решението на ОИК за определяне на изборните резултати, респективно - да обяви избора за недействителен или да потвърди решението на ОИК, но не и да се произнася вместо адм. орган, да определя резултата и да обявява за избрани съответните кандидати и следователно производството е контролно-отменително. Освен това, в съставът на СИК се включват представители на всички политически сили, като комисиите осъществяват дейността си, включително и по преброяването на бюлетините, в присъствието на застъпници, наблюдатели, представители на партии, коалиции, инициативни комитети и пр. По делото не е установено наличието на спорове между членовете на СИК относно преброяването на бюлетините в останалите секции, за които не е допуснато повторно преброяване, нито подадени жалби от застъпници и др. По отношение на секция 201 - с. Бохот, съдът е извършил съпоставка на свидетелските показания, записа на изборния ден от охранителната камера и писмените доказателства по делото Съдът е преценил характера на направеното от жалбоподателите оспорване и се е произнесъл по него, като е допуснал тези доказателства, които са относими към спора. Открил е производство за проверка истинността на протоколите на СИК, като е указал на жалбоподателите, че носят тежестта да докажат истинността на оспорените официални удостоверителни документи. Неоснователни са и доводите, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка относно подписването на решението на ОИК с особени мнения, както и че изводите му противоречат на закона. Съобразно данните по делото, оспореното решение на ОИК е подписано от всичките му членове, като срещу подписите на десет от тях е посочено, че го подписват с "ОМ", но само шест от тях са го изразили с отделен писмен акт, приложение към протокола на ОИК, каквито са законовите изисквания. Останалите четирима члена на ОИК с изрично заявление са посочили, че оттеглят особените си мнения, поради което няма и изразени от тяхна страна писмени такива. По същество това означава, че същите поддържат решението, подписано от тях, без особени мнения. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ИК, членовете на избирателните комисии могат да подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, като изрично отбелязват дали гласуват "за" или "против" конкретното решение и в какво се изразява особеното мнение. В конкретния случай решението е подписано от четирима членове на ОИК с отбелязване само на "ОМ" до подписа, без да се отрази дали гласуват "за" или "против" и без да излагат в какво се състои особеното им мнение, при което не е налице изразено особено мнение от тях по смисъла на закона, което да бъде взето пред вид от съда, дори и без изричното им заявление, че го оттеглят. Правилно съдът е приел, че решението е подписано от всичките 25 члена на ОИК - Плевен при наличието на 6 особени мнения, при което не може да се поставя под съмнение неговата валидност, тъй като е взето с необходимото мнозинство от 2/3 от членовете на комисията съгласно чл. 20, ал. 2 от ИК и отразява формираната воля на комисията. Правилно съдът е приел и че решението на ОИК е взето на основание чл. 243, ал. 2 и чл. 246 от ИК, въз основа на получените данни от протоколите на СИК при условията на обвързана компетентност. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, отговорил е на доводите на страните, изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя, поради което не е необходимо да ги приповтаря и не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на материалния закон. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. последно от ИК, съгласно която"когато за приемане на решението липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице отказ", тъй като при вземането на решението е спазено необходимото мнозинство, по изложените по-горе съображения. Изразеното от 6-те члена на комисията особено мнение действително е еднотипно и не съдържа конкретни данни за конкретни нарушения, а се позовава на множество неконкретизирани нарушения в хода на изборния ден, за които няма регистрирани жалби до ОИК и съдържа съмнение, че ако не са били допуснати, резултатът би бил друг, както правилно е приел съда. Съдът е разгледал подробно постъпилите общо 4 броя жалби за нарушения при втория тур на изборите, подадени от ПП "Българска Нова Демокрация" и е направил обоснован извод, че само четвъртата жалба, касаеща постъпил сигнал от застъпник за подмяна на бюлетини от членове на СИК в 201 секция - с. Бохот, се съдържа като конкретно възражение в т. 1 на особеното мнение и кореспондира с регистрирана от ОИК жалба за нарушение, както и че изразените в особеното мнение съмнения не кореспондират и с резултатите от предадените от СИК протоколи (без посочените три протокола на СИК), тъй като те са подписани от всички членове на комисиите без възражения и особени мнения, без спорове по действителността на бюлетините и отразените резултати, с отбелязване, че изборът е бил проведен при нормална обстановка, като не са подавани жалби, възражения и сигнали в хода на изборния ден и при отчитане на резултатите от гласуването. Неоснователно е и твърдението на касаторите, че съдът правилно е констатирал извършената подмяна на вота на 13 избиратели от членове на СИК 201 - с. Бохот, но неправилно е приравнил подмяната на вота на избирателите до проста аритметична операция и е приел, че извършеното не променя крайния резултат. Съдът е събрал и преценил данните за извършеното нарушение в СИК 201 - с. Бохот, съпоставил е свидетелските показания, записа на изборния ден от охранителната камера, писмените доказателства по делото - сигнал на застъпниците и протокол на СИК за проверката по случая, изяснил е и възприел правилно фактическата обстановка (което се признава и от касаторите). Приел е, че членове на СИК, които са имали достъп до бюлетините и печата са подменили общо 13 бюлетини на избиратели, отнасящи се до избора за кмет на кметство - с. Бохот или на кмет на община Плевен. Броят на липсващите бюлетини е съпоставим с подменените. Общо те не са повече от 13 и се отнасят за двата вида местни избори. Нарушението е било установено и преустановено. Съдът е преценил тези данни в съвкупност с данните от извършеното повторно преброяване на гласовете в останалите две секции и е достигнал до правилния извод, че пред вид разликата от 389 гласа между двамата кандидати, допуснати до втори тур, констатираните нарушения на изборния процес не се отразяват на изборния резултат. Установените нарушения на закона са от съществено значение за изборния резултат само ако той би бил различен, ако те не са били допуснати. Нарушенията на закона, които не се отразяват на изборния резултат, могат да доведат до съответната административно наказателна или наказателна отговорност, при инкриминирана такава, на извършилите ги лица, но не могат да доведат до касиране на изборите. Съдът не омаловажава извършената подмяна на вота на избирателите от длъжностни лица - членове на СИК, а само посочва, че извършването на престъпно деяние по НК, се разглежда и установява по друг ред - по реда на НПК, в наказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 6 от ИК, на втори тур за избран се смята кандидатът, получил най-много действителни гласове. Разликата в гласовете на двамата кандидати на втория тур е 389 и правилно съдът е приел, че броят на подменените общо 13 бюлетини в секцията - с. Бохот, дори и да се приеме, че всичките се отнасят за избор на кмет на община Плевен, сумарно с установените различия в отчетените действителни гласове при огледа на бюлетините в секции 5 и 69, не дава съществено отражение върху обявения резултат и при посочената разлика в отчетените гласове, не може да промени резултата. Вярно е, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията гарантира на българските граждани, навършили 18 години, правото да избират държавните и местни органи, но това право принадлежи на всички - както на гражданите, чийто вот в случая е подменен, така и на останалите, които са го упражнили. Правото на участие в местните избори не гарантира избора на предпочитания от избирателя кандидат. Обявяването на избора за недействителен в конкретния случай би довело до нарушаване правата на мнозинството - до нарушаване на правата на останалите избиратели, упражнили конституционното си право на избор на орган на местната власт, тъй като техните гласове са определили избора на кмет, съобразно разпоредбата на закона, както и до разходване на държавни средства, респективно - на средствата на данъкоплатците, за неоправдано и противоречащо на закона провеждане на нови избори. Резултатът от извършеното преброяване на гласовете в СИК 005 и СИК 069 не стопява разликата в гласовете между двамата кандидата, а твърдението на касаторите, че от установеното различие в отразените действителни и недействителни гласове в тези секции може да се направи извод за такова и в останалите секции, представлява недоказуемо предположение, както правилно е приел съда. Решенията на съда се базират на безспорно установени факти в процеса, а не на предположения. Съдът е преценил всички установени нарушения на изборния процес и правилно е приел, че те не могат да се отразят на изборния резултат. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Разгледана по същество частната жалба е основателна. От доказателствата се установява, че разпореждането е свързано с непредоставяне на особени мнения към протокола на СИК. Председателят на ОИК е уведомил съда, че съгласно решение на ЦИК и изрично указание, особените мнения са предадени на ЦИК като част от протокола на ОИК. Същевременно те са изискани от ЦИК и предоставени в съдебното заседание от 16.11.2011 г. При тези данни направеният от съда извод за неизпълнение на съдебното определение от председателя на ОИК е неправилен. Съдът е следвало да съобрази наличието на уважителни причини за забавеното изпълнение. Определението е неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени на основание чл. 92, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и по същество да бъде отменена и наложената от съда глоба на основание чл. 91, ал. 2 вр. чл. 89, т. 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, IV-то отделение,