Решение № 10760 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2011 г.

Решение № 10760 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 1817/20.12.2010 г. по адм. дело № 1597/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Минка Петкова Иванова, от гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1817/20.12.2010 г. по адм. дело № 1597/2010 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 208/16.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 0 - 15 - 000 - 00313 - 725/11.06.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, с което на Минка Петкова Иванова е отказано отпускане и изплащане на парично обезщетение по болничен лист сер. А 2008, № 3296795 за периода 26.03. - 19.05.2010 г., представен от осигурителя ЕТ "Капитал - Татяна Василева". Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Иванова е отговаряла на условията по чл. 40, ал. 1 от КСО и не са налице приетите за установени от пенсионните органи факти, че за процесния период е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Първоинстанционното решение е постановено, при точно прилагане на материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Обсъждайки всички относими към правния спор доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи, че неправилно административният орган е отказал отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист сер. А 2008, № 3296795 за периода 26.03.-19.05.2010 г. Установено е, че Минка Петкова Иванова е била в трудови правоотношения с ЕТ "Капитал-Татяна Василева". Същата е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 на ДР на КСО, отговаряла е на условията, визирани в чл. 40, ал. 1 КСО и за нея е възникнало правото на парично обезщетение по процесния болничен лист за майчинство - гледане на малко дете, както правилно е приел съдът. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО, тъй като Иванова е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Цветелина - Минка Иванова" за периода на болничния лист. Действително Иванова е декларирала осигуряване и като самоосигуряващо се лице за периода на болничния лист, но е подала коригираща декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", като всички дни за периода от м. 01 до м. 04.2010 г. са отразени като дни във временна неработоспособност. Извършена е корекция и в регистъра на осигурените лица. Правилно съдът е приел, че за осигуряващите се лица няма забрана за подаване на коригиращи данни в един по-късен период, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н - 8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, след като тези данни съответстват на действителното фактическо положение. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 003197/15.06.2011 г. възлизат на сумата от 180,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение