Решение № 15266 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2009 г.

Решение № 15266 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 253 от 22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 132/2009 г. Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил оспорването на Тодор Георгиев Казаков от гр. Пещера против решение № 3 от 6.02.2009 г. на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4908113467 от 24.10.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване". Срещу това решение е подадена касационна жалба от пълномощника на Тодор Казаков с оплакване, че същото е необосновано и постановено в противоречие с фактическата обстановка. От свидетелските показания се установявало, че "Централна ремонта база" гр. Пещера през целия изследван период, през който е работил Казаков, е централно подразделение на "Хидрострой" гр. София и той в качеството на монтьор на тежко пътно-строителни машини е извършвал ремонт в работилницата и по строителните обекти. Моли обжалваното решение да бъде отменено и жалбата срещу оспорвания акт уважена. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Съдът е приел, че Казаков е работил като монтьор, но не е допълнил, че е бил монтьор в ремонтномеханичен цех, т. е. основна дейност е била ремонтната. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил оспорването на Тодор Георгиев Казаков от гр. Пещера против решение № 3 от 06.02.2009 г. на директора на РУ"СО" гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4908113467 от 24.10.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", с които е отказано отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст на Казаков с мотиви, че сборът на възрастта и доказания осигурителен стаж е по-малък от изискуемия по чл. 68 от КСО сбор от 100. За да постанови този резултат административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, показанията на разпитаните свидетели и от писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебна експертиза, не може да се направи категоричен извод, че трудът на Казаков за спорния период от 2.03.1971 г. - 16.11.1999 г. е втора категория. Касационният жалбоподател е работил като машинен монтьор в Централна ремонтна база гр. Пещера. Съдът правилно е мотивирал доводите си според констатациите на вещото лице по длъжностната характеристика за длъжността "монтьор на пътностроителни машини". От показанията на свидетелите също не може да се направи категоричен извод, че трудовата дейност на Казаков е била извън помещенията на цеха, по обекти на "Хидрострой". Според чл. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, като втора категория следва да се зачита труда на работници от специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и производство на строителни заготовки. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Твърденията на жалбоподателя, че положеният от него труд за времето от 2.03.1971 г.- 16.11.1999 г. е от втора категория, не намира опора в наличните доказателствата по делото, както правилно е констатирал Пазарджишкият административен съд. Няма убедителни данни, че касаторът е извършвал специализирана дейност в специализирана ремонтна бригада, на място, каквото е изискването на ПКТП (отм.). Пред жалбоподателя стои възможността да установи по исков ред категорията на спорния трудов стаж (т. 14 от Постановление № 8 от 26.06.1963 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, което не е изгубило значението си, защото Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред все още е в сила) и при благоприятен за него изход на съдебния спор да поиска отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на съдебните решения, на решението на директора на РУСО и на разпореждането от № 4908113467 от 24.10.2008 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да отпусне исканата пенсия. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,